Решение № 1622 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110202553 по описа за 2023 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-103476 от 17.10.2022г. по описа на ОПП СДВР от Ф. А. М. с ЕГН **********, и адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ *, ет.*, ап. *, чрез адв. Д. К. със служебен адрес в гр. С., М. *, бл. *, вх. „О.”, о. № * срещу Наказателно постановление N 22-4332-024380/30.11.2022 г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.

40, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.К. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на НП , тъй нарушенията са ивършени.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

1

СРП, редовно призована не се представлява.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Ф. А. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 22-4332024380/30.11.2022 г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, но не по посочените в нея причини .

На 07.11.2022г. св. Ц. - служител в ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на административно нарушение № 201811/07.11.2022г. срещу Ф. А. М. с ЕГН ********** за това, че : '' На 09.09.2022г. около 19:22ч. в гр. С. по О. п. с посока на движение вход, управлява л.а.А. Р. * с рег. № *** собственост на Д. М. Ц. и на № *(паркинг на магазин И.) при извършване на маневра заден ход реализира ПТП с паркираният зад него л.а.М. К. с рег.

№ ***, след което напуска местопроизшествието като не уведомява компетентните органи на МВР.'' (правописът и пунктуацията са автентични).

Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушения на по чл. 40, ал. 1 и чл.

123, ал. 1, т. 1, б.''б'' от ЗДвП.

Актът бил предявен на Ф. М., който го подписал, като в графа обяснения , записал, че е дал декларация по случая .

В законоустановения 3 дневен срок не постъпило възражение

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 22-4332-024380/30.11.2022 г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.

40, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, 2 ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в АУАН е описан невъзможен механизъм на настъпване на произшествието, като е посочено от една страна, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС в гр. С. по О. п. в посока вход, а след това е записано , че е причинил ПТП на паркинг , на магазин И.

От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е причинил ПТП в спрян на паркинга автомобил при извършване на маневра.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДвП този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго.

Компетентността на органите за контрол по този закон НЕ СЕ РАЗПРОСТИРА върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.

Посоченият абсурд е пренесен и във фактическта част на обжалваното НП.

Нужно е да се посочи, че паркингите, прилежаща част към търговски площи(а не обособени места за паркиране по пътища, улици и булеварди) , какъвто е и процесният паркинг не са част от пътищата, отворени за обществено ползване , респективно организацията на движение в тези паркинги не се урежда от ЗДвП.

В този смисъл жалбоподателят не е имал задължение да сигнализира органите за контрол по реда на чл. 123 от ЗДвП.

На следващо място в АУАН е посочен свидетел на нарушението – св. Д. А., която в съдебно заседание беше категорична, че не е посещавала КАТ СДВР във връзка със съставянето на АУАН и отрече да е полагала подписа си под такъв.

Не е спорно по делото , че жалбоподателят е причинил произшествие, като е без правно значение, че св. А. е паркирала, извън очертанията, но това произшествие с оглед мястото , на което се е случило може да ангажира само гражданската отговорност на жалбоподателя , но не и неговата административнонаказателна такава .

АНО не е посочил в НП , правното основание да санкционира за нарушения на ЗДвП поведение , демонстрирано на място, попадащо в изключенията по чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, респективно , следва да се приеме, че такова основание липсва.

При така установеното НП следва да бъде отменено.

При този изход от делото , разноски се дължат на жалбоподателя, който е отправил искане за това и е представил списък с разноски.

3

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 22-4332-024380/30.11.2022 г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на Ф. А. М. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП "глоба" в размер на 10 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Ф. А. М. с ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4