Решение № 53 от 20.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ловеч, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500071 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 474/ 15.10.2024 г., постановено по гр.д. № 141/2024 г., Районен съд – Ловеч е отхвърлил предявената от „ДЕТКА КАРС“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „*****“ № 7, представлявано от Д.В.Н. против Община Л., с БУЛСТАТ *****, с адрес: гр.

Л., бул. „Б.“ № 19, представлява от кмета К.В.Д претенция за заплащане на сума в размер на 625.00 лв. – недължимо платен местен данък за прехвърляне на МПС, както и искането за присъждане на разноските по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 13130/21.11.2024 г. от „ДЕТКА КАРС“ ЕООД, с ЕИК *****, чрез адв. Б. К.. Не оспорва, че към момента на нотариалната сделка при придобиване на собственост върху МПС се дължи местен данък за придобиване от страна на купувача. Счита обаче, че след разваляне на договора между страните настъпват последици, като купувачът не става собственик, а продавачът остава такъв. Твърди, че развалянето на договора за покупко-продажба на МПС има действие спрямо всички, вкл. и Община – Л., която е длъжна да върне полученото на отпаднало 1 основание. Изтъква, че процедурата по прехвърляне не е завършила с издаването на талони за собственост от КАТ и МПС не е декларирано в Общината, като в бъдеще местните данъци такси ще се дължат от продавача по развалената сделка в качество му на собственик на МПС.

Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови решение, с което да уважи исковата претенция и му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Община – Л..

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.

Въззиваемият Община – Л. редовно призован не се представлява и не изразява становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от РС Ловеч решение е валидно и допустимо.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства по гр.д. № 141/2024 год. на ЛРС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционнит съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на сумата 625.00 лв., получена от ответника на отпаднало основание. В исковата молба ищецът „ДЕТКА КАРС“ ЕООД твърди, че на 28.08.2023 г. е купил от „ЙОММ-Т“ЕООД – гр.София лек автомобил, марка и модел БМВ 730Д Х Драйв с рег. № СВ **** СС, като договорът за покупко-продажба е изповядан от нотариус С.П. с район на действие Районен съд- Плевен. Излага, че от него е заплатена по сметката на Община - Л. сумата от 625.00 лв. местен данък за придобиване на МПС.

Твърди, че на 25.09.2023 г. преди изтичане на едномесечния срок за регистрация в КАТ, страните са сключили при същия нотариус договор за разваляне на договора от 28.08.2023 г., за което е направено уведомяване в общата нотариална система „Единство“. Счита, че след разваляне на договора не е придобил собствеността върху МПС и не дължи данък за придобиване, поради което исковата сума е платена неправомерно на Община – Л.. Твърди, че ответникът е отказал доброволно да възстанови сумата от 625.00 лв., тъй като не е страна по договора. Моли съда да постанови решение с което осъди Община – Л. да заплати на „ДЕТКА КАРС“ ЕООД сумата 625.00 лв., 2 представляваща внесена от ищеца недължима сума за придобиване на МПС, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не депозиран отговор на исковата молба от ответника Община- Л..

Изложените от ищеца твърдения в исковата молба се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства: нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 28.08.2023 г., сключен между от „ЙОММТ“ЕООД, ЕИК 207431756 като продавач и „ДЕТКА КАРС“ ЕООД, ЕИК ***** в качеството на купувач, договор за разваляне на договор за покупкопродажба на МПС от 28.08.2023 г., копие от общата нотариална система „Единство“ за анулиране на договор за прехвърляне на МПС 6225/28.08.2023 г., преводно нареждане от 29.08.2023 г. от нотариус С.П. Панчева – Пенкова за сумата от 625.00 лв. по сметката на Община – Л. с посочено основание „местен данък придобиване“ и писмо изх. № 4008/16.11.2023 г. от Община – Л. до „ДЕТКА КАРС“ ЕООД.

За да отхвърли предявения иск, в мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че съгласно сключената на 28.08.2023 г. сделка, ищецът - купувач по договора е заплатил по сметката на Община – Л. дължимия местен данък. Направен е извод, че последвалите уговори между ищеца и трето за спора за лице, наименувано договор за разваляне, по своята същност не представлява разваляне на двустранен договор поради неизпълнение, което има за последица връщане на даденото по договорната връзка. Изтъкнато е, че тази цел може да бъде постигната само с ново съглашение, в което се уговори прехвърляне на правата срещу заплащане на цената. Изложени са съображения, че дори да бъде споделената тезата на ищеца, представеното по делото съглашение за разваляне на договора на договор за покупко-продажба на МПС от 28.08.2023 г. има действие само между ищеца и продавача по този договор, но не и по отношение на Община – Л., в полза на която са заплатени данъчни задължения.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивната инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. При иска с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а на ответника да установи, че е налице основание за получаването й. В случая между страните не се спори, че ищецът е заплатил на Община – Л. сумата от 625.00 лв. местен данък придобиване, което се установява от приложените по делото преводно нареждане от 29.08.2023 г. и писмо изх. № 4008/16.11.2023 г. от Община – Л..

Режимът на облагане с данък при придобиване на имущества по възмезден начин е регламентиран в чл.44 - 51 от ЗМДТ. Претендираната от ищеца сума е заплатена в изпълнение на административно задължение за заплащане на данък, възникнало по силата на закона, а не в резултат на изпълнение на задължения по процесния договор. Съгласно императивната разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗМДТ нотариусът извършва сделката, с която се придобиват 3 права, след като установи, че са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката. След като в случая не е налице и разваляне на договора между ищцовото дружество и продавача по договора от 28.08.2023 г., заплатеният от „ДЕТКА КАРС“ ЕООД местен данък за придобиване на МПС не представлява цена по сделката, която подлежи на връщане при отпадане на облигационната връзка. На следващо място следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.49, ал.2 от ЗМДТ данъкът се заплаща при прехвърляне на МПС, като последващото прекратяване или разваляне на договора не е въздигнато като основание за връщане на заплатения данък от страна на общината. Поради изложените съображения въззивният състав намира са неоснователни наведените в жалбата доводи, че след разваляне на договора за ищеца се поражда правото да получи в своя патримониум платената от него сума за придобиване на МПС. Ето защо предявеният от ищеца иск за връщане на процесната сума като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен, тъй като е получена от ответника с основание.

Поради изложените мотиви и съвпадане на направените изводи от въззивната инстанция с тези на районния съд, атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски по делото не се присъждат, тъй като не са претендирани и направени от въззиваемия.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно решение № 474/15.10.2024 г., постановено по гр.д. № 141/2024 г., Районен съд – Ловеч.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание на чл.280, ал.3, т.1, предл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4