Решение № 750 от 09.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Пазарджик, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220105257 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по повод искова молба от Й. С. К. от с. М. , общ. П., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Я., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет.4, бизнес център „България“ и „Ай тръст ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ 146,сграда А, ет.4, бизнес център „България“; представлявано от И. Ш., с която се иска от съда да постанови решение, с което да прием, че сключеният между ищеца и първия ответник Договор за потребителски кредит № 3053243/01.10.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, както и че сключеният между ищеца и втория ответник Договор за поръчителство от 12.03.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК.

В исковата молба ищцата твърди, че на 01.10.2024 г. е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3053243 за сумата от 300 лева при ГПР в размер на 48,21% и ГЛП в размер на 40%, която следвало да се върне на 3 месечни вноски.

Съгласно чл.4 ал. 1 от договора, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение за поръчителя е в размер 104,45 лева.

Счита сключения договор за кредит за нищожен на основание чл.22 ЗПК и на основание 1 чл.26, ал..1 ЗЗД, а договора за поръчителство за нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение 2 и 3 ЗЗД.

Твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1. т.10, чл.19, ал.4 ЗПК в договора за потребителски кредит липсвали условия за прилагането на посочения ГЛП. Не ставало ясно дали е фиксиран или променлив. Не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант. Тоест не ставало ясно какво включват погасителните вноски.

Освен това в договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя е включено в ГПР. В този смисъл било налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не ставало ясно и какъв е процентът на оскъпяване по кредита.

Смята, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като двете дружества са свързани лица.

Счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а се цели едно допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не е действително приложеният представлявало заблуждаваща търговска практика.

По изложените твърдения счита, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

Смята, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора е недействителна, като тази клауза водила до нееквивалентност на престациите. Била и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, нищожна на основание чл.146 ЗЗП.

Твърди, че договорът за поръчителство се явявал лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечавал и във връзка, с който било възникнало правоотношението по поръчителството. Т. е. липсвало необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият се явявал нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се пораждало регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл.4, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получавал едно възнаграждение, без реално да съществувало същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и нямало да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.

Смята, че не следвало да намери приложение разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален 2 представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че е сключен договор за потребителски кредит № 3053243/01.10.2024 г. както и че е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2024 г., като ищцата е усвоила предоставената и съгласно договора за кредит главница.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл.19 ЗПК. „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Оспорва да е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Оспорва твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство имал характер на договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД. Дори да се приемел договорът за поръчителство за нищожен, то това би имало за последица отпадане на задължението за плащане на възнаграждение на поръчителя, но не водело до недействителност на договора за кредит.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника „Кредисимо“ ЕАД не се явява представител.

Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на исковата молба.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца, във връзка с обезпечението, на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и втория ответник.

Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя не се дължало възнаграждение за периода след пълното плащане по кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното главно задължение.

Излага твърдения за процедурата по сключването на договора за поръчителство Оспорва се сключването на договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник да е задължително условие за получаване на кредита. Поради това и възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР.

Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не можел да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика".

3

Не на последно място счита, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника „Ай Тръст“ ЕООД не се явява представител.

Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковете.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 01.10.2024 г. между ищцата в качеството и на кредитополучател и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 3053243, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставило на ищцата сумата в размер на 350 лева (очевидно е, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като е посочена сумата 300 лв.), които ищцата се задължила да върне на 3 месечни вноски, при годишен лихвен процент в размер 40%, годишен процент на разходите от 48,21%, при общ размер на всички плащания 373,75 лева, без в сумата да се включва възнаграждението за предоставяне на поръчителство. Не е спорно обстоятелството, че К. е усвоила изцяло заемната сума.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

1/ да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или 2/ да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните /чл.4, ал.2/. Съгласно чл.4, ал.3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

В чл.6 от договора е посочен начин на погасяване на задължението - съгласно Приложение № 1 - Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора.

Не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че на дата 01.10.2024 г. между Й. К. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение за задълженията на 4 потребителя под формата на поръчителство. Съгласно договора, поръчителят се задължава да отговаря пред „Кредисимо“ АД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 104,45 лева, дължимо на вноски на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

В чл.8, ал.5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. В този смисъл най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК, се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисимо“ АД. Този договор за поръчителство е сключен от ищеца с „Ай Тръст“ ЕООД, в изпълнение на задължението по договора за кредит, произтичащо от чл.4 от същия да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Разпечатката съдържа 44 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6da4cace-0178-48cb-a1ea-9850b6c5c120