Решение № 267157 от 30.12.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева в. гр. д. № 11689 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 182879 от 24.8.2020 г., постановено по гр. д. № 197/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 126 състав, е признато за установено по предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД против А.Х.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че А.Х.А., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *******следните суми, представляващи незаплатени задължения по договор за заем № 2471434/15.1.2016 г., сключен с „И.А.М.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.08.2017 г. по ч. гр.д. № 51503/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 126 състав, а именно: 570,60 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума, заедно със законната лихва от 27.7.2017 г. до погасяване на задължението и 87,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода 09.2.2016 г. - 26.7.2017 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска за установяване на задължение за връщане на заетата сума за разликата до пълния предявен размер от 642,44 лева, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92, ал.

1 ЗЗД за установяване на вземания за сумите 23,62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 08.2.2016 г. - 11.4.2016 г., 9,00 лева, представляваща такса за разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания и 178,38 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода 15.2.2016 г. - 11.4.2016 г., както и иска за установяване на задължение за мораторна лихва за 27.7.2017 г., като с решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 199,50 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ответника А.Х.А., чрез назначения от съда особен представител по чл. 47 ГПК. В същата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че ищецът не е носител на процесното вземане, придобито чрез договор за цесия, тъй като липсват доказателства за надлежно съобщаване на цесията от цедента „И.А.М.“ АД на длъжника преди подаване на исковата молба. Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът е уведомен за прехвърленото вземане с връчване на исковата молба и на книжата, приложени към нея, следва да се има предвид, че производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, при което искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка се излага, че в конкретния случай, към момента на подаването на заявлението по чл. 410 ГПТК за издаване на заповед за изпълнение вземането на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД към ответника не е съществувало, тъй като към този момент същият не е бил уведомен за прехвърленото вземане по предвидения в ЗЗД ред, поради което ищцовото дружество не е носител на процесното вземане и не притежава процесуална легитимация в производството. На следващо място се оспорва предявения иск по основание и размер като се поддържа, че ответникът не е получил сумата по кредита и не дължи претендираните от ищеца суми. На отделно основание се поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 146 от ЗЗП, както и че задълженията по него са погасени по давност.

Поради изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на решението, в обжалваната част и постановяване на ново такова по същество, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове против А.Х.А. като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Въззиваемата страна „А.з.с.н.в.“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения. Подържа, че ответникът се счита за уведомен за настъпилата цесия с връчване на препис на исковата молба на особения представител, ведно с копие от изпратеното уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Излага се, че са неоснователни и наведените оплаквания относно получаване на сумата по заема от ответника, за размера на дължимата сума, в т. ч. за претендираните от ищеца лихви и възнаграждения, за нищожност на договорните клаузи съгласно чл. 146 от ЗЗП, както и за настъпила погасителна давност. Отправя се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението, в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото.

Срещу решението, в частта с която са отхвърлени предявените искове не е подадена въззивна жалба, поради което същото е влязло в законна сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79. ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е и правилно, като въззивният съд споделя напълно изложеното в него, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави следното:

Настоящият съдебен състав намира за необходимо първо да разгледа оплакването във въззивната жалба относно активната легитимация на въззиваемото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Същата се извлича по делото от твърдяното му качество на цесионер, което е възникнало в резултат на прехвърляне на вземането на „И.А.М.“ АД срещу длъжника А.Х.А. с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от 01.01.2017 г. към него.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане да бъде противопоставено на длъжника по същото са необходими две условия - договор за прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от първоначалния кредитор (цедента) на длъжника.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „И.А.М.“ АД, като заемодател и А.Х.А., като заемател е сключен договор за паричен заем № 2471434/15.01.2016 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 800 лева, която същият се е задължил да върне съгласно условията на сключения договор.

По делото се установява, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. „И.А.М.“ АД е прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ООД ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с лица, които не изпълняват задълженията си по тях по Приложение № 1 към договора.

Видно от представеното Приложение № 1/01.01.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД от 16.11.2010г., процесният договор за заем № 2471434/15.01.2016 г. фигурира на отделен ред № 393.

Следователно, ищецът основава претенциите си, респ. качеството си на кредитор въз основа на Договора за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1/01.01.2017 г. към същия, което е двустранно подписано и съдържа съществените индивидуализиращи белези на конкретното вземане – правоотношението, от което е възникнало и неговият размер.

Основният спорен по делото въпрос е свързан с това дали ищецът е материално легитимиран кредитор на вземанията по договора за предоставяне на паричен заем.

От представеното по делото пълномощно е видно, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет на извършеното прехвърляне, като няма спор по делото, че договорът за цесия, заедно с приложението към него, писменото пълномощно и изготвеното до ответника уведомление не са били връчени на ответника преди датата на исковата молба, респ. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал.

4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Въззивният съд намира, че оплакването в жалбата относно факта дали цесията е породила действие по отношение на ответника - длъжник, с оглед установеното в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД императивно изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект е неоснователно. Видно от представеното, изходящо от цедента пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на принципа на свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал.

4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане.

Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано, в който смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, ІІ-ро т.о., Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о.