Решение № 229 от 29.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000593 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, срещу решение № 361/18.08.2023 (поправено с решение № 363/22.08.23) по електронно дело 20223100900258 (ТД 258/2022г) по описа на ОС - ВАРНА, с което са били отхвърлени съединени искове по чл. 265, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, предявени от Р. И. Г. срещу „БОР“ ЕООД, подпомаган от „Вида Груп“ ООД за присъждане на обезщетения за неизпълнени в уговорен вид и качество строително монтажни работи по два апартамента (находящи се в новопостроена жилищна сграда в ПИ № 199, по плана на к.к „Чайка“, район „Приморски“, гр. Варна), възложени за изработка с предварителен договор от 11.04.2006г. от строителен предприемач и поети от нов изпълнител в споразумение от 10.05.2013 г., заместен от негов правоприемник, в размери както следва: 18693.53лв., представляваща общ сбор на стойността на разходите за труд и материали, за осъществяване на неизвършени СМР и 2888.87лв. за отстраняване на некачествени СМР в апартамент № 27, както и 16123.44лв., за осъществяване на неизвършени СМР и 17495.06лв., за отстраняване на некачествени СМР в апартамент № 41, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 801/15.11.2023(л. 23), неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт и разгледаните доказателствени искания на въззивника.

1

Въззивникът Р. И. Г., чрез адв. П. се оплаква за необосновани изводи по факта на приемането на предложеното като довършено в цялост изпълнение на сградата от изпълнителя на строителството и обусловения от този факт неправилен извод за изтекла давност на претенцията за недостатъци на извършеното строителство(лошо качество на изпълнение и неизпълнение до уговорен вид) в двата апартамента. Излага доводите си за неправилно интерпретиране на доказателствата относно участието на възложителката, като страна поканена за съставяне на акт обр. 15(без да е отчетена липсата на посочено в акта пълномощно и замяната му с друго, в което обаче липсва овластяване на пълномощника с права да получава съобщения), както и игнориране на първоначалната уговорката между страните за престиране на изпълнение след въвеждане в експлоатация на жилища и общи части от сградата, завършени до договорения вид на всички довършителни работи, която не е била преуреждана със следващи споразумения и съответно обвързва и строителя, встъпил в дълга на предприемача-приобретател на вещни права, учредени от възложителите на строителството. Оплаква се и за неточно възприемане на показания на свидетел и приемо-предавателен протокол, опровергаващи неправилно установения факт на достъп до обектите преди м. април 2022г. Отделно, въззивницата сочи и неправилно остойностяване, чрез необосновано възприета експертиза по неподходящи пазарни аналози, на необходимите разходи за недовършените подови настилки и оборудване на баня.

Становище по същество пълномощникът на въззивницата излага в подробни писмени бележки. Обосновава доводи за възникване на отговорността на ответника, като заместващ длъжник(поел задълженията на изпълнителя по възложеното строителство до степен на завършеност и качество на конкретните обекти, уговорени между прехвърлителите и първоначалния предприемач – праводател на поредицата от строители) за допуснато лошо изпълнение, установено с експертизите по делото на конкретните строителни дейности и липсата на изградени в цялост и с конкретно уговорени материали работи в двата апартамента. Позовава се на своевременно упражнено право на иск за търсене на имуществената отговорност за тези недостатъци на изпълненото строителство, като сочи, че възложителката Г. не е приемала предложено изпълнение, а посочените от насрещната страна констативни протоколи и акта обр. 15 не установяват нито редовното й поканване за участие в приемането на строежа, нито запознаването й със съдържанието на акта, съставен на 07.03.2017г без нейно участие, а пълномощникът, който я е представлявал в тези процедури не е бил овластен изрично и с права да получава адресираните до нея покани. Счита, че до издаването на удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация на 28.04.2017г. изпълнението на строителя не може да приключи, както поради възможността административният орган да констатира пречки, така и поради уговорките за получаване на изцяло довършени и годни за експлоатация обекти, които не са били предоговаряни в последващи споразумения. С тези доводи поддържа, че довършените жилища и кореспондиращите им общи части не могат да бъдат предлагани, респ. приемани от възложителите и съответно извършените по-рано действия не могат за поставят начало на давностния петгодишен срок, който да изтече преди предявяване на иска на 2

