Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 12011 от 20.08.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 45447/2021
Вид
Разпореждане № 12011
Подписан
20.08.2021
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 12011 гр. София , 20.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско дело № 20211110145447 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение против М.

В. Р., ЕГН ********** за вземания в размер на 800,00 лева главница по договор за паричен заем №364616 от 17.10.2019 г. ведно със законна лихва от 24.06.2021.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 166,03 лева договорна лихва за периода 17.10.2019 г. до 19.10.2020 г., 773,97 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 151,13 лева законна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 06.01.2021 г., 174,00 лева неустойка за забава за периода 16.04.2020 г. до 19.10.2020 г. и 80,00 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението за периода 24.12.2019 г. до 27.03.2020 г..

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва и мораторна неустойка, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.

№2473/2018 на СГС).

Неустоечната клауза в договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция на задълженията му по договора. Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което също прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

Претендираната такса за извънсъдебно събиране на задължението като такса с фиксиран размер за действия по осъществяване и администриране на служител на кредитора 1 по събиране на просрочени вземания, които не представляват допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване на изпълнението, и то по принудителен път, е вземане, чието събиране е в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, което обосновава извод за липса на валидно възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената такса.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ФИРМА против М. В. Р., ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за неустойка в размер на 773,97 лева за неизпълнение на договорно задължение и 80,00 лева такса за извънсъдебно събиране на задължението по договор за паричен заем №364616 от 17.10.2019 г.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2