Решение № 3184 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3184 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330112460 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Г., ЕГН ********** от гр.

***************, представлявана от адв. Л. К. АК П., против А. П. К., ЕГН ********** от с. ********* правно основание член 59 ЗЗД.

Претендира се заплащане на обезщетение за неоснователно ползване в периода 18.12.2023г. до 17.07.2025г. в размер на 20 000 лева на следните недвижими имоти:

ГАРАЖ с площ от 32 кв. м. и ЖИЛИЩНА СГРАДА на основното застрояване с площ от 162,02 кв. м., построена съгласно Разрешение за строеж №****** г., въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № **** г., издадени от *****, разположени в собствения й поземлен имот, представляващ урегулиран поземлен имот **** – *******кв. 50 -****** по регулационния план с. ******* на общ. Р. за изменение на Кадастралния план на с. *****, при граници и съседи: от юг - ******, от изток улична регулация, от север - масивна ограда и нейното продължение до улична регулация и ****** общ, от запад - улична регулация, целият с площ от 781 - седемстотин осемдесет и един квадратни метра.

В исковата молба се излагат следните твърдения, факти и обстоятелства: Твърди се, че ищцата е собственик на процесните гараж и жилищна сграда, които били предоставени за временно ползване на ответницата, по силата на неформално споразумение, сключено при издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация от 02.12.2020 г. и прекратено на 18.12.2023 г. - с получаване на искова молба за освобождаването им.

Излага се, че процесните имоти продължали да се ползват б е з правно основание безвъзмездно от ответницата.

От ответницата, представлявана от адв. М.Г. е подаден отговор на исковата молба, с който искъ т е оспорен като неоснователен. Сочи, че така предявен искът, изчислен на база 1 000 лв. месечен наем, бил необосновано висок.

1

Счита, че справедлив би бил размер от 200 лева месечно за необзаведен имот в селски район, доколкото всички движими вещи и обзавеждане на имота били собственост на ответницата.

Признава обстоятелството, че ищцата е собственик на имота, който й бил дарен от ответницата, ***** на ответницата. Към момента на дарението имотът представлявал дворно място с изграден в него негоден за ползване гараж.

Оспорва твърдението в исковата молба, че след 02.12.2020 г. между страните било постигнато споразумение за предоставяне ползването на двете сгради от ищцата на ответницата. Твърди се, че на 19.12.2019 г., на празненство за рождения ден на ответницата, в присъствието на ищцата, роднини и приятели, страните постигнали устно съгласие ответницата да построи за себе си жилищна сграда върху дарения на ищцата имот, както и да реновира гаража, като за тази цел ищцата предоставила на ответницата квазивладение (право на строеж) за построяване на жилищната сграда и владение върху гаража. Ответницата построила жилищната сграда със свои средства и сили, ремонтирала гаража, облагородила дворното място и изградила ограда. Тъй като първоначално уговорката била да се учреди право на строеж за жилищната сграда, след изграждането й, била постигната устна уговорка за нейната продажба ведно с гаража, но до сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма не се стигнало. Между страните били образувани две дела - гр. д. № 17094/2023 г. по иск на Г. срещу К. по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК - за опразване на сградите, предоставени от ищцата на ответницата за ползване по неформален договор за заем за послужване (висящо пред ВКС) и гр. д. № 386/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, ІІ гр.с. по иск на К. против Г., за заплащане на извършените подобрения.

Твърди се, че ответницата ползва двете сгради в качеството й на подобрител на чужд имот, на който закона признава право на задържане на имотите до заплащане на стойността на подобренията, което изключвало правото на ищцата да претендира обезщетение за „неоснователно ползване“.

Направено е искане за спиране на настоящото производство до приключване на гр. д. № 386/2024 г. по описа на ОС – Пловдив с влязло в сила решение.

Не възразява срещу приемането на представените писмени доказателства от ищцата като нот. акт за дарение, разрешение за строеж, скица-виза за проектиране, удостоверение за въвеждане в експлоатация и удостоверението за административен адрес и техническия паспорт на сградата. Възразено е срещу приемането на частната експертиза, изготвена от*** С. Ж. и СТЕ, изготвена от в.л. М. по гр.д. № 386/2024г.

Възразено е срещу приемането на представените съдебни решения по гр. д. № 17094/2023 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с. (иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК) и гр. д. № 3864/2024г. на ПОС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна.

Видно от представения нотариален акт №***, том****, рег. №****, дело №*****г., вписан в СВ П. под акт № ****, рег. № ***** г. се установява, че И. С. К., Т.П. К. и А. П. К. даряват на ищцата К. Г. дворно място, съставляващо УПИ****, кв.