27.04.2022г. Счита, че задачата на събраната от въззивния съд експертиза относно изпълнението на строежа и годността му за приемане към датата на актуването му като готов обект е била необосновано ограничена само до съпоставка на специфичните довършителни работи (без оглед на обекта и без отчитане на съответствие по ЗУТ на сградата и околното пространство), а това изключва установяването на конкретните обстоятелства по предложеното изпълнение. Счита, че самият акт обр. 15 няма никаква доказателствена стойност поради опороченото му съставяне, за което са посочени конкретни нарушения на Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, обявени и в изричните забележки на възложителите от 14.03.2017г, които не са били отразени в акта и са били игнорирани от администрацията, въпреки видимото отстраняване на собствениците – праводатели от участие в процедурата. Съответно и датата на съставянето на този по същество неверен акт не може да обвързва възложителката, която не е участвала в съставянето му. Отделно сочи, че дори и след официалното въвеждане на сградата в експлоатация след приемането на строежа без участие на някои от възложителите(собственици на индивидуални обекти от сградата), строителят не е предложил изцяло довършени обекти, тъй като достъпът до апартаментите е бил ограничен и предоставен едва на 12.04.2022г. и затова едва след тази дата възложителката е можела да се запознае с конкретното състояние на изпълнените СМР и да упражни правата, породени от лошото изпълнение. Обосновава с подробни доводи и оплаквания по размерите на необходимите за изпълнение на неизвършените и подмяната на некачествено извършени работи, като излага възраженията си срещу другите варианти (необосновани статистически кодове, без отчитане на действително необходимите технологични операции, без непредвидени разходи и допълнителен коефициент на доставно-складови разходи за ремонт на единични работи с малък обем от различни специалисти, множество курсове до отдалечен обект и нужда от ръчно пренасяне). От името на въззивницата, пълномощникът моли за уважаване на основателните претенции за осъждане на неизправния строител да заплати доказаните с тройната експертиза разходи, необходими за отстраняване на недостатъците на предадените обекти, след като отмени неправилното отхвърлително решение на първата инстанция.

Въззиваемата страна „БОР” ЕООД, чрез пълномощника си адв. Ж. оспорва изложените оплаквания, като се позовава на липсата на спор относно уведомяването на упълномощителя на явилия се за участие в приемане на завършения обект пълномощник на възложителите и съответствието на извода за началото на давностния срок по претенция за недостатъци именно от приемането на цялата сграда с акт обр. 15 с конкретните уговорките в споразумението, обвързало последния строител. Евентуално, въззиваемата страна излага и свои насрещни оплаквания по установените в първата инстанция факти относно съществуването на действителни уговорки за определен вид на изпълнение на довършителни работи в апартаментите на ищцата, за чието добавяне като приложение към основния предварителен договор са кредитирани показания на заинтересован свидетел и спорен като съдържание частен писмен документ.

В писмените си бележки по съществото на спора, адвокатът на 3 въззиваемия пледира за отхвърляне на неоснователната претенция с доводи за липса на задължение на правоприемника на предприемача да изпълни строителството на конкретните обекти до степен на завършеност, различна от тази, приета като годна за въвеждане в експлоатация и съответно начална липса на каквото и да е неизпълнение, пораждащо отговорността му за неизпълнени други довършителни работи. Обосновава подробно тълкуването на съдържанието на съглашението за встъпване в дълга на праводателя на вещните права към учредителите на правото на строеж и липсата на убедително установено с оспорения от него като трето лице частен документ(приложение № 1 към първия предварителен договор) и събраните гласни доказателства(св. Г и св. К.) съдържание на конкретни уговорки за степен на завършеност и вложени материали. Отделно се сочат безспорните факти по изричния отказ на пълномощник на учредителите на правото на строеж, явил се пред нотариус след покана, да подпише предложен от строителя акт обр. 15, мотивиран със заявени неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени СМР, както и изготвени от него констатации и забележки, представени пред община Варна по повод актуването на строежа.

