Акт № 1081 от 05.11.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1081 гр. София, 05.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Митева

Членове:Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Владислав Г. Владимиров и като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601366 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д., защитник на молителя Г. Й. П. срещу определение № 332 от 17.09.2026 г. по ЧНД № 233/2026 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на Г. Й. П. от гр. Дупница, ЕГН ********** за съдебна реабилитация за осъждането му с влязла в сила присъда на 24.01.2015 г. присъда на ОС – Кюстендил, постановена по НОХД № 451/2013 година.

В частната жалба се развиват доводи, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е прието, че не са налице всички предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, съгласно изискванията на чл. 87 НК. Сочи се, че е изекъл предвидения в закона срок, молителят не е извършил друго престъпление, поправил се е и има добро поведение. Излагат се и пространни съображения, че всъщност са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на съдебна реабилитация.

Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено и да бъде допусната съдебна реабилитация по отношение на Г. П..

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на молителя Г. П., адв. Д. поддържа подадената частна жалба. Развива доводи, че наложената глоба на молителя Кралство Нидерландия от 2019 г. не е основание, на което ОС – Кюстендил може да откаже съдебна реабилитация, тъй като разпоредбата на чл. 87, ал. ! НК има ясно, конкретно и точно изискване, през установения законов период, лицето да не е извършило престъпление, 1 което се наказва с „лишаване от свобода” или друго по-тежко наказание. Изтъква, че са събрани доказателства, че след освобождаването му от затвора през 2016 г., молителят П. има безупречно поведение. Сочи, че молителят е трудово ангажиран, грижи се за партньор и две деца и няма никакви пороци. Подчертава, че от налагането на глобата до сега са изтекли 7 години.

Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и молителят Г. П. да бъде реабилитиран.

Представителят на САП изразява становище, че съдебният акт на Окръжен съд – Кюстендил, с който е отказано допускането на съдебна реабилитация по отношение на молителя Г. П., е правилен и законосъобразен. Сочи, че не са налице предпоставките за съдебна реабилитация по смисъла на на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, тъй като молителят не е демонстрирал добро поведение след изтеклия срок на наложеното с присъдата наказание.

Изтъква, че видно от приложената справка от европейската информационна система за съдимост на Кралство Нидерландия, на молителя Г. П. на 23.07.2019 г., с решение на съд е получил наказание глоба в размер на 1000 евро, за престъпление свързано с наркотици и прекурсори. Подчертава, че законодателят е имал предвид да не извърши друго престъпление, а не да му е наложено наказание „лишаване от свобода”.

Предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

Апелативен съд - София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното.

Претенцията на осъдения Г. П. е да бъде допусната съдебна реабилитация за осъждането му с влязла в сила присъда на 24.01.2015 г. присъда на ОС – Кюстендил, постановена по НОХД № 451/2013 година.

Поначало реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, поради което в производство по чл. 434, ал. 1 от НПК, каквото е и настоящото, съдът следва, на първо място, да се произнесе по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация като извърши преценка дали е настъпила реабилитация по право или пълна реабилитация по чл. 88а НК относно визираното осъждане. Тази преценка следва да установи дали съществува правен интерес у молителя да иска съдебна реабилитация, тъй като ако е реабилитиран по право, той няма да има процесуална легитимация, а това от своя страна, ще е основание за недопустимост на молбата.

В конкретния случай молителят Г. П. не е реабилитиран по право или по реда на чл.

88а НК.

• Видно от материалите по делото, с влязло сила на 21.03.2013 г. определение на РС - Дупница, постановено по НОХД 1848/2012 г., на молителя П. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години - за извършено на 18.10.2012 г. престъпление от общ характер по чл.354а ал.З т.1 НК;

2

• С влязла в сила на 24.01.2015 г. присъда на ОС - Кюстендил, постановена по НОХД 451/2013 г., на основание чл. 23 ал. 1 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 години и 4 месеца при първоначален режим на изтърпяване „строг", с присъединено към него наказание „глоба" от 30 000 лв - за извършени на 28.02.201З г. престъпления от общ характер по чл. 339, ал. 1 и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, изр. 1, пр.

1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 ал.1 НК.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанието „лишаване от свобода" за срок от 5 години и 4 месеца е определено като най - тежко измежду наложените му с присъдата и наложеното му по НОХД 1848/2012 г. на РС - Дупница, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален режим „строг" и към него е присъединено наказанието „глоба" от 30 000 лв.

Молителят Г. П. е започнал да изтърпява наказанието „лишаване от свобода" в Затвор - Бобов дол, като впоследствие е преместен в затворническото общежитие към Затвора. С влязло в сила на 04.11.2016 г. определение на ОС - Кюстендил, постановено по ЧНД 467/2016 г., по отношение на молителя е постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода", за остатък от 1 година и 6 дни. При това положение не е изтекъл, предвидения в закона 10 годишен срок, тъй като той, съгласно чл. 88а, ал. 3 НК, започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Ето защо за молителя Г. П. съществува правен интерес да поиска постановяването на съдебна реабилитация.

