Решение № 414 от 23.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000502278 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 71 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 22/2021 г. от Окръжен съд Монтата, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Ц. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 /седем хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд Монтана, влязла в сила на 09.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер от 35 000 лв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Ц. Д. П., ЕГН ********** в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на матириалния закон.

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди 1 от незаконото обвинение.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск, ведно с законната лихва, считано от 09.04.2020 г.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да присъди обезщетение в по-нисък размер, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Ц. Д. П., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 05.11.2016 г. е било образувано досъдебно производство № 930/2016 г. по описа на РУ –МВР – Монтана, за извършено на същата дата престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК.

Ищецът твърди още, че:

- с постановление от 07.11.2017 г. е бил привлечен като обвиняем за 2 извършен умишлен опит да умъртви К. Г. Д. с причиняване на две пробони рани с нож, като деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикато от пострадалия, който му е нанесъл порезни рани с нож в областта на главата, а също така и на порезни рани на съпругата му Т.

П., като деянието е останало недовършено по независими от дееца причини;

- взета му е била мярка за неотклонение „подписка“;

- наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура Монтана е внесъл на 08.12.2017 г обвинителен акт в Окръжен съд Монтана, по който е било образувано н.о.х.д. № 257/2017 г. по описана същия съд;

- К. Г. Д. е конституиран в процесуалното качество на частен обвинител и на граждански ищец, като е бил приет за разглеждане граждански иск, за сумата от 95 000 лева, представляваща неимуществени вреди;

- проведени са осем открити съдебни заседания, след което съдът е постановил осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66 от НК, а на гражданкия ищец е било присъдено обезщетение, в размер на сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва и деловодни разноски;

- обжалвал е присъдата пред Апелативен съд София, който по образуваното пред него в.н.о.х.д. № 126/2019 г. е постановил нова присъда № 9 от 17.04.2019 г., с която е приел, че е действал в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, поради което е отменил изцяло първоинстанциония съдебен акт и го е оправдал по повдигнатото обвинение;

- предявеният граждански иск е отхвърлен изцяло;

- частният обвинител и граждански ищец е обжалвал присъдата, постановена от въззивния съд, която е оставена в сила с решение № 32 от 09.04.2020 г., постановено по к.н.д. №64/2020 от ВКС на Р. България;

- наказателното преследване е повлияло негативно върху неговото физическо и психическо здраве, уронило е неговото добро име в обществото и довело до намаляване на доходите;

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2020 г.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 26/, с който оспорил допустимостта предявените искове и поискал производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност оспорил тяхната основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване.

3

От фактическа страна:

От приложените по делото писмени доказателства, както и от приложеното наказателно производство се установява, че на 05.11.2016 г. е било образувано досъдебно производство № 930/2016 г. по описа на РУ –МВР – Монтана, за извършено на същата дата престъпление по чл. 118 във вр. с чл.

115 във вр. с чл. 18 от НК.

С постановление от 07.11.2017 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършен умишлен опит да умъртви К. Г. Д. с причиняване на две пробони рани с нож, като деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, който му е нанесъл порезни рани с нож в областта на главата, а също така поэрезни рани и на супругата му Т. П., като деянието е останало недовършено по независими от дееца причини.

Проведен е разпит и на ищеца/обвиняем е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 08.12.2017 г наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура Монтана е внесъл обвинителния акт в Окръжен съд Монтана, по който е образувано н.о.х.д. № 257/2017 г. по описана същия съд.

Първоинстанционният съд е конституирал „пострадалия“ К. Г. Д. в процесуалното качество на частен обвинител и на граждански ищец, като е бил приет за разглеждане граждански иск, за сумата от 95 000 лева, представляваща неимуществени вреди.

Първоинстанцинният съд е провел осем открити съдебни заседания и постановил осъдителна присъда, с която е наложил на ищеца наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.

66 от НК.

Първоинстанционният съд е осъдил ищеца/подсъдимия да заплати на гражданския ищец Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането и деловодните разноски.

4

Присъдата е била обжалвана от подсъдимия, както и от частния обвинител пред Апелативен съд София, който по образуваното пред него в.н.о.х.д. № 126/2019 г. е постановил нова присъда № 9 от 17.04.2019 г., с която е отменил изцяло първоинстанционната присъда.

Апелативен съд София приел, че подсъдимият е действал в състояние на неизбежна отбрана, която е била съразмерна да отблъсне непредизвиканото нападание от страна на „пострадалия“, който с нож е причинил наранявания както на подсъдимия, така и на неговата съпруга.

Въззивният наказателен съд е отхвърлил изцяло предявения граждански иск.

Във въззивното производство прокурорът е изразил становище за неоснователност и на двете жалби и е поискал да се потвърди присъдата, постановена от първоинстанционния съд.

Частният обвинител и граждански ищец е обжалвал присъдата, постановена от въззивния съд, която е оставена в сила с решение № 32 от 09.04.2020 г., постановена по к.н.д. № 64/2020 от ВКС на Р. България.

Събрани са гласни доказателства, че наказателното преследване е повлияло негативно върху физическо и психическо здраве на ищеца, уронило е неговото добро име в обществото, както и е довело до намаляване на неговите доходи като водач на таксиметров автомобил.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до основателността на исковете, а при тяхната основателност и до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно 5 производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 118 във вр. чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК , за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години, т.е. то е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило за периода от 05.11.2016 г. до 09.04.2020 г., като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“, за периода от 07.11.2017 г. до 17.04.2019 г.