Решение № 374 от 31.10.2025, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 1794/2024
- Вид
- Решение № 374
- Подписан
- 31.10.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Атанас Кобуров
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал.1, т. 2, б. "А" · Закон за движението по пътищата
- чл. 49, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 378, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 26, предл. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 374 гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230101794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба от Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК:
121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Симеоновско шосе” № 67 А, представлявано от изпълнителните директори В.В.М. и В.В.И., чрез процесуален представител юрк. И. Г., против И. З. К., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. ”К.” № 30.
Ищцовото дружество твърди, че на 07.11.2020 г. около 13,00 часа, на път III-198, между гр. П. и с. Р., при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „207 Д“, с peг. № Е 1499 МН, водачът на последното - ответникът И. З. К., реализира пътнотранспортно произшествие, като излиза от земен път и се включва на главния път, без да пропусне движещия се по него, в посока от гр. П. към с. Р., лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с peг. № Е2782МК. Посочва, че към датата на събитието отговорността на водача на товарния автомобил (марка „Мерцедес“, модел „207 Д“, с peг. № Е 1499 МН) е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, посредством застрахователна полица с № BG/22/120002891617, със срок на валидност от 14.10.2020 г. до 14.10.2021 г. Сочи, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-18780 от 09.11.2020 г., в който е посочено, че виновният водач И. З. К. не притежава правоспособност за управление на МПС и е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Релевира, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени материални щети на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с peг. № Е2782МК, собственост на К.М.К.. Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ищцовото дружество е образувана щета № 0121-5060-20-300975, като при извършения оглед на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с peг. № Е2782МК, са констатирани увреждания и в съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ищцовото дружество е определило застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета“ в размер на 2 216,76 лева. Твърди, че сумата в размер на 2 216,76 лева е изплатена на К.М.К. на 1
14.01.2021 г. и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дружеството е придобило право на регрес срещу виновния водач - И. З. К., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 2 216,76 лева, както и 20,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № 01215060-20-300975. Твърди още, че ответникът е поканен посредством писмо с изх. № 3085/07.04.2021 г. да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, като към момента същото не е възстановено, както и че му се дължи и лихва за забава.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че И. З. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ”К.” № 30, дължи на ЗК „Лев Инс” АД сумата от 2 216,76 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0121-5060-20-300975, 20,00 лева – главница, представляваща ликвидационни разноски по щета № 0121-5060-20-300975, както и 790,99 лева – лихва за забава за периода от 04.09.2021 г. до 04.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, произтичащо на основание чл.
500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, поради изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредено лице, с което ищеца придобива право на регрес срещу виновния водач – И. З.
К., който не притежава правоспособност за управление на МПС и е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Претендират се сторените по заповедното и исковото производства разноски.
В рамките на едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответната страна, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, като оспорва исковете по основание, по размер и като неоснователно завишени, прави възражение, че същите са погасени по давност. Оспорва ищцовото твърдение, че единствено той (ответникът) е виновен за настъпилото ПТП, като релевира съпричиняване от страна на другия водач, което определя на 50 %, в резултат на което твърди, че застрахователят е изплатил неоправдано висока сума като обезщетение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото пътно произшествие и репарираните от страна на ищцовото дружество имуществени вреди. При условията на алтернативност моли за определяне на по-нисък размер. Изразява готовност за водене на преговори и постигане на спогодба.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява и последното не се представлява. От процесуалния представител на ищеца е депозирана молба, с която поддържа предявените искове и изразява становище, че същите са основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание, оспорва иска, излага твърдения, че той не е управлявал автомобила причинил процесното ПТП.
По делото са приети писмени и гласни доказателства, изслушано е и е прието заключението на вещото лице по назначена съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица от 09.11.2020 г., се установява, че на 07.11.2020 г. около 13 часа, на път 3-198 между гр. П. и село Р. участник 1 с ППС рег. № Е 14 99 МН, марка „Мерцедес“, модел 2070, собственост на С.А. С. и с водач И.
