Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 04.09.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Частно наказателно дело 704/2025
Вид
Решение № 174
Подписан
04.09.2025
В сила
12.09.2025
Състав
ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.24 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. ХАСКОВО, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600200704 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Kreis PaderbornStrasenverkehrsamt . В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена В. З. и адрес – п.к. **** ****.

Посоченият размер на санкцията е 150 евро. Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са В. Л. З. , неговият ЕГН е **********, а адресът му – **** ****.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице взема становище по искането за признаване на финансовата санкция,която не оспорва.

1

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на извънсъдебен орган , на засегнатия В. Л. З. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро. В Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочено, че в административното производство са начислени и разходи в размер на 28.50 евро, или общият размер на сумата е 178.50 евро. Според посоченото в Удостоверението, деянието, за което засегнатото лице В. Л. З. е бил санкциониран, според изложеното се изразява в това, че на 07.11.2024 г. в 10:56 часа като водач на товарен камион с регистрационен номер ****, движейки се по път ,в посока на движение Бюрен/Бренкен към Падерборн , превишил максимално допустимата скорост извън населено място с 24 км/ч, при допустима скорост от 60 км/ч, или установената скорост (след приспадане на границата на толерантност) е 84 км/ч. Извършеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 3 ал. 3,чл.49 от Правилника за движението по пътищата(StVО),чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG) и 11.1.5 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална Република Германия. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 30.01.2025 г. и е влязло в сила на 08.03.2025 г.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и 2 съгласно закона на Република България/ЗДвП/. На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 08.03.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Сведения, различни от така посоченото, по настоящото дело не се установяват. Следва да се приеме, че производството против санкционираното лице е било писмено, а декларирано уведомяване на лицето за наложената санкция и правото на обжалване, за съответни на действително осъществената процесуална дейност, чието съдържание потвърждава и приложеното по делото уведомление. Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили.

Посочен е и давностният срок, след изтичането на който възможността за принудително изпълнение на глобата следва да се счита за погасено съгласно закона на издаващата държава. С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство носи отговорност и подлежи на наказание за деянията, описани в решението. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според българското законодателство размер. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената 3 санкция – глоба . Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност 178.50 евро възлиза на 349.11 лева.

Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА влязлото в сила на 08.03.2025г. Решение №

6600.01220036/10G от 30.01.2025 г. на несъдебен орган -PaderbornStrasenverkehrsamt във Федерална република Германия ,с което на В. Л. З. , ЕГН - **********, адрес– **** **** е наложена финансова санкция: глоба в размер на 150 евро и разноски в размер на 28.50 евро или в общ размер от 178.50 евро, с левова равностойност по курса на Българската народна банка от 349.11 лева за нарушение по чл. 3 ал. 3,чл.49 от Правилника за движението по пътищата(StVО),чл.24 от Закона за движението по пътищата (StVG) и 11.1.5 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Федерална Република Германия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Пловдив в 7дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4