Определение № 2119 от 06.06.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1209/2022
- Вид
- Определение № 2119
- Подписан
- 06.06.2022
- В сила
- 06.06.2022
- Състав
- Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2119 гр. Варна, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101209 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.
Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото
Производството е образувано по предявените от М.С.
П.,
ЕГН:********** с адрес гр Дългопол, ***, срещу
ПРОКУРАТУРАТА на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същия наказателно производство, приключило с Решение №60151 /28.10.2021 г. по КНОХД№629/2021 г. по описа на ВСК, II наказателно отделение, с което е признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати обвинения, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.10.2018 г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2018г. М. СТ. П. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №697/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-гр. Варна за това, че: на 06.10.2018г., в гр.Дьлгопол, област Варна, умишлено умъртвил 1
С.П.С. на 36г., престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК. „За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години ".
Срещу М. СТ. П. с взета мярка за неотклонение «Задържане под стража" от 09.10.2018г. до 23.10.2018г., като същата е променена на 23.10.2018 г. в „Гаранция в пари", в размер на 2000лв./две хиляди лева/.
Обвинителен акт е внесен от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Варна за разглеждане пред Окръжен съд Варна, предвид което е образувано НОХД № 691/2019г., по описа на Варненския окръжен съд.
Наказателното производство пред първа инстанция по НОХД
№691/2019г. по описа на ОС-гр.Варна, наказателно отделение приключва с осъдителна присъда от 13.0.902019г. с която признава подсъдимият М. СТ. П. за виновен в това, че на 06.10.2018г., в гр. Дългопол, умишлено умъртвил С.П.С. на 36г., като убийството е извършено извън пределите на неизбежната отбрана, престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което следва да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл.68, ал.1от НК, привежда в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия П. по НОХД 31/2016г. на Районен съд Велики Преслав, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
След депозирана въззивна жалба е образувано ВНОХД №17/2020 г. по описа на Апелативен съд-Варна и е отменена Присъда №53/13.09.2019г. по НОХД № 691/2019г., по описа на ОС-гр.Варна и върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд.
Образувано е НОХД №1217/2020г. по описа на ОС-Варна, наказателно отделение. След провеждане на съдебно следствие е постановена Присъда №65/17.12.2020 г., с която признава подсъдимият М. СТ. П. за виновен в това, че на 06.10.2018 г., в гр. Дългопол, умишлено умъртвил С.П.С. на 36 г., като убийството е извършено извън пределите на неизбежната отбрана, престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК, налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1от НК привежда в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия П. по НОХД 31/2016 г. на Районен съд Велики Преслав, а именно лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което следва да се 2 изтърпи при първоначален строг режим.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци М. и М. П.и сумата от по 90 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди. Подсъдимият е осъден да заплати и на гражданските ищци Н. П.а П., Н. П.а С. и Р. П.а С. сумите от по 20000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди.
След депозирана въззивна жалба от обвиняемия М. СТ. П. е инициирано производство пред Апелативен съд Варна. С решение №260060 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД №26/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Варна първоинстанционната присъда е потвърдена.
С касационна жалба от подсъдимия е инициирано касационно производство по КНОХД№629/2021г. по описа на ВСК, II наказателно отделение. С Решение № 60151/28.10.2021г. ВКС е отменено изцяло въззивно Решение №260060 от 25.05.2021г. постановено по описа на Апелативен съд гр.Варна, като признава подсъдимия М. СТ. П. за невиновен и го оправдава по обвинението по чл.119 вр.чл.115НК.
Отхвърля изцяло предявените граждански искове.
Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 28.10.2021 г.
В резюме срещу ищецът е водено наказателно преследване в продължение на 3 години. Изтърпял е най-тежката МНО „задържане под стража" в продължение на 14 дни. На 23.10.2018г. е взета МНО „парична гаранция" в размер на 2000лева. Участвал е в множество действия по разследване: задържане; претърсване; изземване; повдигане на обвинение;
ДНК експертиза; Комплексна психологична и психиатрична експертиза; разпити в качеството на обвиняем.
Участвал е лично общо в 7 о. с. з. по водените НОХД, ВНОХД и КНОХД. Участвал е в производство по ЧНД за разглеждане на МНО. Срещу него са произнесени две осъдителни ефективни присъди, които са потвърдени.
Като последици от воденото наказателно производство, се твърди, че в продължение на три години, П. е живял в състояние на силен страх, стрес и безпокойство, предвид неизвестността относно евентуално налагане на наказание за престъпление, което не е извършил. Изключително тежко е преживял двете осъдителни присъди на ВОС и в последствие потвърждаването им от Апелативен съд Варна. След всяка осъдителна присъда е изпадал в тежки депресивни състояния, които са продължавали с месеци. Отказвал е да се храни. Не е можел да спи. Изпитвал е силни и 3 постоянни чувства на тревожност, които са пререствали в паник атаки.
