Решение № 5096 от 10.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5096 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20241100509975 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 12.08.2024 г., подадена от длъжника по изпълнението - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ: *******, гр. София, ул. *******, срещу постановление от 26.07.2024 г., с което ЧСИ – М.К., с рег. № 788 в КЧСИ, с район на действие СГС е оставил без уважение молба/възражение с вх. № 5991/19.07.2024 . упражнена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която е поискано редуциране на начислените такси и разноски по изпълнително дело № 20247880400640.

Жалбоподателят счита, че отказът на съдебния изпълнител да удовлетвори искането на Столична община за намаляване размера на възложените й за плащане – адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразен и следва да се отмени от съда. По отношение размера на приетия за плащане в изпълнителното производство адвокатски хонорар в размер на сумата от 400 лв. е изтъкнато, че няма основание да се присъждат възнаграждения за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по него, защото действия от адвоката по представителство в изпълнителния процес отсъстват. Формулирането на искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, било в молбата за образуване, било в самостоятелна молба не съставлявало действие по процесуално представителство и защита, което да обуслови правото да се получи репариране от длъжника на разноски за самостоятелен хонорар в полза на взискателя извън предвидения такъв по чл. 10, т. 1 от НМРАВ /200 лв. за образуване на изпълнителното дело/. Прави се позоваване и за прекомерност на адвокатски хонорар в размер на 1 сумата от 400 лв., тъй като изпълнителното дело не се откроява с някаква фактическа или правна сложност, която да налага определянето на възнаграждение над минимално определеното по Наредбата. Единственото действие, което е предприето от процесуалния представител на взискателя – Р.Г. се свеждало до изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело срещу Столична община, в която е формулирано и искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Вземането на кредитора е било удовлетворено, като не е имало необходимост от извършването на каквито и да е било процесуални действия от процесуалния му представител. На самостоятелно основание жалбоподателят прави и оплакване, че по отношение на определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес възлизащо на сумата от 400 лв. няма ангажирани доказателства за реалното му заплащане от взискателя в полза на ангажирания от него адвокат, което съставлява пречка за възприемането му като реално извършена разноска подлежаща на репариране. Резерви са изложени и по отношение механизма за определяне на следващата се такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а именно, че не е спазено правилото на чл. 27а от Тарифата, което предвижда, че максималният размер на пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането, като под вземане по т. 26 ТТРЗЧСИ следвало да се разбира само вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но не и таксите и разноските в изпълнението. Поискано е да се отмени обжалваното постановление на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за отмяна на възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение и редуциране на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, или евентуално възнаграждението за адвокат да бъде намалено до сумата от 200 лв. Настоява се и за присъждането на разноски /държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт/ направени за провеждане на защитата от жалбоподателя по настоящия съдебен контрол.

