Решение № 288 от 21.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Бургас, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500270 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на ДП“НК Железопътна инфраструктура „ гр.Бургас-ответник по гр.д. № 2696 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2841/04.01.2026 год.постановено по същото дело в частта ,с която са уважени частично предявените против въззивното дружество искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД,като го е осъдило да заплати на ищеца сумата от 91 374 лв.-обезщетение за неимуществени вреди –причинени болки и страдания от настъпилата смърт на *** му С.А. С. на 12.12.2019 г. от трудова злополука ,която сума е получена след приспадане по правилата на чл. 200 ал. 4 от КТ от пълния размер обезщетение от 120000лв. на изплатеното на 12.10.2024 г. застрахователно обезщетение от 28 626 лв.,както и да заплати сумата от 65 227,99 лв. –мораторна лихва за периода от настъпване на увреждането до датата на изплащане на застрахователното обезщетение ,както и 6400,11 лв.-мораторна лихвва върху главницата от 91 374 лв.за периода от 13.10.2024 г. до датата на предявяване на иска – 14.04.2025 г.,ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на исковата 1 молба до окончателното изплащане на сумата ,като исковете са отхвърлени в останалата си част до претендирания размер .

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част, като счита същото неправилно и необосновано.

Счита се ,че при определяне размера на обезщетението за причинените болки и страдания съдът не е съобразил два основни факта-наличието на заболяване ,което ,ако не съществуваше ,нямаше да се стигне до легален изход;липсата на достатъчно доказателства за интензитета на причинените болки и страдания ,като се счита ,че определянето на обезщетение в размер на 120 000 лв. е завишено .

Твърди се ,че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл 52 ЗЗДпренебрегнал е преценката за здравословното състояние на пострадалия работник,което е предполагало настъпването на вредоносния резултат,не е отчетено ,че вроденото заболяване на пострадалия е добпринесло за увреждането е този принос е основание за редуциране на обезщетението – нарушение на чл. 53 ал. 2 ЗЗД ,като за прилагане на нормата е необходимо наличие на доказан обективен факт /заболяване /,а не неговото знание ,което е субективен елемент и в случая не е елемент от фактическия състав на чл. 51 ал 2 ЗЗД .

Съдът не е обсъдил всички релевантни доказателства и позоваването на избрана част от тях е обословило погрешните му изводи относно дпорното материално право.Не се е установил интензитета на болките и страданията ,няма данни за продължителни страдания или смъртта да е причинила здравословни или психически проблеми у ищеца.Не се е установил начинът ,по който е понесена загубата ,последици ,продължителност ,възрастта на ищеца /той е в трудоспособна възраст и не е финансово зависим от *** си /.

Затова се счита ,е определеното обезщетение от 120 000 лв.е в завишен размер и следва да бъде редуцирано в по-нисък размер Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което обезщетението да бъде намалено. .Не се сочат нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

2

В отговор си по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемият С. решението за правилно .Сочи че в жалбата няма конкретни оплаквания относно неправилността на съдебния акт .Наличието на заболяване у *** не е доказано ,нито пък е доказано кога се е появило и не е релевантно по отношение на неимуществените вреди ,както е заявило вещото лице-то е било безсимптомно и никой не е знаел за него .В случая не е налице съпричиняване и груба небрежност от страна на пострадалия работник .Освен това – не е доказано ,че работникът е имал вродено заболяване ,а и заболяването не може да допринесе за увреждане като смърт .Затова се счита ,че обезщетението не е завишено .

Счита се и че е установен интензитета на болките и страданията –от свидетелските показания на допуснатите до разпит свидетели .

Моли се за потвърждаване на решението .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД, които са допустими.

Видно от представеното удостоверение за наследници ищецът е *** и наследник на починалия на 12.12.2019 г. С.А. С..

Безспорно е установена фактическата обстановка по делото :Не е спорно и се установява от приложените писмени доказателства, че С.А. С. и Железопътна секция- Бургас - поделение на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” са били в трудово правоотношение по силата на представения Трудов договор от 15.04.2019г.

,като С.А. С. е заемал длъжността „работник, поддържане на железен път и съоръжения“. Представеният трудов договор е подписан от страните, както и длъжностна характеристика. С допълнително споразумение към трудовият договор считано от 06.11.2019г., трудовият договор със срок за 3 изпиване се счита за окончателно сключен. Представени са заповед от 15.04.2019 г. и протокол от 19.04.2019 г., видно от които на С.А. С. е проведен изпит по безопасни и здравословни условия на труд след завършване на обучение.

Представен е и акт за прекратяване на трудовия договор, в който е записано, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 13.12.2019 г. поради 3 смърт на работника С.А. С..

Приложено е съобщението за смъртта и препис извлечение от акт за смърт. Представени са медицински документи, видно от които преди постъпване на работа на С.А. С. са извършени медицински прегледи и е констатирано, че лицето е годно изпълнява длъжността.

От разпореждане от 01.08.2024г. издадено от органа на ТП НОИ Бургас, се установява, че на 12.12.2019 г. С.А. С. изпълнявал длъжностните си задължения като работник в участък Лозарево между гарите Карнобат Лозарево в работна група от 6 човека с ТРГ О.Б.С.. При тумбване на релса от всички в бригадата заедно, той не пуснал лоста, а държейки се за него се свлякъл в средата на коловоза в безсъзнание. Откаран до гара Вълчин, при оказване на помощ от екип на Спешна помощ, той починал. Причина за смъртта е посочен„масивен спонтанен субарахноидален мозъчен кръвоизлив“.