Изпитвал е сърцебиене, изпотяване, треперене, задух и чувство на задушаване, болка в гърдите или дискомфорт. Усещал е скованост на тялото, което в едно с лошото предходно здравословно състояние/липса на зрението на дясното око и пареза на лява ръка/ се е отразило изключително негативно в здравословен аспект, физически, емоционално и психически. Няколко дни преди всяко съдебно заседание, на което е участвал лично, е изпитвал посилни притеснения и негативни емоции. Не е можел да спи. Отслабнал е с 10 килограма. Затворил се е в себе си и е спрял да контактува с околните. Голяма част от обкръжението му се е отдръпнало от него. Прекъснал е много от социалните си контакти. Деянието за което е привлечен като обвиняем в последствие и осъдителните присъди са отразени от медиите, като името на доверителят ми е изписано изцяло, а не само с инициали. Широкият отзвук на обвинението в медиите са създали негативен обществен облик за ищеца.
Същите са го злепоставили пред близки, приятели, съседи, колеги и въобще в обществото като цяло. Наложило се е да напусне населеното място в което живее в гр.Дългопол, защото е бил постоянно преследван от съгражданите си, както и от роднини на пострадалия които са го обиждали и ругали, афектирани от медийните публикации. Правени са опити за саморазправа с него. Накърнено е доброто име, достойнство и репутация сред съграждани и общество, като добър съсед и порядъчен човек.
Изключително негативно се е отразило задържането му в следствения арест. Нарушено е и конституционното му право за свобода и придвижване, като е изтърпял 14 дни най-тежката мярка за неотклонение.
Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК , сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Оспорва се настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с действията на ответника. Не оспорват, че по отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но сочат, че тя е взета по надлежния съдебен ред, както и че за претърпените в следствие на нея вреди, отговорност не следва да носи Прокуратурата, а Министерството на правосъдието, доколкото същото отговаря за изграждане, експлоатиране и стопанисване на арестите. Счита, че не са доказани датата, на която е повдигнато обвинението на ищеца и периода на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Сочат, че наказателното преследване е продължило 4 само три години, което е един изключително кратък и разумен срок и Прокуратурата не е станала причина за никакво неоправдано забавяне на производството. Твърдят, че евентуално настъпилите вреди не се дължат само на действия на Прокуратурата, доколкото е налице произнасяне и на съда, а именно с две осъдителни присъди. Сочат още и за наличие на укоримо поведение от страна на ищеца, а именно фактите, по които е бил осъден от ОС – Варна и АпС- Варна. Считат още, че Прокуратурата не може да носи отговорност за медийното отразяване на процеса, тъй като тя не е дала информацията, станала достояние на медиите. Твърдят, че многократните предходни осъждания на ищеца, вкл. на лишаване от свобода, сочат на изявена престъпна склонност у лицето и оттам на нисък интензитет на отрицателните емоции, свързани с конкретното наказателно производство.
Считат за недоказани с надлежни медицински документи твърденията на ищеца за настъпили сериозни здравословни проблеми. Оспорват исковата претенция като завишена по размер. Считат, че законната лихва се дължи от датата 28.10.2021г. – момента на влизане в сила на крайния съдебен акт, с който ищецът е оправдан.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че по отношение на него е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда, че от тези действия на длъжностни лица на ответника /поддържане на неоснователно обвинение/ за него са произлезли конкретните вреди по вид и размер, както са наведени в исковата молба, т.е. причинно-следствената връзка между поведението на ответника и вредите, както и вида и размера на вредите.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже изключващи отговорността му положителни факти, а предвид наведените възражения – твърдяната от тях дата, на която е повдигнато обвинението на ищеца и периода на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
Следва да бъде указано на ответника в срок до насроченото с.з. да уточни твърденията си за датата, на която е повдигнато обвинението на ищеца и периода на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са 5 допустими и относими, поради което следва да бъдат приети в СЗ.
Следва да бъде изискано производството по НОХД № 691/2019г., по описа на Варненския окръжен съд.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на гласни доказателства, като допустими и относими към предмета на доказване и необходими с оглед доказването на иска.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 06.10.2022 г. от 14.00 часа , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с.з. да уточни твърденията си за датата, на която е повдигнато обвинението на ищеца и периода на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Разпечатката съдържа 48 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6da5b32f-2fd6-4364-8275-75b0f8ce96a1