Определение № 125 от 02.07.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Търговско дело 6/2024
- Вид
- Определение № 125
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 503 ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 11 пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 26 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125 гр. Перник, 02.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело № 20241700900006 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Образувано е въз основа на искова молба, депозирана от „ДИВА ПК“ ЕООД, ЕИК 202121771, със седалище и адрес на управление: с. Косача, п.к. 2448, общ.
Ковачевци, обл. Перник, представлявано от АД „Б., А., Д.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис І“ № 134, ет. 1, ап. 2,чрез адв. Е. Б. срещу ABEILLE IARD &SANTE – френско застрахователно дружество, със седалище и адрес на управление: 13 Rue Du Moulin De Bailly, 92271 Bois Colombes, Р. Франция, код на застраховател F-181, ДДС номер FR53306522665, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 97 385,65 лева.
В исковата молба се сочи, че ищецът е увредено лице от ПТП, настъпило на 17.01.2022г., около 20.00 часа вечерта, на път D954, в участъка около град Poupry, на територията на Р. Франция, с участници: влекач „Волво“ с рег. № *** с полуремарке, управляван от К.Л. и влекач „ДАФ“ с рег. № *** с полуремарке, управляван от К.И.П..
Сочи се, че за настъпилото ПТП е уведомена полицията в гр. Боневал, Р. Франция, като видно от съставено съобщение в резултат на телесно увреждане № *** от 17.01.2022г. отговорност за настъпване на събитието носи водачът на влекач „Волво“ с рег. № *** К.Л.. В резултат на настъпилото ПТП, влекачът „ДАФ“ с рег. № ***, собственост на ищцовото дружество, е било увредено до степен на „тотална щета“, при което възстановяването му е било икономически нецелесъобразно. Сочи се още, че поради невъзможност да се движи на собствен ход, влекачът е репатриран от мястото на събитието до платен паркинг в Р. Франция, където е съхраняван за периода до репатрирането му в Р. България. Във връзка с репатрирането и съхраняването, ищецът твърди, че е направил следните разходи: 7 270 евро за репатриране на влекача от мястото на събитието до платен паркинг в Р. Франция, 1 895 евро – разходи за съхранение на влекача на платения паркинг за периода от 03.03.2022г. до 01.04.2022г. и 12 908,48 лева – за репатриране на влекача от Р. Франция до Р. България.
1
В исковата молба се твърдят и пропуснати ползи, изразяващи се в нереализиран приход и възлизащи на сумата от 15 000 лева месечно за периода от 17.01.2022г. до 17.03.2022г. Излагат се твърдения и за реализирани разходи в размер на 6 552 лева за специализиран медицински транспорт (линейка) от гр. Орлеан, Франция до България, за транспортиране на тежко ранения водач на влекача „ДАФ“.
Ищецът сочи още, че относно влекач „Волво“ с рег. № *** е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при френския застраховател AVIVA FRANCE (понастоящем „ABEILLE IARD &SANTE“), зЕ. карта № *** с период на валидност 01.10.2021г. до 30.09.2022г., чийто представител за уреждане на претенции за Р. България е ЗД „Евроинс“ АД. Сочи се, че няколко месеца след настъпилото ПТП, ищецът се е обърнал директно към френския застраховател за определяне и изплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от настъпилото събитие. Била е образувана щета с реф.
№ *** на AVIVA FRANCE/ABEILLE IARD&SANTE. Извършен е бил оглед на влекача и са представени всички изискани от ищеца документи. Определено е било обезщетение за пълна загуба на влекача в размер на 15 000 евро без ДДС, което до момента не е изплатено на ищцовото дружество.
