Определение № 11958 от 12.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11958 гр. София, 12.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110171382 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, срещу Н. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „***, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на следните вземания на ищеца:

4000,00 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 202108171219110058 от 17.08.2021 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането;

1418,00 лв. – договорна лихва за периода 18.09.2021 г. – 18.02.2023 г.;

591,98 лв. – мораторна лихва за периода 19.02.2023 г. – 11.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29938/2024 г. на СРС.

Ищецът твърди, че на 17.08.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 202108171219110058 по реда на ЗПФУР, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 4000 лв., която последният се задължил да върне, ведно с договорна лихва, на 18 анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 301 лв. за периода от 18.09.2021 г. до 18.02.2023 г. Страните договорили фиксиран ГЛП от 40,92 % и ГПР от 49,53 %, като общата дължима по договора сума била в размер на 5418 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Твърди се, че ответникът не е платил нито една вноска по договора. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.06.2024 г. по ч. гр. д. № 29938/2024 г. на СРС, 31 състав. В срока по чл. 414 ГПК, ответникът възразил срещу заповедта за изпълнение, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, което да е възникнало по силата на твърдения в исковата молба договор за потребителски кредит, поради липса на положен от него подпис в същия. Възразява, че договорът е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД поради липса на съгласие. Обосновава недействителност на целия договор поради наличието на 1 множество неравноправни клаузи, поради което счита, че е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Оспорва валидността на клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави посоченото в нея обезпечение, както и на чл. 6, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечението по чл. 4 от договора. Възразява, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност. Възразява, че клаузата на чл. 11 е неравноправна, тъй като размерът на възнаградителната лихва надвишва трикратния размер на законната лихва. Сочи, че от договора и приложимите общи условия не става ясен начинът, по който е формулирана възнаградителната лихва.

Отделно от това процесният договор съдържал клаузи, противоречащи на императивни правни норми – чл. 19 и чл. 20 ЗПК, поради което същите били нищожни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за неустойка и възнаградителна лихва. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:

Ищецът следва да докаже:

1. Наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало въз основа на договор за предоставяне на кредит № 202108171219110058 с твърдяното от ищеца съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние съобразно изискванията на ЗПФУР, в частност ищецът да е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, което правоотношение да е съществувало през процесния период;

2. Ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба;

3. Размер на непогасените задължения по процесния договор за кредит (главница и договорна лихва);

4. Настъпване на изискуемостта на задълженията и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

5. Обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

6. Всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже, че е платил претендираните вземания, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, включително, че процесният договор, респ. клаузите на чл. 6 и чл. 11 от договора страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да заяви изрично дали поддържа исковете за договорна и мораторна лихва с оглед възраженията на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, за което съдът не разполага със специални знания.

Неизпълнението на указанията в срок влече служебно допускане на съдебносчетоводна експертиза в горния смисъл.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025 г.

2 от 10,15 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а ищецът - и с препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, съответно получаването на заемната сума от ответника в тази връзка.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 29938/2024 г. на СРС.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3