Взискателят по изпълнителното дело Р.С.Г. – адвокат вписан в САК се е възползвала от правото си на писмено становище по упражнената от Столична община жалба, като чрез пълномощникът си адвокат – Г. поддържа, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна. Сочи се, че адвокатското възнаграждение, което е възприето да е дължимо от длъжника в размер на сумата от 400 лв. е правилно определено, като са отчетено поведението на Столична община, доколкото същата е дала повод за образуване на изпълнителен процес, тъй като не е удовлетворила присъденото в полза на кредитора адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за правната помощ. Обратно на развитото в жалбата схващане, че не били налице условията за кумулиране на двете възнаграждения по чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ, от ответника по жалбата се застъпва схващането, че такива условия са налице. Въпреки издадения срещу него изпълнителен лист длъжникът не предприел действия по погасяване на дълга му, а това е създало необходимост за носителя на 2 вземането да инициира изпълнителен процес, където да упражни правото си на принудително изпълнение. Тъй като общината не платила и след образуване на изпълнителния процес, то за взискателя нямало друг ред за защита освен да предприеме процесуални действия с предмет искане да се наложи запор върху банковите сметки на общината за да може да се удовлетвори вземането в пълния му размер. Изтъква се, че сам длъжникът е дал повод за образуваното срещу него изпълнително производство, защото не е платил доброволно и своевременно след като е узнал, че е осъден за вземането по изпълнителния лист, а напротив бездействал е, което е наложило спрямо него да бъде иницииран изпълнителен процес, като се направят разноски за неговото провеждане в т.ч. и за адвокатски хонорар. Настоява се, че във вече образувания изпълнителен процес действията осъществени от адвокат – Г. не се ограничават само до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, но има и такива по същинско процесуално представителство на страна в това производство. Що се касае до уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар, то от ангажирания по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие ставало ясно, че предвидения хонорар от 400 лв. е, както за образуване на делото, така и за процесуално представителство по него. Сумата е била платена в брой, като вписването на това обстоятелство в договора има характеристиката на разписка за плащане, което удостоверявало реалната направа на разхода. В този смисъл възражението за липса на доказателства за реално плащане, което фигурирало в подадената от Столична община жалба не следвало да се споделя. Ответната по жалбата страна отделя внимание и на доводите за липса на правна и фактическа сложност на делото, която да обуславяла уговарянето и плащането на хонорар в подобен размер, като привежда аргументи, че процесуалните действия на адвоката не се ограничавали само до упражняване на молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като имало и такива свързани с процесуално представителство и след този етап и насочени към искане за предприемане от съдебния изпълнител на конкретни действия за събирането на конкретния подлежащ на изпълнение паричен дълг. В обобщение се сочи, че определените от съдебния изпълнител възнаграждения за образуване и водене на изпълнителния процес, както и пропорционалната такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ няма основание да бъдат ревизирани и трябва да съхранят размерите посочени от органа по изпълнението.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава тя трябвало да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20247880400640 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 17.07.2024 г. по молба на взискателя 3

– Р.С.Г., подадена чрез адвокат – К. Г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.05.2024 г. по гр.д. № 57515/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, въз основа на решение № 3870/04.03.2024 г., с което Столична община е осъдена да заплати на адвокат - Р.С.Г. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата в размер на 360 лв. С молбата е поискано да се пристъпи към прилагане на изпълнителен способ - налагане на запори върху банковите сметки на длъжника след тяхното установяване.

Приложено към молбата е пълномощно, с което Р.С.Г. е упълномощила – адвокат К. Г. да образува и извършва представителството й по изпълнителното дело.

Съгласно договор за правна защита и съдействие подписан на 17.07.2024 г. Р.С.Г. е възложила на адвокат К. Г. да й окаже правна защита и съдействие изразяваща се в образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по него, като за това е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на сумата от 400 лв.

С постановление от 17.07.2024 г. ЧСИ – М. К. е приел на основание чл. 78 във връзка с чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство по и. д. № 20247880400640, както следва : 400 лв. – адвокатско възнаграждение; 217,20 лв. – обикновени такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 91,20 лв. – пропорционална такса с вкл. ДДС по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

На 18.07.2024 г. на длъжника по изпълнението е била връчена ПДИ, в която са отразени за плащане и приетите в постановлението разноски. Срещу постановлението за разноски от длъжника – Столична община своевременно на 19.07.2024 г. е упражнено възражение с искане за тяхното отменяне в частта за адвокатския хонорар или изменение чрез неговото намаляване до сумата от 200 лв., както и намаляване на пропорционалната такса.

На 26.07.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на Столична община отнасящо се до дължимостта и размера на разноските в изпълнителния процес. Този акт е и предмет на предприетото обжалване.

Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ М. К., с рег. № 788 в КЧСИ, с район на действие СГС на 12.08.2024 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в двуседмичен срок от получаване на съобщението за отказа разноските в изпълнителния процес да бъдат изменени /съобщението е получено на 29.07.2024 г. от служител на Столична община/.

С разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.

Предвид гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 4

ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

В жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.

Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Според посочената разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.