В заключение се твърди, че на 30.06.2023г. е подадена претенция за обезщетение пред „ЗД Евроинс“ АД, като представител за уреждане на претенции на френското застрахователно AVIVA FRANCE /ABEILLE IARD&SANTE в Р. България по смисъла на чл. 21 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (чл. 503 ал. 7 от КЗ). При ЗД „Евроинс“ АД е била образувана претенция с номер ***, но в рамките на три месеца от предявяване на претенцията липсва произнасяне от застрахователя или неговия представител, по смисъла на чл. 22 от посочената директива. Претендира и разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответното дружество, чрез посочения в исковата молба представител, е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на иска, а алтернативно- за неоснователност на същия. Досежно становището си за недопустимост сочи, че кореспондентът на застрахователя на виновния водач не е процесуално легитимиран по предявените искове, от което следва, че последните са недопустими. По същество се оспорва механизма на ПТП, както и твърденията на ищеца, че вина за инцидента носи водачът на влекач „Волво“ К. Л., както и че е нарушил посочените правила за движение. Оспорва и наличието на твърдените имуществени вреди, както и причинната връзка между същите и процесното ПТП. Претендираните обезщетения се оспорват и по размер, като същевременно се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на влекач „ДАФ“ с рег. № ***. Претендира и разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени и на ответното дружество в Р. Франция, но отговор не е постъпил.
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба, писмения отговор, приложените писмени доказателства и съобрази приложимото право, намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено, поради липса на международна компетентност на настоящия съд.
2
По силата на чл. 11 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, приложим в настоящия случай, срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене; в друга държавна членка, в случай на искове, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеен или ако той е съзастраховател, в съдилищата на държава членка, в която е предявен иск срещу основния застраховател. Параграф 2 от посочения член регламентира, че застраховател, който няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в една от държавите членки, по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клона, агенцията или представителството, се счита, че има местоживеене в тази държава членка.
В настоящия случай не се установява, ответното дружество да е клон, агенция или друго представителство по смисъла на §2 на чл. 11 на застрахователното дружество AVIVA FRANCE /ABEILLE IARD&SANTE, което да обоснове наличието на международна компетентност на настоящия съд за разглеждане на повдигнатия спор.
Същевременно, не са налице и останалите три, изброени в §1 предпоставки, като обстоятелството, че „ЗД Евроинс“ АД е представител за уреждане на претенции на френското застрахователно дружество по смисъла на чл. 21 от Директива 2009/103/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката „ГО“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, е ирелевантно, с оглед разпоредбата на чл. 21 пар. 6 от посочената Директива.
Същевременно, препис от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на ответника по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година - с Формуляр А от Приложение І към Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи"), удостоверяващ извършеното връчване, с даване на указания относно възможността същия в двуседмичен срок да депозира писмен отговор, неговото задължително съдържание и последиците от неподаването му и от неупражняване на съответните права.
Връчването на книжата се установява от постъпилото по делото писмо с вх. № 2940/14.05.2025г. на Български пощи, в което е посочена и датата на връчване – 20.01.2025г.
Съгласно чл. 26 на Регламент (ЕС) № 1215/2012, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на чл. 24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 3 – по дела във връзка със застраховане и се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл.26 §1. В практиката си ВКС приема, че „явяване“ по смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар. „първо защитно действие“ /съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО 3 от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/. В определение №18/13.01.2017 г. по ч.т.д. №1734/2016 г. на ТК на ВКС се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл.16 §2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. с отговора на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни на липса на „явяване“ по смисъла на чл.26 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. /чл.24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г./.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е компетентен да разгледа предявения в рамките на производството по настоящото дело иск, поради което производството следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд
НЕ Е МЕЖДУНАРОДНО
КОМПЕТЕНЕТЕН по иска, предявен от „ДИВА ПК“ ЕООД, ЕИК 202121771, със седалище и адрес на управление: с. Косача, п.к. 2448, общ. Ковачевци, обл. Перник, представлявано от АД „Б., А., Д.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Княз Борис І“ № 134, ет. 1, ап. 2,чрез адв. Е. Б. срещу ABEILLE IARD &SANTE – френско застрахователно дружество, със седалище и адрес на управление: 13 Rue Du Moulin De Bailly, 92271 Bois Colombes, Р. Франция, код на застраховател F-181, ДДС номер FR53306522665 с искова молба, въз основа на която е образувано т.д. № 6/2024 г. по описа на ОС – Перник.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 6/2024г. по описа на Окръжен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4