Решение № 3159 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3159 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330110655 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, срещу К.

Г. В., с която се предявяват обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, от ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 143 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и Кредисимо ЕАД, вземанията по който са изплатени от Ай тръст ЕООД по силата на Договор за поръчителство от ***, сключен между ответника и Ай тръст ЕООД, като вземанията на Ай тръст ЕООД към К. Г. В., породени от извършеното плащане към Кредисимо ЕАД на 23.02.2022 г., са прехвърлени на ищцовото дружество с Договор за цесия от ***, сумата от 370,32 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 40,02 лева – възнаградителна лихва за периода 08.11.2019 г. – 23.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата от 89,93 лева за периода 08.11.2019 г. – 26.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 09.04.2025 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 3149/10.04.2025 год. по ч.гр.дело № 6672/2025 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба и уточнителните такива ищецът твърди, че между Кредисимо ЕАД в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен договор за потребителски кредит № ***. По силата на 1 цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 250 лева, срещу което се съгласил да връща вноска в размер на 256,67 лева при период на револвиране 24 дни. Последният падеж е бил на 23.04.2020 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,00%, както и ГПР в размер на 49,24%. За обезпечаване на вземанията по договора, между ответника и „Ай тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ***, в който било уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на сумата от 370,32 лева. По силата на договора Ай тръст ЕООД се задължило да сключи договор с Кредисимо ЕАД и да отговаря солидарно пред него за всички задължения на В. по договора за потребителски кредит. На *** между Кредисимо ЕАД и Ай тръст ЕООД бил сключен Договор за поръчителство, с който Ай тръст ЕООД се задължило спрямо Кредисимо ЕАД за всички вземания на В. по Договор за кредит от ***. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на *** поръчителят погасил всички задължения на длъжника по процесния договор за кредит към кредитора Кредисимо ЕАД, а именно – 250 лева главница, 40,02 лева договорна лихва за периода 08.11.2019 год. до 23.04.2020 год. С плащането на задълженията, поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Впоследствие, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило вземанията си към длъжника на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задълженията си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Твърди се също и че длъжникът не е изпълнил точно вземанията си по договора за поръчителство, сключен с Ай тръст ЕООД, поради което дължи освен възнаграждението за поръчителство, но така също и мораторна лихва в горепосочения размер.

Излага, че договорът за цесия между „АПС Бета България“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен на ***, съгласно който договор цедентът прехвърля на цесионера вземанията, описани в Приложение № 1, последно – неразделна част от договора за цесия. На ***, е датата на която страните уговорили да се прехвърлят съответните вземания в размера, в това число – разбивка на дълга – главница, лихви и други вземания, уговорен към съответната дата, а на *** е подписан и самият договор за цесия.

Следователно сумите по вземанията са изчислени към дата – ***. Методът за определяне на ГПР е посочен в чл. 19 ЗПК. Изрично като изключение е посочено в ал. 3, т. 1 на същия член, че „При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“. По процесния договор за кредит не са налице плащания, съответно няма погасявания.

Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.

Релевира възражение за недопустимост на предявения установителен иск.

Счита също така, че исковата молба е нередовна. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения. Счита, че за претендираните вземания е изтекъл законоустановения срок, необходим за погасяването им по давност, по силата на общото правило на чл. 110 ЗЗД.

Съгласно уговореното в Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № *** падежът на задължението бил уговорен на 01.12.2019 г.

Следователно, задължението на ответника било погасено по давност на 01.12.2024 г., поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

На следващо място, оспорва валидността на сключения Договор за потребителски кредит № *** по електронен път. Оспорва твърдението на ищеца, че кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР, както и че валидно е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Липсва какъвто и да е подпис от страна на кредитополучателя, което е нарушение на изискванията за извършване на изявления в електронна среда. В този смисъл оспорва и спазването на изискванията на чл. 10 и чл. 11 във вр. с чл. 22 ЗПК. Твърди, че клаузите на договора за кредит са неравноправни и ограничаващи правата на ответника. Счита, че условията по договора за кредит са недействителни по смисъла на чл. 20 ЗПК, поради което същият е изцяло недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Заявява, че по договора липсва яснота относно начина на изчисляване на възнаградителната лихва, размера на възнаграждението по учредяването на поръчителство, както и не са спазени изискванията за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50%. В договора не се съдържат параметри на общата дължима сума, която следва да бъде върната от длъжника. Освен това в ГПР не е включена сумата, представляваща парично обезпечение по договора за предоставяне на поръчителство, поради което посоченият ГПР не съответства на действителния, а освен това ГПР надвишава с над 100% предоставения размер на потребителски кредит. Отделно от това, краткият четиридневен срок за предоставяне на обезпечение и условията, на които следва да отговарят останалите обезпечения, водят до единствена възможност за потребителя да се обърне към гарант, предварително одобрен от заемодателя. Одобреният поръчител обикновено е свързано със заемодателя лице, или директно лице, което е негов служител. Посочените факти водят до извода, че двата договора не са отделни и независими, а уговорките в първия договор предпоставят сключването на втория и обвързват потребителя да го сключи именно със свързаното лице, предвиждайки неизпълними алтернативи за обезпечение.

Допълнителен аргумент, обосноваващ недействителност на клаузите на договора за кредит е и невключването на вноските за обезпечение по договора за предоставяне на поръчителство в погасителния план по заема. Това възнаграждение следва да е включено в ГПР и в общо дължимата сума по 3 договора за заем. Невключването му нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и договорът за кредит е недействителен.

Счита, че доколкото договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК се дължи само главницата и не се дължат лихви.

Оспорва твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като не е ясно дали и цесията е съобщена на длъжника, съгласно чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Твърди, че предсрочната изискуемост не е настъпила спрямо длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, следователно, вземането по заповедта не е било изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

С оглед изложеното моли делото да бъде прекратено като недопустимо, респ. предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователени.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6672 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „АПС Бета България ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 3149 от 10.04.2025 г. Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, предвид което заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***, сключен между К. Г. В. и „Кредисимо” ЕАД. В представеното по делото Приложение № 1 към Договора е установено, че се предоставя сумата в размер от 250 лева. Установен е лихвен процент от 40 % и годишният процент на разходите от 49.24 %. Договорен е общ размер на плащанията по кредита от 256.67 лева със срок за погасяване от 24 дни, с падеж на вноската – 01.12.2019 год.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си съобразно посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. Банкова гаранция в срок от 10 дни след подаване на заявлението или 2. Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в този случай е от 24 часа от 4 предоставяне на обезпечението.

Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия, които са представени.

Представен е Договор за поръчителство от ***, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря пред кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя по Договор за потребителски кредит със срок на погасяване до 01.12.2019 г. Установено е, че кредиторът може да изисква плащане на вземането след или най-рано едновременно с изпращане на уведомление до потребителя. Договорено е, че поръчителят следва да изпълни на кредитора в срок от 5 дни от получаването на писмено искане.

По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на К. Г. В. е предоставен заем в размер на сумата от 250 лева. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на главницата от 250 лева възнаградителна лихва, обезщетение за забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че възнаграждението за поръчителя е от 61.72 лева, платимо на 01.12.2019 год.