Решение № 55 от 24.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901133 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 2053 от 19.07.2024 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София решение № 196 от 22.03.2023 г. по в. т. д. № 817/2022 г., с което след отмяна на решение № 260428 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2223/2020 г. на Софийски градски съд е осъдено „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД да заплати на „Про Тръст Компани“ ЕООД на основание чл.99, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД сумата 155 000 евро, платена по несключен между „Фин Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД договор за продажба на 7 % от акциите, притежавани от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД в ЗК „Надежда“ АД, и във връзка със споразумение за покупко продажба на акции от 15.07.2016 г., сключено между „Фин Риск“ ЕАД и „ВиВеста Холдинг“ ЕАД, което вземане е прехвърлено възмездно с договор за цесия от 29.11.2016 г. от „Фин Риск“ ЕАД на „Тирас Тръст Компани“ ООД (предишно наименование на „Про Тръст Компани“ ЕООД), ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски по чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното и за въззивното производство (съответно 23 407 лв. и 16 985 лв.).

1

В касационната жалба на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД със седалище в гр.

София, представлявано от процесуален пълномощник, се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел за осъществени елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, въпреки направения извод, че претендираната с иска сума е дадена/получена въз основа на валидно сключено споразумение от 15.07.2016 г., с което е прекратен по взаимно съгласие договор за покупко продажба на акции от 17.11.2015 г. и не съдържа уговорки за отлагателно условие или за друг факт, чието несбъдване може да се квалифицира като „неосъществено основание“. Навежда оплаквания, че : При разрешаване на правния спор въззивният съд е нарушил правилата на формално юридическата логика, приемайки, че за „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е възникнало задължение да върне задържаната на основание споразумението от 15.07.2016 г. сума и че „Про Тръст Компани“ ЕООД е легитимирано да я получи. Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е отказал да кредитира допустими и относими свидетелски показания в противоречие с чл.172 ГПК; игнорирал е констатациите на съдебносчетоводната експертиза относно осчетоводяването на сумата 155 000 евро от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД, редовността на воденото от дружеството счетоводство и нередовността на счетоводните записвания при „Фин Риск“ ЕАД; не е извършил съвкупна преценка на доказателствата, а ги е обсъдил едностранчиво и селективно в полза на защитната теза на ищеца; отказал е да обсъди важно за спора доказателство - споразумение от 18.07.2016 г., позовавайки се неправилно на настъпила преклузия по чл.367, ал.3 ГПК и на недостоверност на отразената в съдържанието му дата по см. на чл.181 ГПК; не се е произнесъл в мотивите към решението по всички доводи на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, свързани с правната природа на постигнатото със споразумението от 15.07.2016 г. съгласие за задържане на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД. Изводите на съда по повод тълкуването на уговорките в споразумението от 15.07.2016 г. не са съобразени с разпоредбата на чл.20 ЗЗД, а при формирането им не са изследвани задълбочено предназначението и срока на действие на гаранцията. В 2 нарушение на чл.280, ал.3 ТЗ съдът е отрекъл възможността холдинговото дружество да държи като гаранция парични средства в полза на дъщерните си дружества. В противоречие с доказателствата и с приложимите законови разпоредби съдът е приел, че договорът за цесия от 29.11.2016 г. е действителен и че легитимира ищеца като носител на правото да получи претендираната с иска сума. Решението е постановено при съществено нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК с участие на съдия, по отношение на когото е съществувало основание за отстраняване от делото.

Ответникът по касация „Про Тръст Компани“ ЕООД със седалище в гр.

София оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът - чрез процесуалния си пълномощник, поддържа касационната жалба и направените в нея искания. В условията на евентуалност заявява, че ако се констатират основания за недопустимост на решението, то следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания. Процесуалният пълномощник на ответника по касация поддържа отговора на касационната жалба и становището за оставяне в сила на обжалваното решение. Всяка от страните поддържа искането си за разноски, като процесуалният пълномощник на касатора противопоставя възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Про Тръст Компани“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата 155 000 евро срещу „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Искът е основан на твърдения, че претендираната сума е платена от „Фин Риск“ ЕАД на „ВиВеста Холдинг“ ЕАД като цена за придобиване на 7 % от акциите на „ВиВеста Холдинг“ ЕАД в ЗК „Надежда“ АД, съгласно сключен на 17.11.2015 г. договор за покупко - продажба на акции, който не е финализиран и със 3 споразумение от 15.07.2016 г. е постигнато съгласие да бъде прекратен, а заплатените от „Фин Риск“ ЕАД средства по банкова сметка в размер на 155 000 евро да бъдат задържани от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД със задължение дружеството да ги прехвърли по депозитна сметка на ЗК „Надежда“ като гаранция по брокерски договор от 15.07.2016 г. между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД - Италия; Впоследствие, поради отнемане на лиценза на застрахователното дружество, сътрудничеството с брокера било прекратено, основната функция на предоставения депозит се изгубила и за „Фин Риск“ ЕАД се породило основание да поиска връщане на сумата 155 000 евро от ЗК „Надежда“ АД; Въпреки отправените покани и разменена кореспонденция, сумата не била върната; С договор за цесия от 29.11.2016 г.

