Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 469 от 21.08.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 563/2026
Вид
Определение № 469
Подписан
21.08.2026
В сила
21.08.2026
Състав
Пламен Димитров Петков, Светозар Любомиров Георгиев, Кристина Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. София, 21.08.2026 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20261800600563 по описа за 2026 година Производството по в.ч.н.д. № 563/2026 год. е образувано по частна жалба от К. А. М. с вх. № 4073/16.06.2026 год. по описа на Районен съд - И. срещу определение № 89 от 30.04.2026 год., постановено по ч.н.д. № 188/2026 год. по описа на Районен съд - И..

С обжалваното определение, четвърти наказателен състав на Районен съд - И., е оставил без разглеждане и е върнал като недопустима подадената от К. А. М. жалба по реда на чл. 213 от НПК против постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.10.2025 год. по пр. пр. № 1595/2025 год. по описа на РП - С., ТО - И., потвърдено с постановление от 27.02.2026 год. по пр. пр. № 457/2026 год. по описа на СОП, и е прекратил производството по ч.н.д. № 188/2026 год. по описа на Районен съд - И..

В жалбата са развити оплаквания за демонстриран твърде формален подход от страна на първоинстанционния съд, като се твърди, че засегната в сигнала проблематика не се изчерпва с евентуално престъпление по чл. 290 НК. Твърди се, че случаят не е маловажен и не представлява обикновен спор между частни страни, а касае обект от стратегическо значение, като предмет на сигнала са факти, свързани с изпълнение на мерки за сигурност, установени с официален документ на МВР и ДАНС. Твърди се, че съдебният контрол не може да бъде изключен единствено чрез позоваване на правната 1 квалификация на деянието.

Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на районния съд за разглеждане на жалбата по същество.

С. окръжен съд, след като обсъди депозираната частна жалба и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред настоящия съд - прекратено, по следните съображения:

Съгласно действащата разпоредба на чл. 213, ал. 4 НПК по жалба срещу потвърдено постановление за отказ да се образува досъдебно производство компетентен е съответният първоинстанционен съд, който се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно.

Действащата законова разпоредба е категорична, че определенията във връзка с отказите за образуване на досъдебно производство не подлежат на контрол пред въззивната инстанция. При това положение атакуваното определение на Районен съд - И., с което жалбата на К. М. срещу постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, не подлежи на въззивен контрол, по аргумент за противното от чл. 341, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

По тези съображения за въззивната съдебна инстанция е налице пречка да се произнесе по същество по законосъобразността на обжалвания съдебен акт, независимо от указанието на районния съд, че определението му подлежи на обжалване по реда на Глава XXI от НПК пред СОС. Не може да се приеме, че с постановеното определение „се прекратява наказателното преследване“ (чл. 341, ал. 1 НПК), което да обоснове допустимостта на инстанционната проверка на съдебния акт. Актът на прокурора, с който се отказва да се образува досъдебно производство, не е сред посочените в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, които се характеризират със стабилни правни последици, и които подлежат на въззивен контрол. Тъй като в случая липсва образувано наказателно производство, няма процесуална пречка за последващо образуване на проверка по реда на чл. 145 ЗСВ или на наказателно производство по друг сигнал на жалбоподателя за сходни или дори същите факти (в този смисъл - Решение № 234 от 14.05.2026 г. по н.д.възобн. № 2

327/2026 г., III НО на ВКС, Решение № 60160 от 06.10.2021 г. по н.д. № 507/2021 г., I НО на ВКС).

В обобщение, липсата на законова възможност за въззивна проверка на акт, постановен по посочения по-горе ред, води до недопустимост на подадената жалба - обстоятелство, налагащо оставяне на същата без разглеждане, и прекратяване на производството по въззивното дело.

С оглед всичко гореизложено съдът счита, че следва да постанови определение, с което да остави без разглеждане депозираната частна жалба от К. М. против определение № 89 от 30.04.2026 год., постановено по ч.н.д. № 188/2026 год. по описа на Районен съд - И., и да прекрати настоящото производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната частна жалба с вх. № 4073/16.06.2026 год. по описа на РС - И., подадена от К. М. против определение № 89 от 30.04.2026 год., постановено по ч.н.д. № 188/2026 год. по описа на Районен съд - И..

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.н.д. № 563/2026 год. по описа на С. окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3