Решение № 13636 от 22.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13636

Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20267050702097 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Л. П. [населено място], чрез адв.Н. С.-Й. против ЗППАМ № GPAM-1216014/07.07.2026г. на мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)бб) от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Жалбоподателят счита процесната заповед за нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, а в условията на евентуалност за незаконосъобразна, по подробно изложени съображения; твърди, че е налице пълно несъответствие между правното основание и фактическите мотиви; в заповедта липсват мотиви, което е нарушение на нормата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК; не е налице извършено нарушение по чл.175 ал.1 от ЗДвП; нарушен е и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спор, чрез пълномощниците си поддържа жалбата.Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдена процесната заповед като правилна и законосъобразна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2026г. около 01.00часа в [населено място] по [улица]в посока [улица]П. управлява собствения си автомобил М. В. с рег.№ ***/ Германия/. На кръстовището с [улица]при маневра да завие наляво не осигурява необходимото разстояние в дясно и с ремаркето блъска в предна лява част паркирания в дясно на пътното платно лек автомобил Т. Я. с рег.№ [рег. номер], като нанася имуществени вреди.Водача не уведомява контролните органи на МВР и напуска мястото на ПТП.Предвид изложеното била издадена процесната заповед. По делото е приобщена административната преписка по оспорения акт, с приложена към същата декларация от Д. Л. П., съставен АУАН, справка за нарушител и доказателства за компетентност на издателя на процесната заповед. По искане на жалбоподателя по делото е допуснат до разпита свидетеля Х. Д.-П.-Л., от показанията на която се установява, че след като е настъпило ПТП, П. веднага е спрял, записал номера на телефона си на лист, който оставил под чистачката на автомобила. Впоследствие разбрала, че жалбоподателя се е свързал с водача на ударения автомобил и е предложил да поеме разходите по ремонта и не е търсил начина да се скрие.

Предвид съставения АУАН GА № 5604503/07.07.2026г. и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) с оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1216014/07.07.2026г. административният орган - мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция, ОДМВР - Варна, наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ ЗДвП временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, насочена е срещу подлежащ на оспорване пред съда индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2.6. от приложената по административната преписка Заповед № 365з-7399/ 04.09.2025г. на Директора на ОД на МВР Варна, издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. Констатираното нарушение е извършено на територия, обслужвана от ОД на МВР Варна, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

В хода на административното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на лицето.

Нормата на чл.171, т.1, б. з)бб) на ЗДвП, въз основа на която е издадена оспорената заповед е нова, обнародвана е в ДВ Бр. 64/2025г. и е в сила от 07.09.2025г.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б. з)бб) на ЗДвП, предвижда прилагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал.1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. Цитираната норма посочва, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.

Отделно от горното, нарушението на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

Изложената в ЗППАМ фактология не съответства на нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП. По делото е безспорно установено и не се спори, че при ПТП няма пострадали хора. Само това противоречие между факти и правна квалификация на нарушението, обвързано с налагането на ПАМ, е достатъчно за нейната отмяна, тъй като води до липса на надлежно установено материалноправно основание за прилагане на мярката и до невъзможност да се приеме, че са налице предпоставките за упражняване на административната компетентност.

Отделно от горното, в конкретния случай не е индивидуализирано кое от описаните в текстовата част на заповедта деяния на водача съставляват административно нарушение, посочено в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП и представляващо основание на налагане на принудителната административна мярка. Тази липса на конкретизация води до липса на посочване на правното основание за издаване на заповедта, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от седемте законови хипотези приема, че е налице административният орган. Дори да се приеме, че с оглед на описаната фактическа обстановка се касае за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, установеното процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта. В рамките на компетентността на съда при извършване на проверка по чл. 168 от АПК е извършване на контрол относно законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, поради което не е допустимо допълването им.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че възприетата от законодателя законодателна техника при уредбата на принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б. з)бб) на ЗДвП се характеризира с усложнена система от препращащи норми, включително към разпоредби, съдържащи множество самостоятелни хипотези на административни нарушения.Тази многостепенна препращаща конструкция създава затруднения при точното определяне на приложимото материалноправно основание, както за административния орган при издаване на акта, така и за неговия адресат при организиране на защитата му, поради което изисква повишена степен на прецизност при формулиране на правната квалификация на деянието.

В случая такава прецизност не е налице, което е още едно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

По изложените съображения жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски, които съдът констатира, че са в размер на 305.11евро, представляващи заплатена по сметка на съда държавна такса в размер на 5,11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 300евро.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК Административен съд – Варна, XXVIII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1216014/07.07.2026г. на мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР-Варна, с която на Д. Л. П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)бб) от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи - Варна да заплати Д. Л. П., [ЕГН] [населено място], [улица]бл.*ет.*ап.*направените по делото разноски в размер на 305.11евро / триста и пет евро и 11 евроцента/.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