Решение № 115 от 31.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. ***, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Елисавета Радина при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600467 по описа за 2022 година С присъда № 64 от 13.06.2022г на Районен съд – *** по Наказателно дело частен характер № 20215220201405/2021г .подсъдимата П. И. И. е призната за ВИНОВНА в това, че на 13.11.2019г., в гр.***, на *******, е причинила на Г. К. Г., ЕГН:

**********, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал.1 от НК я ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – ***.

ОСЪДИЛ подсъдимата П. И. И. да заплати на Г. К. Г. парична сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 10 000 лв.

ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск като неоснователен.

ПОСТАНОВИЛ вещественото доказателство: 2 броя компакт дискове да останат по делото и да се унищожат заедно с него при настъпване на законовите срокове за това.

1

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимата П. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС *** ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лв.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимата,чрез защитникът й.

Във въззивната жалба се развиват оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована,постановена при липса на достатъчно доказателства,сочещи по безспорен начин,че подсъдимата е извършила деянията,за което е обвинена.Твърди се,че първоинстанционният съд превратно е тълкувал фактите в противоречие със събраните по делото доказателства,като същите не са били обсъдени в съответствие със закона.Твърди се,че не са обсъдени от съда и противоречията между доказателствата,което винаги накърнява правата на страните.Иска се да бъде отменена първоинстанционната осъдителна присъда и се постанови нова оправдателна присъда,както и да се отхвърли уваженият граждански иск.

В съдебно заседание жалбата е поддържана със заявеното в нея искане.

Тъжителят,чрез повереника си застъпва,че жалбата е неоснователна,а присъдата е правилна и законосъобразна.

Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Между семействата на тъжителката Г. и подс. И. били установени добри приятелски взаимоотношения от дълги години. Те обаче се влошили през 2019г., защото съпругът на подсъдимата – св.

И.И., бил нает от този на тъжителката – св. М.Г., да изгради система за парно отопление в дома им. Поради некачествено изпълнение на ремонтните дейности, забава във времето и непредставяне на документи за получени парични суми, св. Г. се скарал със св.И. и го изгонил от дома им, като така прекратил всякакви взаимоотношения с него. Това се отразило и на взаимоотношенията между тъжителката и подсъдимата, които също охладнели една спрямо друга.

Към момента, когато се случило всичко това, тъжителката стопанисвала под наем търговски обект - магазинче, находящо се в гр.*** на бул. „А.С.“ № 78, в което продавала основно закуски, 2 захарни изделия и напитки.

Подс. И. пък работела като търговски представител и дистрибутор на търговската марка „***“. По повод на това тя била доставила за ползване в магазинчето на тъжителката хладилни витрини /малка и голяма/ и я снабдявала с минерална вода, с търговска цел.

Заради настъпилия разрив в отношенията между двете семейства по посочената по-горе причина, тъжителката Г. решила да преустанови и служебните отношения, които имала с подс. И.. Ето защо в началото на м. ноември 2019 г. й се обадила по телефона с предложение да преустановят търговските им отношения, от което подсъдимата не останала особено доволна.

Няколко дни преди инкриминираната дата, подс. И. отишла в търговския обект на тъжителката, откъдето взела само голямата хладилна витрина, а малката останала.

На 13.11.2019г., след 07:30 часа, тъжителката отишла на работа в обекта си. Минути след това на място пристигнала и подсъдимата, като била видимо ядосана. Нарекла тъжителката неблагодарница и започнала да бута по земята стелажи, с наредените върху тях стоки.

След това минала зад барплота, където била тъжителката. Хванала я с две ръце за шията и започнала да я души. Г. опитвала да се освободи от захвата на подсъдимата, при което била одрана с нокти в областта на шията. Успоредно с душенето подс. И. дърпала към себе си тъжителката, след което я блъскала назад към стената и ръба на мивката. Това продължило минута-две, след което тъжителката Г. успяла да се освободи от ръцете на подсъдимата.

Побягнала извън магазина си и отишла в намиращото с наблизо кафене, стопанисвано от св.Г.Ц.. Била изключително уплашена и разстроена. Споделила й, че е била нападната, душена и удряна от подсъдимата, както и че същата разхвърляла магазина й. Веднага след това тъжителката позвънила на тел.112, като започнала да води разговор с оператор на телефона за спешни повиквания, обяснявайки какво се било случило и искайки изпращането на полицейски екип. В този момент св.Ц. погледнала навън и видяла, че подс.И. е на улицата, като качвала в служебния си автомобил малката хладилна витрина. Тогава Ц. заключила входната врата на своя обект от вътрешната страна и двете с тъжителката останали в него. След като тъжителката приключила разговора с оператора на тел.112, тя показала на св.Ц. нараняването, което била получила в областта на шията. В този момент от врата й паднало златно синджирче, което 3 носела, като станало ясно, че същото е скъсано, нодо този момент се било задържало на дрехите на Г.. След като натоварила хладилната витрина, подс.И. дошла до обекта на Ц., но разбрала, че врата му е заключена. Та повикала тъжителката, но същата отказала да излезе навън при нея, след което И. си тръгнала. Веднага след това тъжителката се обадила на своя съпруг – св.М.Г., като му разказала какво се случило. Той пък позвънил на съпруга на подсъдимата – св.И.И. и го попитал какво била направила жена му, споделяйки, че имало конфликт между двете им съпруги и че била повикана полиция.