З. К., неправоспособен, напуснал ПТП, излиза от земен път и включвайки се в на път III-198 не пропуска движещият се от гр. П. към с. Р. участник 2, а именно ППС с рег. № 2782 МК, марка „Фиат“, модел „Стило“, собственост на К.М.К., като нанася материални щети по двата автомобила.
След като е установен от органите на реда, спрямо виновния водач била ангажирана 2 административна отговорност с АУАН серия GA29811 за извършени нарушения на чл. 49, пр. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но административно наказателното производство е било прекратено на основание, че деянието е извършено от лице, което не е навършило 16 години.
Представено по делото е копие на застрахователна полица № BG/22/120002891617 от 14.10.2020 г., към 07.11.2020 г. МПС рег. № Е 14 99 МН, марка „Мерцедес“, модел 2070, собственост на С.А. С. има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователя „Лев Инс“ с покритие от 12,00 часа на 14.10.2020 г. до 23,59 часа на 14.10.2021 г. Във връзка с нанесените имуществени вреди, на 11.11.2020 г. собственикът на увредения автомобил подал уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 22120002891617 в представителството на ЗК „Лев Инс“АД, с което претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението в дружеството била образувана щета № 0121-5060-20-300975. Вследствие на извършен опис – заключение от експерти на застрахователя, извършили оглед на увреденото МПС и доклад по щетата, в който са описани увредените детайли, а именно: капак преден, калник преден ляв, мигач страничен ляв, огледало странично ляво, фар ляв, облицовка предна броня, основа предна броня, радиатор Н2О, радиатор климатик, маска предна, аербек 2 броя, перка охлаждане, капак на акумолатор, аербек шофьор. С оглед нанесените щети, ЗК „Лев Инс“АД определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 2 216,76 лв.
Видно от Преводно нареждане с бордеро от 14.01.2021 г., сумата от 2 216,76 лева е преведена по сметка на собственика на увредения автомобил – К.М.К..
От приложената по делото Покана доброволно изпълнение с изх. № 3085/07.04.2021 г., се установява, че ищецът ЗК „Лев Инс“ е изпратил поканата до до виновния водач, като от приложеното известие за доставяне същата е получена лично от ответника.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В хода на процеса е прието заключението на назначената съдебно – автотехническа експертиза, неоспорена от ответника, която съдът кредитира като обоснована изготвена, пълна и ясна. В експертизата е изложено, че на 07.11.2020 г., около 13:00 часа, на път III-198, между гр. П. и с. Р. е станало следното ПТП: Неправоспособният водач И. З. К., управлява товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 207Д“ с рег. № Е1499МН, движейки се от пресечка със земен път навлиза на път III-198, между гр. П. и с. Р., като отнема предимството на движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. № Е2782МК, управляван от правоспособния водач К.М.К.. Реализира ПТП, като удара е в предната част на товарния автомобил и в предната лява част в областта на предния ляв калник и предната лява врата на лекия автомобил. При това ПТП са реализирани материални щети по двата автомобила и са пострадали водачът на лекия автомобил и пътника с него.
Експертът посочва също, че всички описани детайли с изключение на лява врата и ления рог не подлежат на ремонт, а трябва да се заменят с нови.
Също, че стойността необходима за възстановяването на възникналите в следствие на процесното ПТП увреждания по лекия автомобил изчислена по средни пазарни цели към датата на произшествието е в размер на 2 431,15 лева, а действителната стойност на лекия автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 4 200 лева.
В заключение се сочи, че на база констативен протокол за ПТП с пострадали лица и установения от експерта механизъм на ПТП е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите щети по лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег.
№ Е2782МК.
По искане на ответника в качеството на свидетел е допуснато до разпит лице на име М. С..
При изслушване на свидетеля, се установява, че същият се казва И. С., а не М..
Свидетелят заявява, че изобщо не съществува лице на име И. С., още повече да живее на адреса, на който е призовано. Изрично изяснява, че познава ответника И. К., но няма никакво отношение и връзка с процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното 3 от правна страна:
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 216,76 лева – главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, 20 лева – главница, представляваща ликвидационни разноски по щета, 790,99 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане.
Възникването на правото на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на увредено лице, да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, се обуславя от установяването на три групи юридически факти: 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е управлявал.