Определение № 4381 от 31.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4381 гр. Варна, 31.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100501839 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

България 49 бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юрисконсулт Г.К. срещу Решение № 2475 от 17.06.2026г., постановено по гр.д.№ 12800 по описа на ВРС за 2025г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 срещу Р. И. Ч. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 499/23.09.2025г., издадена по частно гражданско дело № 767/2025 г., по описа на РС Белоградчик за сумата от 475.93 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит Стандарт № 40017041058 от 06.04.2023г.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Оспорва като неправилен извода на съда, че при установени плащания от длъжника в общ размер от 2 080.53 евро и заявена претенция за главница от 1 094.79 евро, и доколкото след установяване недействителността на договора поради нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и при прилагане на чл. 23 от ЗПК, искът следва да бъде отхвърлен. Жалбоподателят счита, че след като съдът е приел, че договорът е недействителен, то разпоредбата на чл. 23 ЗПК изисква съдът да установи каква е чистата стойност на предоставения кредит, какви плащания са извършени от потребителя и какъв е остатъкът от чистата стойност, който продължава да се дължи. Счита, че именно този остатък представлява подлежащото на уважаване вземане. Излага, че сумата от 1094.79 евро не представлява цялата чиста стойност на кредита, а единствено договорно претендираната главница за определен период съобразно погасителния план. При приложение на чл. 23 ЗПК обаче 1 погасителният план губи своето правно значение, тъй като договорът е недействителен. Предмет на преценка остава единствено реално предоставената на потребителя сума, извършените плащания и непогасеният остатък. Следователно извършените плащания следва да бъдат прихванати от цялата чиста стойност на кредита, а не само от една част от нея, каквато представлява главницата за отделен период. Едва след извършване на това прихващане може да бъде определен остатъкът на главницата, който продължава да съществува като вземане по чл. 23 ЗПК. В настоящия случай този остатък възлиза на 475.93 евро, като именно до този размер следва да бъде уважен предявеният установителен иск.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като счита въззивната жалба за неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. България 49 бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юрисконсулт Г.К. срещу Решение № 2475 от 17.06.2026г., постановено по гр.д.№ 12800 по описа на ВРС за 2025г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 срещу Р. И. Ч. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 499/23.09.2025г., издадена по частно гражданско дело № 767/2025 г., по описа на РС Белоградчик за сумата от 475.93 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит Стандарт № 40017041058 от 06.04.2023г.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 1839/2026 год. на ВОС з а 07.10.2026г. о т 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3