Решение № 84 от 18.02.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Ямбол, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й.Г.П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330103853 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от И. Г. Д. от гр. Я., срещу Г. П. Д. от гр. Я. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителя на 09.12.2024 г.. Твърди се, че молителят е *** на ответника, който злоупотребява с алкохол и е съден за ***. На посочената дата в нетрезво състояние е блъскал входната врата на дома на молителя, молейки го да му отвори. Заплашил го е, че ще я разбие и като влезе, ще спука *** си от бой. Молителят се страхува от *** си, който го е тормозел психически и понякога физически. Поради това се иска, съдът да издаде заповед за защита срещу ответника.

В с.з. молителят поддържа молбата за постановяване на мерки за защита и иска, съдът наложи мерките по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН за максимален срок, като ответникът да не го приближава на възможно най-голямо разстояние.

Ответникът оспорва молбата. Признава част от написаното в нея и в декларацията от молителя относно посещението си до дома на *** си на процесната дата, както и системната употреба на алкохол, но оспорва да е имал агресивно поведение. Счита, че е търсел само контакт със *** си като ***.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. от 11.12.2024 г., молителят е *** на ответника.

В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 10.12.2024 г. от молителя са изложени 1 твърдените в молбата факти.

По делото е представена и Справка за съдимост от 11.12.2024 г. на Бюро за съдимост при ***РС, от която е видно, че ответникът е осъждан три пъти: с одобрено споразумение по НОХД от 2004 г. на ***РС за извършено престъпление от *** на *** г. – по чл.*** от НК; с одобрено споразумение по НОХД на ***РС от 2004 г. за престъпление по същия текст на НК -по чл. *** от НК-за деяние, извършено на *** г., с присъда по НОХД на ***ОС от 2006 г. за извършено престъпление от общ характер на *** г. – по чл.*** от НК, за което е осъден на лишаване от свобода от ***.

Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива не са постановени срещу ответника.

В изпратената на осн. чл. 9 ал.6 и чл. 14 ал.1 от ЗЗДН от ОД на МВР-Я. Докладна записка от 12.12.2024 г. на служител на РУ – Я. по подаден от молителя сигнал от 09.12.2024 г., както и в преписка вх.№*** г. на ***РП, съдържаща Докладна записка от 09.12.2024 г. на служител на РУ – Я. и издадения Протокол за предупреждение от 09.12.2024 г., са налице данни за извършеното домашно насилие от ответника във видимо за служителите на реда нетрезво състояние. Ответникът е заявил в Сведение от 09.12.2024 г., че е отишъл до адреса на *** си, за да го види, тъй като дълго време е бил в ***.

Според Медицинска справка от 18.12.2024 г. на н-к Отделение по ***при МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД-гр.Ямбол, страните не се водят на ***.

По реда на чл.204 от ГПК съдът при извършения оглед на представения запис на диск от молителя, с продължителност около 9 минути, констатира, че първите три минути се чува чукане по твърд предмет и думи на мъж: „***.

Ответникът признава, че гласовете са на молителя, полицаите, както и част от своите думи, с които моли *** си, да отговори вратата, но относно заплахата отрича да е изказана от него, като счита, че това не е неговият глас.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна.

Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо лице, с което се намира в родствена връзка- на което е възходящ (чл.3 т.4). С действията си, част от които признава, а именно злоупотребата с алкохол, посещението на дома на молителя в нетрезво състояние, настояването да отвори входната врата, е нарушил не само спокойствието на близкия си, но и е застрашил личната му неприкосновеност с отправените заплахи. Поради това пострадалият има право на защита по 2

ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не само от представената от молителя декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от писмените доказателства от ОД на МВР– Я., както и от записа, изслушан в съдебно заседание, в който се чува отправената от ответника заплаха за саморазправа. Самият той признава, че е записано събитието на процесната дата, като оспорва единствено авторството на заплахата. Предвид предишните осъждания, вкл. за ***, системната употреба на алкохол, поведението му се отличава с липса на самоконтрол, агресивност, поради което е в състояние да предизвика страх за живота и здравето.

Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се определи до 18 месеца, предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя и високо ниво на риска от гледна точка на живота и здравето на пострадалия.

Мерките имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие.

Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита.

При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв..

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Г. П. Д. от гр. Я, ж.к. „***” бл.***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Г. Д. от гр. Я., ул. „***” бл.***, ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Г. П. Д. от гр. Я., ж.к . „***” бл.***, ЕГН ********** да приближава И.

Г. Д. от гр. Я., ул. „***” бл.***, ЕГН **********, всяко негово местопребиваване, жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 м, за срок от 18 месеца, считано от 10.12.2024 г., с оглед приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита от 10.12.2024 г..

Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3!

ОСЪЖДА Г. П. Д. да заплати ДТ в размер на 25 лв.

Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР- Я!

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявената от съда дата -28.02.2025 г. пред ЯОС.

3

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4