Това увреждане на здравето е признато за трудова злополука.

Представена е експертно решение на НЕЛК от 03.10.2022г., което е стабилно след като е било обжалвано /представени са решения на Административен съд Бургас и ВАС с които е отхвърлена жалбата/.

Видно от застрахователна полица от 14.05.2019г. и преводно нареждане от 13.11.2024г., е сключен застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“, по която ищецът е получил обезщетение в размер на 28266 лева.

От изисканата от НЗОК справка се установява, че извършените на С.А. С. прегледи и хоспитализации за периода от 01.01.2009 г. до дата на смъртта на лицето, не касаят заболяването мозъчна аневризма.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че характера на увреждането е мозъчна аневризма , която при голямо физическо усилие се е разкъсала и е причинила масивен субарахноидален и интрацеребрален спонтанен мозъчен кръвоизлив. Те, по своите обем и локализация, са били несъвместими с живота и са довели до смърт на пострадалия. Мозъчната аневризма е съдово заболяване. За 4 етиопатогенезата (причини и механизъм на възникване) от значение са следните фактори: 1) съдов фактор; 2) артериална хипертония; 3) хемодинамичен фактор; 4) генетичен фактор; 5) травматичен фактор.

Субарахноидалният кръвоизлив представлява излив на кръв в субарахноидалното пространство, което се намира между обвивките на 4 мозъка- паяжиновидната и меката мозъчна обвивка. Субарахноидалният кръвоизлив обикновено възниква спонтанно, нетравматично например при руптура (разкъсване) на мозъчна аневризма в мозъка или е резултат от травма на главата (травматичен субарахноидален кръвоизлив). В конкретния случай механизмът на получаването му е внезапно, нетравматично разкъсване на аневризма по време на голямо физическо усилие поради факта, че има съвпадение на момента на разкъсване (руптурата) на мозъчната аневризма с този на полагането на концентрирано физическо усилие (напрягане на мускулите по цялото тяло при преобръщане на релсата с лост). От външните фактори особено значение има температурата на околната среда, физическото напрежение и емоционалната възбуда - положителна или отрицателна, защото те повишават до критично ниво налягането на кръвта в мозъчното кръвно русло и при намалена здравина на стената на аневризмалния сак, способстват за неговото разкъсване. Паренхимен мозъчен кръвоизлив представлява излив на кръв в мозъчната тъкан поради разкъсване на мозъчен съд или диапедеза (преминаване) на кръв през стените на малките съдове в мозъка. От външните фактори особено значение има температурата на околната среда, физическото напрежение и емоционалната възбуда - положителна или отрицателна, защото те повишават до критично ниво налягането на кръвта в мозъчното кръвно русло и при намалена здравина на стената на аневризмалния сак, способстват за неговото разкъсване. Значението на условията на труд е свързано с основните рискови фактори за развитието на заболяването. Рисков е тежкият физически труд, който може да провокира разкъсването на аневризмата чрез покачване на артериалното налягане. Продължителността на трудовия стаж също е от значение, тъй като при системно натоварване с времето се увеличава рискът (тоест продължителността на натоварването и възрастта).

Внезапното стоварване на еднотонна релса върху човек може да предизвика смазване на тялото или главата. Пациентите с мозъчна аневризма могат да живеят дълго, като поведението в лечебен план зависи от нейната големина, местоположение и общото здравословно състояние. При малки, стабилни мозъчно съдови разширения, които не предизвикват симптоми, може да се препоръча наблюдение и редовен мониторинг с образни изследвания.

Пациентите трябва да контролират рисковите фактори, за да се намали рискът от разкъсване. При големи аневризми или такива, при които има симптоми, се налага оперативно лечение (клипсиране или ендоваскуларна емболизация).

5

Златен стандарт за диагностиката на мозъчната аневризма е компютърната томография с контраст на мозъчни съдове (КТ ангиография на главен мозък), но тя не се извършва рутинно с профилактична цел в медицинската практика.

Описаната мозъчна аневризма е патологичен случай и не се е получила от натиск на релса. Била е налице още преди инцидента. Съгласно СМЕ на труп №294/2019г., от д-р Галина Милева, не се установяват видими външни белези 5 на увреждания по тялото на пострадалия. Пострадалият е нямал оплаквания, свързани с аневризмата (съществувала е безсимптомно). Извършеното голямо физическо усилие е предизвикало повишаване на артериалното налягане в мозъка до критично ниво, което е предизвикало разкъсване на стената на аневризмалния сак, с последващо изливане на кръв между мозъчните обвивки (субарахноидалното пространство) и в мозъчната тъкан (паренхимен мозъчен кръвоизлив). Състоянието се е утежнило до степен на смърт.

При тази фактическа обстановка с оглед представените по делото доказателства ,първостепенният съд е приел ,че доколкото с разпореждане № 5104-02-87/01.08.2024г. ТП на НОИ -Бургас, на основание чл.60 ал.1 КСО декларираната злополука, станала със С.А. С. на 12.12.2019 г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО,като е прието , че злополуката е станала в рамките на установеното работно време, на работното място, при изпълнение на обичайна работна задача, включваща работна операция, свързана с физическо усилие,то съдът не може да преразгледа и да се произнася по установената причинна връзка между работата и настъпилата смърт, като направеното възражение в тази насока е неоснователно.