На свой ред св.И. се обадил на подсъдимата и я попитал какво се е случило,а тя отвърнала, че не се било случило нищо, но казала, че ще се върне в обекта на тъжителката, за да види какво става.

Междувременно там вече били пристигнали полицейски служители – свидетелите Д.К. и Д.Й., които започнали да снемат обяснения от Г..

Такива били снети и от И., след нейното пристигане на място.

Спрямо тъжителката и подсъдимата били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР, с които им било разпоредено писмено за в бъдеще да решават всички спорни въпроси според действащото законодателство. Междувременно на място били пристигнали и съпрузите на тъжителката и подсъдимата.

На следващия ден – 14.11.2019г., в 08:30 часа, тъжителката Г., придружавана от своя съпруг, посетила кабинета по Съдебна медицина в „МБАЛ – ***“ АД, където била освидетелствана от съдебен медик, който издал медицинско удостоверение.

По-късно през деня, около 12:30 часа, тъжителката посетила психиатричен кабинет, където била прегледана от доктор-психиатър.

От приетото по делото като писмено доказателство СМУ № 341/14.11.2019г. /л.12-13 от материалите, съдържащи се в кориците на НЧХД № 2340/19г. на ПзРС/ се установява, че при извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни увреждания:

*******

Така констатираните телесни увреждания според съдебния медик съставлявали лека телесна повреда, а в частност описаната погоре разксъсноконтузна рана причинила на пострадалата разстройство на здравето извън случаите не чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

От приетия по делото като писмено доказателство Амбулаторен лист № 1438/14.11.2019г., издаден от психиатъра д-р К.Т. /л.14 4 отматериалите, съдържащи се в кориците на НЧХД № 2340/19г. на ПзРС/ се установява, че в момента на прегледа е била напрегната, тревожна, плачела, имала тремор на тялото, като споделила, че не може да спи и да се храни, т.к. преживявала отново случилото се предишния ден, за което също споделила на психиатъра и той го вписал в графата „анамнеза“. *****.

Приетата за установена фактическа обстановка е подкрепена от събраните по делото гласни и писмени доказателства,като тя се споделя от настоящата инстанция.

Неоснователни са и възраженията, че съдът не е изпълнил задълженията си по оценка на доказателства.

Мотивите към съдебният акт сочат обратното, а недоволството всъщност е от резултата при извършената оценка.

Неоснователни са претенциите на жалбоподателят за игнориране и превратно тълкуване на доказателствата..Мотивите към проверявания съдебен акт съответстват на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.

Подсъдимата не се е признала за виновна,дала е обяснения в насока,че нещата в обекта на тъжителката са се развили съвсем безпроблемно.Категорично отрича да е нанасяла умишлено побой над пострадалата,да е бутала рафтове със стоки ,била помолила тъжителката да й помогне да изтеглят и изнесат витрината,но тя обаче не й съдействала.

Съдът правилно не се е доверил на обясненията на подсъдимата,като е приел че се опровергават от достатъчно по обем гласни, писмени и едно веществено доказателства, каквото е компактдискът, съдържащ аудиозапис на подаден на тел.112 сигнал за инцидента. Съдът не може да бъде упрекнат, че се е доверил на показанията на св.Г.Ц.,като и на М.Г.. Характеристиката на свидетелските показания като "непоследователни" и "нелогични" е субективна оценка на жалбоподателя, която не обвързва съда и не е меродавен повод. В мотивите към първоинстанционната присъда са изложени достатъчно обстоятелствени съображения по въпроса защо е гласувана вяра на тези доказателствени средства, които доводи изцяло отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Контролът за достоверност на показанията на свидетелите е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им, както и със писмено доказателство СМУ № 341/14.11.2019г. , писмено доказателство Амбулаторен лист №1438/14.11.2019г., издаден от психиатъра д-р К.Т.,със показанията на св.Б.П., който е прегледал 5 пострадалата в деня след инцидента и издал въпросното медицинско удостоверение и заявил, че си спомня по физиономия тъжителката, както и че лично я е прегледал преди да издаде СМУ, а преди това бил повикан от технически сътрудник в кабинета, където бил извършен прегледът

По отношение на случилото се в инкриминирания ден правилно са кредитирани показанията на свидетелят св.Г.Ц. ,която е заявила че когато влязла в магазина й тъжителката била изплашена, разтревожена и трепереща, като споделила, че подсъдимата е разхвърляла магазина й, след което я хванала за врата, натискала и удряла, веднага след което позвънила на тел.112, а когато тъжителката приключила разговора с оператора, тя й показала нараняването, което била получила в областта на шията. В този момент от врата й паднало златно синджирче,което носела, като станало ясно, че същото е скъсано, но до този момент се било задържало на дрехите на Г. .Съдът правилно е кредитирал и показанията на М.Г., пред който пострадалата разказала какво се е случило.Тези техни показания коренспондират с приложената по делото мед.документация, сочеща и на механизмът на нанесените телесни увреждания по тъжителката, за които няма абсолютно никакво съмнение, че са в следствие на случилото се.