С доводи, че тези възражения не са били оспорени в нито един момент от представляваната възложителка, въззиваемият обоснова тезата си, че тези действия я обвързват поради преклудиране на възражение за липса на представителна власт. Сочи, че с тези възражения се изключва презумпцията за одобряване на изпълнението (чл. 264 ал.3 ЗЗД), прието с актуването на готовия обект, но не представляват надлежно упражнено право на възложител по ангажиране на отговорност за недостатъци по чл. 265 ЗЗД. Позовава се на пропусната давност, отчитана от издаването на акта обр.15, като счита че законосъобразността му е потвърдена както от събраната повторна експертиза от въззивния съд за вида на всички заявени недостатъци като несъществени за приемане на строежа, така и с приключилия спор по неоснователното обжалване на издаденото удостоверение за въвеждането му в експлоатация, чието зачитане по реда на чл. 302 ГПК изключва тезата за липса на надлежно предадено от изпълнителя строителство.

Привлеченият като помагач на въззиваемия „Вида Груп“ ООД подизпълнител на работи, чийто недостатъци са предмет на претенцията на ищцата, не е упражнил право на отговор по жалбата в срока по чл. 263 ал.1 ГПК. Тази подпомагаща страна не е заявила и становище по съществото на спора.

Насрещните главни страни претендират за определяне на разноски, като са конкретизирали исканията си в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л.97 и л.100). Въззиваемият е допълнил искането си преди приключване на заседанието с нововъзникнало задължение за разход, заплатен допълнително на 17.05.2024г(л.109).

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на разгледани съединени искове на възложител 4 на ново строителство (като насрещна престация на инвеститор, поел задължение за изграждане на жилищна сграда срещу отстъпеното му вещно право на собственост върху терен и взаимно учредени права на строеж за конкретни построени в нея обекти) за присъждане на необходими разходи за отстраняване на недостатъци по изпълнението на два апартамента до уговорения с предприемача-праводател на встъпилия в задълженията му строител вид и качество. Още в първоначална искова молба ищцата е очертала като недостатъци на обектите, вече въведени в експлоатация, след съставен акт за приемане на строежа от възложителите, конкретни строително монтажни работи, които не са били извършени според уговорките за видовете довършителни работи и съответните материали (окачени тавани от гипсокартон, вкл. водоустойчив такъв, двукратно боядисване с латекс, изравнителни подови замазки и настилки от гранитогрес и ламинат с шумоизолация, подови первази и лайсни, бордове, грундиране, хидроизолации, бордове на душ кабина, облицовки и подове от гранитогрес, фаянс, теракот, санитарно обзавеждане с моноблок за WC, душ панел, умивалник и полупиедестал за мивка, батерии, плотове от врачански камък под вратопрозорци, междинни прегради между балкони, уплътнители на парапети врати с вградени уплътнители и др.) до годен за ползване на жилището вид(почистено от остатъчни разтвори от стени и подове и изнасяне на строителните отпадъци) или са били извършени некачествено и се нуждаят от демонтаж и ново извършване (ъгли на вратопрозорци и прозорци, на комини, профили до врати, шлайфане на неравности, ремонт на подхожушени шпалковки, къртене на подови первази и настилки за изравняване на наклон и хидроизолация, реглаж и смазване на врати и прозорци, преместване и оформяне на нов санитарен куфар, преместване на изводи, вкопаване на канали за окабеляване и др.). Неизпълнените довършителни работи, за които е необходимо да се извърши доставка и нов монтаж, допълнително отграничени в уточнението от 12.05.22г.(л. 59 и сл. от делото на ВОС) от некачествено изпълнените, нуждаещи се от ремонт с демонтаж и ново изглаждане, са обосновани изрично с уговорката за завършеност на придобиваните от нея като правоприемник на праводателите на вещните права две жилища с конкретни материали и качество, договорени в приложение към предварителния договор с предприемача и несъответствието на този договорен краен вид с предложените при приключване на строителството готови за експлоатация обекти. Въз основа на тези твърдения, не може да има съмнение, че претенцията на ищцата представлява иск за търсене на отговорност на изпълнител на възложена изработка за недостатъци на извършено строителство, които съществуват именно към момента на приключване на изпълнението и затова въззивният съд изцяло приема обявената в обжалвания акт квалификация на иска по чл. 265 ал.1 пр. 2 ЗЗД, която съответства изцяло на установеното в трайно в съдебната практика разграничение на алтернативните възможностите за защита на възложители на такива строителни услуги(Решение № 60113 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д.