От приобщените по делото доказателствени източници и по-конкретно от справката за съдимост, се установява, че молителят Г. П. е осъждан за различни престъпления, както следва:

С влязло сила на 21.03.2013 г. определение на РС - Дупница, постановено по НОХД 1848/2012 г., на молителя П. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години - за извършено на 18.10.2012 г. престъпление от общ характер по чл.354а ал.З т.1 НК;

С влязла в сила на 24.01.2015 г. присъда на ОС - Кюстендил, постановена по НОХД 451/2013 г., на основание чл. 23 ал. 1 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 години и 4 месеца при първоначален режим на изтърпяване „строг", с присъединено към него наказание „глоба" от 30 000 лв - за извършени на 28.02.201З г. престъпления от общ характер по чл. 339, ал. 1 и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, изр. 1, пр.

1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 ал.1 НК.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанието „лишаване от свобода" за срок от 5 години и 4 месеца е определено като най - тежко измежду наложените му с присъдата и наложеното му по НОХД 1848/2012 г. на РС - Дупница, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален режим „строг" и към него е присъединено наказанието „глоба" от 30 000 лв.

3

Молителят Г. П. е започнал да изтърпява наказанието „лишаване от свобода" в Затвор - Бобов дол, като впоследствие е преместен в затворническото общежитие към Затвора. С влязло в сила на 04.11.2016 г. определение на ОС - Кюстендил, постановено по ЧНД 467/2016 г., по отношение на молителя е постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода", за остатък от 1 година и 6 дни.

Към молбата по чл. 434, ал. 1 НПК са приложени писмени документи, а именно трудов договор, характеристика и удостоверение на НАП, офис - Кюстендил, от които се установява, че молителят Г. П. работи на основание сключен трудов договор като работник в „Елит Ауто Кар" ЕООД, със седалище гр. София, ползва се с много добро име сред своите работодатели и колеги, както и, че няма задължения, за които в НАП да е образувано изпълнително производство.

По делото е приложена и справка от Унифицирана информационна система на Прокуратура на РБ, както и нотификация от ЕСRIS /Европейска информационна система за съдимост/ за осъжданията на молителя П.. От тези документи е видно, че по отношение на Г.

П. не са налице неприключени досъдебни производства, както и че в Европейската информационна система за съдимост са въведени данни от властите на Кралство Нидерландия, според които с влязло в сила на 23.07.2019 г. решение на съд в гр. Ротердам по наказателно дело № 10-060953- 19, на Г. Й. П., роден на *** г. в гр. Дупница, с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба" от 1 000 € - за извършено на 13.03.2019 г. в Шиедам престъпление, свързано с наркотици или прекурсори. Като алтернативно наказание в случай неизпълнение на наказанието „глоба", е предвидено наказание „лишаване от свобода" за срок от 20 дни.

От показанията на св. В. Г., с която молителят П. живее на семейни начала и която е радпитана от първия съд, се установява, че от съвместния си живот с П. имат общо дете, за което, както и за нейно от предходен брак, се грижат заедно. Молителят Г. П. непрекъснато полага общественополезен труд и след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" не е извършвал други противозаконни деяния. Според показанията на свидетелката молителят Г. П. е пребивавал преди години в Кралство Нидерландия на гости на свой приятел, като адресът на лицето е бил посетен от полицейски служители.

При тази фактология, която се споделя от въззиния съд, се налага извода, че в настоящия случай по отношение на молителя Г. П. не са налице всички предвидени в закона предпоставки по чл. 87, ал. 1 НК за допускане на съдебна реабилитация.

Действително изтекъл е минимално предвидения тригодишен срок, считано от изпълнение /изтичане на срока/ на наложените му наказания, през който тригодишен срок молителят Г. П. не е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода". Освен това, за наказанието „глоба" от 30 000 лв последователно са изтекли сроковете по чл. 82 и по чл. 87 НК, както и не е образувано изпълнително производство за принудително събиране на наложената глоба.

Предвид осъждането на молителя Г. П. обаче с решение на съд в Кралство Нидерландия 4 през 2019 г., по отношение на него не е налице другата задължителна предпоставка по чл.

87, ал. 1 НК за неговото реабилитиране, а именно - да е имал добро поведение.

Вярно е, че по делото е приобщена писмена характеристика, изготвена от управителя на търговското дружество - работодател, която е положителна, като данни за добро поведение се извеждат и от показанията на разпитаната свидетелка. Санкционирането на молителя със съдебен акт в Кралство Нидерландия за извършване на престъпление, свързано с наркотици обаче показва, че молителят Г. П. в тригодишния срок не е демонстрирал трайни позитивни промени в поведение си, от които да се направи заключение, че е налице добра прогноза за бъдещото развитие на личността му и за успешно постигнато пълно негово приспособяване към общоприетите правила на обществото.

При преценката дали спрямо молителя Г. П. е налице и материалната предпоставка на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, а именно имал ли е добро поведение през срока за реабилитация, съдът следва да съобрази дали и доколко са налице доказателства, които показват, че молителят неотклонно е действал в насока към своето поправяне и превъзпитание и постигнал ли е своята ресоциализация в обществото.

С оглед на фактологията по делото първият съд правилно е приел, че самият факт на извършване на престъплението на 13.03.2019 г. в Кралство Нидерландия, независимо от наложеното наказание, води до извода, че молителят Г. П. не е имал добро поведение по смисъла на закона, тъй като същият през изтеклия период от време не е установил и поддържал трайна и устойчива линия на поведение, съобразена с моралните и правни норми на обществения живот.