Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2667 от 20.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51577/2022
Вид
Определение № 2667
Подписан
20.01.2023
В сила
20.01.2023
Състав
ИВАНКА ПЕТКОВА БОЛГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 372 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2667 гр. София, 20.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110151577 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на ССчЕ, която да даде заключение по поставените в исковата молба задачи.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 28.03.2023г. от 09:30 часа , за която дата и час да с е уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по задачи на ищеца, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д..

Вещото лице да се уведоми за поставените му задачи след представен по делото документ за внесен депозит.

1

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 372 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на сумата в общ размер от 14 492,56 лв., представляваща непогасена част от дължимо навло по договор за автомобилен превоз на товари за извършени транспортни услуги в периода от 08.12.2021г. до 24.12.2021г. и издадени фактури №34673 от 08.11.2021г., №34674 от 08.11.2021г., № 35580 от 23.11.2021г. и № 35586 от 24.11.2021г.

Ищецът ФИРМА твърди, че по сключен с ответника ФИРМА неформален договор за транспорт на товари е извършил международни превози на стоки по направление К., Б. – И., както следва: с дата на доставката 14.10.2021г., за което е издал фактура №34673/08.11.2021г. и фактура №34674/08.11.2021г., с дати на доставка 12.10.2021г., 26.10.2021г., 28.10.2021г. и 28.10.2021г., за което е издал фактура № 35580/23.11.2021г. и с дати на доставка 02.03.2021г., 03.11.2021г. и 04.11.2021г., за което е издал фактура № 35586/24.11.2021г.

Поддържа, че преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№11745/2022г. по описа на СРС,77-ми състав – 04.03.2022г., ответникът е погасил част от задълженията, като е останал задължен за главница в размер на 20 520 лв. и неустойка в размер на 419,93 лв., а с платежни нареждания от 09.03.2022г. и от 14.03.2022г. е заплатил на ищеца сумата в общ размер от 5 880 лв., с което е погасил изцяло задължението на неустойка и законна лихва, както и част от главниците по посочените фактури. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че ищецът не е материално правно легитимиран да предявява срещу него искове за заплащане на навло по процесните фактури, тъй като е превъзложил товара на други превозвачи. Излага доводи, че дължимото възнаграждение за 2 извършения превоз следва да бъде намалено, тъй като ищецът не е спазил уговорения маршрут при доставката на товара. Възразява за нищожност на клаузата за неустойка.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.

372 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника, възникнало по силата на договори за превоз, по които е престирал съобразно уговореното.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3