Решение № 217 от 17.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

………./17.02.2020 г. гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА

СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ мл.с. ИВАН СТОЙНОВ при секретар Петя Петрова като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 173 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, вр. чл. 310 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрисконсулт К.Х.- И., срещу Решение № 4675 от 01.11.2019 г., постановено по гр.д. № 5232/2019 г. по описа на ВРС, XX с-в, с което първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО И Е ОТМЕНИЛ уволнението на С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със Заповед № 37 от 19.02.2019 г. на Главния изпълнителен директор и Изпълнителния директор на "Банка Пиреос България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул."Цариградско шосе" № 115 Е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и е ВЪЗСТАНОВИЛ С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, на заеманата до уволнението длъжност – „Ръководител Бизнес Център Варна/Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Жалбоподателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /правоприемник на "Банка Пиреос България" АД/ счита постановеното решение за неправилно и необосновано, поради нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на оценката на събраните по делото доказателства. Сочи, че въпреки, че първоинстанционният съд е установил, че процесната заповед за уволнение отговаря на всички формални изисквания за законност и съдържа всички необходими реквизити, неправилно е преценил събраните по делото доказателства за липсата на качества у страна на ищцата за изпълняване на процесната работа. В тази връзка излага, че съдът не е дал достатъчно вяра на разпитаната свидетелка-ръководител на ищцата, която е имала преки впечатления от качеството на работата на последната. Твърди още, че неправилно съдът не е взел предвид и меморандума (предложението за уволнение на ищцата), който е годно и надеждно доказателствено средство. Подробно сочи за наличието на множество повтарящи се нарушения от страна на ищцата във връзка с изпълнението на трудовите и́ задължения, които включват конфликти между колеги, оплаквания от клиенти, неспазване на поверените и́ бизнес цели и др. В заключение излага, че съдът не е отчел правилно реалната доказателствена стойност на събраните гласни и писмени доказателства по делото и необосновано е приел, че не е налице липса на качества на ищцата да изпълнява ефективно трудовата си функция на Ръководител на Бизнес център Варна/Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти, която да обосновава законността на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата С.С.Ц. е депозирала писмен отговор. Счита, че решението е правилно и в него са изложени мотиви, които в по-голямата им част споделя. Твърди, че оплакванията в жалбата са общи, противоречиви и не съответстват на събраните по делото доказателства. Излага, че правилно съдът е приел, че по делото не е било доказано, че ищцата не притежава необходимите качества да извършва възложената и́ работа, поради което и не са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Сочи, че е налице противоречие между дадената на ищцата положителна оценка за изпълнение на работата след приключване на срока за изпитване и последвалото становище, че същата не притежава качества за изпълнение на работата. В тази връзка твърди още, че поради здравословни проблеми е отсъствала от работа през продължителен период от време, след което не е бил минал достатъчен период от време, през който да се стигне до извод за липса на качества. В заключение излага съображения, че процесната заповед за уволнение не е достатъчно мотивирана. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа подадения отговор.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищцата, чрез адв. Ю.Г., поддържа, че трудовото ѝ правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № 37/ 19.02.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Оспорва уволнението, като сочи, че заповедта не е мотивирана. Счита, че същата не съдържа посочване на качествата, които ищцата не притежава за заемане на длъжността, както и на конкретните факти довели до този извод. Ищцата определя като недопустимо обстоятелството, че в атакуваната заповед прекратяването на ТПО е обусловено от отсъствието ѝ поради ползван отпуск за временна неработоспособност. Поддържа също, че мотивите на заповедта противоречат на оценките, които е получавала от преките си ръководители. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. Камен К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че заповедта притежава всички необходими реквизити и е мотивирана. Оспорва се ТПО да е прекратено поради ползван от ищцата отпуск поради временна нетрудоспособност, като се сочи, че това обстоятелство е посочено в заповедта, тъй като е отчетено като извинителна причина за незадоволителното представяне, а не като мотив за уволнението. Като конкретни факти, установяващи мотивите в заповедта за уволнение сочи напускането на служителите Владимир Илиев и Ирена Йорданова поради неразбирателства с ищцата като пряк ръководител, нереални прогнози и ниски резултати от ищцата, резултат от лоша преценка и лоша комуникация, оплакване от клиенти относно комуникацията с ищцата, грубо държане с преките ръководители при искане на обяснения за резултатите и прогнозите за бизнеса, за който отговаря. По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените разноски.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Няма твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.

Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната работа. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че е съществувало трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Ответникът е следвало да установи мотивираност на заповедта и наличие на всички изискуеми реквизити, както и законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на соченото от него правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата.

Не е спорно по делото и от доказателствата се установява, че на 05.06.2017 г. между ищцата и праводателя на ответника (Банка Пиреос България АД) е бил сключен трудов договор с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, считано от 12.06.2017 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжността: Ръководител бизнес център/старши мениджър отношение със средни корпоративни клиенти в Бизнес център Варна. На 11.12.2017 г. страните са подписали Допълнително споразумение № 908, с което трудовият договор е трансформиран в такъв за неопределено време и е увеличено трудовото възнаграждение на ищцата. На 19.02.2019 г. ищцата е получила едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Със Заповед № 37 от 19.02.2019 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 20.02.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

Фактите, за които ищцата е носела доказателствена тежест, не са оспорени от ответника, а и се установяват от доказателствата по делото.

Спорните въпроси, които се поставят за разглеждане във въззивното производство, са относно фактите, за които ответникът е носил доказателствена тежест, а именно: Достатъчно мотивирана ли е заповедта за уволнение и налице ли са всички реквизити, за да отговаря същата на законовите изисквания? Осъществило ли се е соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно липсват ли качества на служителя за ефективно изпълнение на работата?

Във връзка с тези въпроси се оспорва като неправилен анализа на доказателствата извършен от първоинстанционния съд и се иска от въззивната инстанция да направи нова преценка за тяхната доказателствена стойност. За установяване на спорните факти, за които носи доказателствена тежест, ответникът е ангажирал писмени доказателства (заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и меморандум относно предложение за прекратяването на трудовото правоотношение) и гласни доказателства (разпит на свидетелката Аврамчева – пряк ръководител на ищцата преди прекратяване на трудовото правоотношение). Ищцата е провела насрещно доказване, като е представила подписана от прекия и́ ръководител препоръка за работата и́.

По делото не е представена като доказателство длъжностната характеристика на служителката, от която да е видно в какво са се изразявали служебните задължения на ищцата и какви са били изискванията на работодателя към нея. Въпреки това в исковата молба липсват оплаквания от нейна страна, че посочените в заповедта качества не са били необходими за изпълнение на работата, както и че са и поставени непостижими цели, поради което съдът следва да извърши проверка по отношение на всяко от изтъкнатите в заповедта основания.

В процесната Заповед № 37/19.02.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ищцата не е постигнала конкретно зададените и́ финансови резултати и не е изпълнила нито една от заложените и́ финансови цели. За липсващи у ищцата качества се сочат: невъзможността и́ да организира работата в посоченото и́ звено в периодите на планирано отсъствие, както и непосредствено преди и след завръщането и́ от работа; незаинтересованост към дейността на звеното и очакванията на клиентите; забавяне и неспазване на вътрешни процедури в банката; липса на изграден авторитет сред служителите в звеното; недостатъчни мениджърски умения; неспособност за екипна работа; незачитане на йерархически взаимовръзки, изразяващо се в непремерен и неподобаващ тон в комуникацията с прекия ръководител.

Съдът намира, че посочените в заповедта качества (имащи характера на: изпълнение на целите и решенията на ръководните органи на банката, спазване на йерархическата структура, умение за работа с платежоспособни клиенти, както и привличането на нови такива, изграждане на управленски стратегии, умение за работа в екип, способност за създаване на добър микроклимат, способност за планиране, разпределение и управление на работното време, комуникативност, инициативност, тактичност, подреденост и т.н.) са необходими за изпълнението на ръководна менинджърска позиция в банкова институция при контакт със средни корпоративни клиенти, за която се изисква висше образование.

По първия спорен въпрос в съдебната практика на ВКС се приема, че заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата.

Разпечатката съдържа 29 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dabd251-82cf-43fa-a10f-f6469151eea3