„Фин Риск“ ЕАД прехвърлило на „Тирас Тръст Компани“ ООД (по-късно „Про Тръст Компани“ ЕООД) вземането си към ЗК „Надежда“ АД и съобщило цесията на длъжника. Въз основа на изложените твърдения ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 155 000 евро, представляваща „цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана“, ведно със законните последици. По повод указания на първоинстанционния съд с молба от 25.11.2020 г. ищецът е уточнил исковата молба, а в първото открито заседание процесуалният му представител е направил изявление, че ответникът не е изпълнил споразумението от 15.07.2016 г. и че то е развалено с исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с възражения за недопустимост - поради липса на процесуална легитимация в полза на „Про Тръст Компани“ ЕООД да претендира заплащане (връщане) на сумата 155 000 евро, и за неоснователност. Навел е твърдения, че към момента на подписване на споразумението от 15.07.2016 г. е имал готовност да върне сумата 155 000 евро, но с цел избягване заплащането на неустойка за неизпълнение на договора от 17.11.2015 г. „Фин Риск“ ЕАД е поискало тя да не бъде връщана по банковата му сметка, а да бъде задържана и използвана за изпълнение на задълженията на негов контрахент - „Ай Ес Ем Брокер“ ООД, по сключен със ЗК „Надежда“ АД брокерски договор от 15.07.2016 г.; При сключване на споразумението „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД не е поемало задължение да превежда задържаната като гаранция сума на ЗК „Надежда“ АД, а се е съгласило да я държи в полза на дружеството във връзка с брокерския договор, който не е прекратен и обезпечителната нужда на гаранцията не е 4 отпаднала; С подписване на споразумението и постигането на съгласие за задържане на сумата, платена като цена по неосъществения договор за продажба на акции, произтичащото от договора вземане е „върнато“ на „Фин Риск“ ЕАД и искът за заплащане на сумата 155 000 евро като получена на неосъществено основание е неоснователен. В отговора са направени и възражения, че договорът за цесия е нищожен, евентуално - че има за предмет вземане към ЗК „Надежда“ АД, а не към „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и с решението си е отхвърлил исковата претенция „за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155 000 евро, представляваща цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана от него“.

Сезиран с въззивна жалба от „Про Тръст Компани“ ЕООД, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД да заплати на дружеството - ищец сумата 155 000 евро на основание чл.99, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че между „Фин-Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е сключено споразумение от 15.07.2016 г. с твърдяното в исковата молба съдържание; че със споразумение за сътрудничество от 15.07.2016 г. са уредени отношенията между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД по повод развиването на застрахователна дейност от страна на застрахователното дружество на територията на Италия; че с договор за цесия от 29.11.2016 г. „Фин Риск“ ЕАД е прехвърлило на „Про Тръст Компани“ ЕООД вземане в размер на 155 000 евро към ЗК „Надежда“ АД „по депозит съгласно договор от 15.07.2016 г.“, заедно с всичките му обезпечения, привилегии и други принадлежности, за сумата 75 000 евро (платена от цедента), като длъжникът е уведомен за цесията на 21.06.2017 г.; че с решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. на КФН е отнет издаденият в полза на ЗК „Надежда“ АД лиценз за извършване на застраховане с произтичащите от закона последици. Според заключението на назначената от първата инстанция съдебносчетоводна експертиза, в счетоводството на „Фин Риск“ ЕАД платените по договора за продажба на акции от 17.11.2015 г. 155 000 евро са отчитани по сметка 402 „Доставчици по 5 аванси“, няма данни, потвърждаващи счетоводни записвания във връзка със споразумения от 15.07.2016 г. и предоставяне на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД, както и за разчетни отношения с „Ай Ес Ем Брокер“ ООД. В счетоводството на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД получената сума от 155 000 евро е отчитана счетоводно като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД в периода от 15.07.2016 г. до датата на проверката от вещото лице - 31.12.2021 г., като счетоводните записвания са водени редовно.

При осъществяване на решаващата си дейност въззивният съд е изходил от преценката, че предявеният иск е основан на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, в която хипотеза ищецът носи тежестта да докаже само даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото и защо има право да го задържи. Предвид фактите по делото съдът е счел, че разрешаването на спора предполага изследване на действителните отношения по предоставянето на гаранция съгласно споразумението от 15.07.2016 г. между „Фин Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД.