Решение № 5472 от 10.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5472 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20241100511450 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане” АД, ЕИК: ******* срещу Разпореждане с изх. № 29233/09.09.2024 г. по и.д. № 20249210401071, по описа на ЧСИ С.П., в частта, в която частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера па адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от 200 лева, както и съответно - определения по изпълнителното дело размер па таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят намира адвокатския хонорар на взискателя за завишен спрямо минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно – и за неправилно определена въз основа на него пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Счита за приложими в изпълнителното производство общите правила по отношение на разноските в ГПК, намира и че има право на възражение за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая, намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното производство, правната и фактическа сложност, както и за неприложима нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намира, че таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ също не следва да се определя при включване на адвокатското възнаграждение в материалния интерес. Претендира разноски.

Взискателят ангажира подробно становище за неоснователност на жалбата. Счита размера на договорения и заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело за изцяло съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че образуване на изпълнително производство се дължи изцяло на недобросъвестността на длъжника.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на 1 съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Разпореждане, съдът дължи разглеждането му по същество.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя, представляван от адвокат, при уговорено възнаграждение от 4000 лева, заплатено в брой. С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят не е посочил конкретен начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК, като е възложил на ЧСИ този избор на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Други действия, целящи удовлетворяване на дължимите вземания не са извършвани. Длъжникът е получил призовката за доброволно изпълнение на 21.08.2024 година, а с определение на ВКС от 22.08.2024 г. е спряно изпълнението на въззивното решение, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, в частта за сумата в размер на 18 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за 257.66 лева —обезщетение за претърпени имуществени вреди, като за разликата до останалата част от сумите по изпълнителния лист - длъжникът е превел същите по сметка на ЧСИ, на 26.08.2024 година, или в срока за доброволно изпълнение.

Съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви.

Дори да се приеме, че възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ може да се приеме за конкретизиране начина на изпълнение, то последното е част от съдържанието на молбата за образуване на изпълнително производство по чл. 426, ал. 2 от ГПК, а както беше посочено други действия във връзка с изпълнителното производство не са извършвани от процесуалния представител на взискателя. Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай. Дължимите минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. Следователно, в конкретния случай, възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата в ред. към ДВ, бр. 68 от 2020г./. Доколкото не се твърди длъжникът по изпълнителния лист да е погасил дълга преди образуване на изпълнителното производство, то той дължи сторените разноски за същото, вкл. тези от взискателя, но разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната част и възнаграждението за адвокат - намалено до размера от общо 200 лева.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

На следващо място, следва да се има предвид, че застрахователят е извършил плащане на сумите, за които не е разпоредено спиране на изпълнението от съда, в срока за доброволно изпълнение.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява служебно от съдебния изпълнител и е платима авансово и в случая е дължима в размер на 2841.67 лева с ДДС, изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева.

При този изход на спора в полза на Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане” АД следва да се присъдят разноските за настоящото производство от 505 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Настоящият съдебен състав 2 не намира причина за прилагане по аналогия на установената във връзка с производството по чл. 248 ГПК съдебна практика, тъй като жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК има самостоятелен характер и попада в изрична хипотеза на обжалване действие на съдебен изпълнител, за разлика от производството по чл. 248 ГПК, което няма самостоятелен характер и не налага кумулиране на нови разноски при вече присъдени съдебни такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ******* разпореждане с изх. № 29233/09.09.2024 г. по и.д. № 20249210401071, по описа на ЧСИ С.П., в частта, с която частният съдебен изпълнител е отказал да намали по искането на жалбоподателя определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 4000 лева до сумата от 200 лева, както и съответно да намали определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат по и.д. № 20249210401071, по описа на ЧСИ С.П. до размер от 200 лева и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 2841.67 лева с ДДС.

ОСЪЖДА З.А.П., ЕГН ********** да заплати на ЗАД ОЗК – Застраховане АД, ЕИК:

******* сумата от 505 лева – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3