50 по рег. план на с. ******, ведно с построената в същото място масивна жилищна сграда от 32 кв.м., представляващо гараж.

От представеното Разрешение за строеж № *****. се установява разрешаването на строеж на жилищна сграда на основно застрояване с площ от 162 кв.м. в същото това дворно място, чийто едноличен собственик е ищцата, която сграда е въведена в 2 експлоатация съгласно удостоверение № ****., издадено от Община Р.. Тези писмени доказателства и обстоятелства не са оспорени от другата страна.

Ответницата е признала факта, че ползва процесната жилищна сграда и гараж, което признание е закрепено в протоколното определение на съда от 1.06.2026г.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза на вещото лице И. Г., се установява, че средната пазарна цена на месец е 1062 лева, а за процесния период от 19 месеца /18.12.2023г. – 17.07.2025г./ наемната пазарна цена е в размер на 10316 евро. В о.с.з. на 01.06.20206г. вещото лице е пояснило, че е намерило аналогичен пазарен аналог за жил. сграда в с. В. като не е открило такъв за с. С. Обяснило е, че макар и двете села да се намират в различни общини, покрай село С. съществува индустриална зона, което ги прави съпоставими по икономически и жилищни критерии. Вещото лице е коментирало, че наемът е определен за необзаведена жил. сграда, като в оценката е включила и гаража, който е част от жил. сграда, но не е включила изградената в имота лятна кухня.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице обедняване за ищеца, обогатяване на ответника, както и, че обедняването, респективно обогатяването произтичат от общ факт или група факти. В тази връзка в негова тежест е да докаже, че е собственик на посочения в исковата молба имот, че посочения имот през процесния период от време са ползвани от ответника. Следва да установи обедняването си по размер.

Ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е този, който следва да докаже пълно и главно, твърдените от него положителни факти и обстоятелства в отговора на исковата молба т.е. че е налице основание за ползване на съответните части от недвижим имот в случай, че твърди такива.

Неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице /Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС/. Такъв е случаят когато собственик е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.

Тогава обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е задължителната практика на ВКС п о чл. 290 ГПК: решение № 131/27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 255/29.06.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 5342/2008 г., III г. о.; решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 13/2013 г., III г. о.; решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д.

№ 2858/2014 г., III г. о. Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем в горната хипотеза произтичат от индивидуалните особености на конкретния имот и са: предназначението на имота /за жилищни нужди, за търговска дейност, за обществени нужди или др./; местоположението му; регулационния му статут; установения начин на ползване както досежно вида на ползването за съответна дейност, така и досежно обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него.

Неоснователно се явява възражението на ищеца, че има основание да ползва процесния имот до заплащане на извършените подобрения, в качеството му на добросъвестен подобрител, тъй като правото на задържане не съставлява основание за 3 ползване на чуждия недв. имот, а е основание вещта само да се задържи от лицето, извършило разноски и подобрения във вещта като гараниця, докато не получи изискуемите му вземания за тях от задълженото лице. Правото на задържане изключва правото на кредитора да ползва и обитава имота, да го отдава под наем или да извлича плодове.

Ето защо настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че има правно основание да ползва процесния недв. имот.

От приетото заключение на съдебно – техническата експертиза, което съдът цени като коммпетенто изготвено и безпристрастно дадено, се установява, че среднопазарния наем на процесната жилищна сграда за периода 18.12.2023г. до 17.07.2025г. е в размер на 10 316 евро. Предвид така изложеното искът за присъждане на обезщетение за ползване на сградата ще се уважи до предявения размер от 10225,84 евро. Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената главница.

По изложените съображения искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира такива в размер на 2 316,50 евро, каквито следва да му бъдат присъдени.

С оглед изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН ********** от с.******* да заплати на К. Д. Г., ЕГН ********** от гр.******* на основание член 59 ЗЗД сумата от 10 225,84 евро, представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползването на ГАРАЖ с площ от 32 кв. м. и ЖИЛИЩНА СГРАДА на основното застрояване с площ от 162,02 кв. м., построена съгласно Разрешение за строеж № *****г., въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № **** г., издадени от *****, разположени в собствения й поземлен имот, представляващ урегулиран поземлен имот *************, кв. 50 - петдесет по регулационния план **********, одобрен със Заповед № ****на *****на общ. Р. за изменение на Кадастралния план на с. *****, при граници и съседи: от юг - ******, от изток улична регулация, от север - масивна ограда и нейното продължение до улична регулация и ****** общ, от запад - улична регулация, целият с площ от 781 - седемстотин осемдесет и един квадратни метра за период 18.12.2023 г. до 17.07.2025 г., ведно със законна лихва върху 10 225,84 евро, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане.