Решение № 526 от 17.09.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20238002103716 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 5334 от 20.11.2024 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 176 от 16.02.2023 год. и допълнителното такова № 577 от 16.05.2023 год. по в. гр. д. № 1634/2022 год. на ОС – Варна, в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради съществуващата вероятност същите да са недопустими поради неучастие в делбеното производство на общината, легитимираща се като съсобственик в делбените имоти. Касационното обжалване е допуснато по подадените и от М. В., и от П. А. жалби срещу въззивните решения.

Касаторката М. И. В., чрез пълномощника й адв. М. С., поддържа становище за недопустимост на въззивното решение поради неучастие в производството на задължителен необходим другар – община Аксаково, легитимираща се с представените по делото актове за частна общинска собственост, останали необсъдени от съда поради неизпълнение на задължението му да конституира всички лица, притежаващи титул за собственост. Горното е обосновало и поддържаното становище за неправилност на решението относно определените квоти и площта на допуснатите до делба два недвижими имота, които доводи се поддържат и в откритото съдебно заседание пред касационната инстанция чрез процесуалния представител на касаторката адв. М. С., лично и в писмена защита по делото.

По съображения за незаконност на строителството на жилищната сграда в УПИ *-* в кв. 54 1 по плана на [населено място], както и поради липсата на характеристики на същата като самостоятелен обект на правото на собственост, съделителят П. М. А., чрез адв. П. С., обжалва основното въззивно решение по делото в частта му, с която е допусната делба на тази сграда между него и М. В., както и по отношение на посочените в решението квоти – 1/4 ид. ч. за него и 3/4 ид. ч. за втората.

Пред касационната инстанция в откритото съдебно заседание този касатор не е представляван.

Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания и като взе предвид становищата на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение съдът е допуснал делба на двата недвижими имоти в землището на [населено място], на първият – УПИ *-* в кв. 54 между П. А. и М. В. при равни квоти, /като е потвърдил първоинстанционното решение в тази му част/, а по отношение на втория – УПИ *-* в кв. 54, с идентификатор ***, с площ 1120 кв. м., с постановяване на ново решение за квотите между съделителите след отмяна на първоинстанционното решение в тази част. По съображения за давностно владение от общия наследодател и съпругата му след 1963 год., и въз основа представения констативен нотариален акт от 1975 год., въззивният съд обосновал правния си извод за принадлежността на този имот в патримонума на наследодателя С. П. по време на брака му със съпругата му, респ. определяне на дяловете на наследниците, в частност този на касаторката М. В. в размер на 1/12 ид. ч.

Допусната е и делба на построените в тези имоти сгради, между съответните съделители, като относно построената в първия имот е прието наличието на съпружеска имуществена общност в придобиването й, обусловило и дяловете на двамата съделители, посочени в решението на въззивния съд.

По въпроса за принадлежността на правото на собственост върху двата процесни парцела в патримониума на наследниците на наследодателите М. А. и С. П., между които е допусната и делбата, въззивният съд е обосновал извода си въз основа на заключението на техническата експертиза, както и допълнително такова, установяващи, че действащият кадастрален и регулационен план на [населено място] е от 1931 год. Съгласно този план и към двата парцела има придаваеми се места, подробно посочени по площ в заключението, като съдът е приел, че с оглед непосредственото отчуждително действие на плана и завземането на придаваемите се места, регулационните линии са приети за имотни, т. е. регулацията е приложена. Без значение е липсата на данни за плащане на обезщетение за придаваемите се места, тъй като това поражда само облигационни правоотношения и не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на придаваемите се места и съответно не влияе върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта за одобряване на регулационния план /№ 2075 от 2.05.1931 год. за дворищната регулация и № 202 от 27.05.1931 год. – за уличната регулация/. Поради тези съображения въззивният съд счел, че не следва да обсъжда представените актове за частна общинска собственост, като установяването на предпоставките за съставянето им не би могло да бъде 2 предмет на настоящето делбено производство. Въззивният съд приел, че предполагаемите права на общината относно придаваемите се места по регулацията към двата спорни парцела, биха могли да бъдат установени в друго производство. Затова общината не следвало да се конституира като страна в настоящето производство.

Този извод е неправилен.

Пред въззивния съд са представени актове за частна общинска собственост № № 7234 и 7235, издадени на 12.01.2023 год., т. е. в хода на въззивното производство, с предмет идеални части от двата поземлени имота, предмет на делбата между физическите лица, страни по делото. Представени са и скици на процесните поземлени имоти от кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-147 от 17.08.2022 год. на изп. директор на АГКК. Тези писмени доказателства установяват, че трето лице се легитимира като собственик на описаните в актовете идеални части от делбените имоти, поради което съдът е бил длъжен да изясни и служебно кръга на съсобствениците им, като конституира същите като страни в производството.

При разглеждане и произнасяне по спора, предмет на настоящето делбеното производство, при участието на общината, съдът е следвало да съобрази и цитираната практика на касационната инстанция, като например решение № 61 от 26.05.14 год. по гр. д. № 7685/13 год. на ВКС, ІІ ГО, в която е прието, че актът за държавна собственост само констатира правото на собственост на държавата, без да го поражда; че актът се ползва с обвързваща доказателствена сила само по отношение на отразените в него факти; че има легитимиращо действие, по силата на което имотът се счита за държавен до доказване на противното, както и че съдът не е длъжен да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед всички доказателства по делото и разпоредбите на закона; че съдът може да отрече правото на собственост на държавата, дори и когато няма възражение на противната страна срещу акта за държавна собственост. Следва да се съобрази и обстоятелството, че постановките в него се отнасят и към актовете за общинска собственост /така например в Решение № 149 от 12.06.2013 год. по гр. д. № 647/2012 год. ІV г. о., приложено към изложението на касаторката В., е налице произнасяне по въпросите относно доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им/. Въззивният съд в случая неправилно е отказал да обсъжда легитимиращия ефект на представените актове за общинска собственост за принадлежността на правото на собственост на общината върху посочените в тях идеални части от процесните делбени имоти *** и ***, съставени в хода на производството по делото /на 12.01.2023 год./, което предпоставя произнасянето по въпроса за участниците в съсобствеността на имотите, респ. съделителите в настоящето производство по заявения в исковата молба предмет на делбата - двата УПИ. Същите предпоставят произнасяне и по относимия към спора въпрос за приложението на регулацията, респ. към обусловения от него въпрос за индивидуализацията на предмета на делбата като самостоятелен обект на вещни права /чл. 24, ал. 2 ЗКИР/, съобразявайки параграфи 6 и 8 от ПР на ЗУТ относно отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация по отношение придаваемите части. По тези въпроси произнасянето 3 следва да се осъществи с участието на общината.

В делбата следва да участват всички съсобственици, в противен случай тя е нищожна, съгласно чл. 75, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и разясненията в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, като необходимостта от установяване на кръга на собствениците задължава съдът служебно да следи за конституирането на всички участници в имуществената общност.

Такова е и разрешението в цитираното и приложено от касатора решение № 165 от 10.06.2011 год. по гр. д. № 1337/2010 год., II г. о. на ВКС относно необходимостта съдът да предприеме действия по конституиране на лицето, легитимиращо се с титул за собственост, като с решението си по съществото на спора ще се произнесе относно това дали признава или отрича неговите права като собственик, респ. съсобственик.

Като не е процедирал в насока конституирането на община Аксаково, в полза на която са съставени представените актове за частна общинска собственост, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което, заедно с първоинстанционното в обжалваните му пред въззивния съд части, следва да се обезсилят и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да съобрази изложените съображения относно основанието за конституиране на трето лице с легитимация на съсобственик в процесните имоти и се произнесе по исковете за делба.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 176 от 16.02.2023 год. и допълнителното решение № 577 от 16.05.2023 год., двете постановени по в. гр. д. № 1634/2022 год. на Варненския окръжен съд и първоинстанционното решение от 10.01.2022 год. по гр. д. № 4665/2020 год. на Варненския районен съд в съответните обжалвани пред въззивния съд части и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Варненския районен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявените искове при участие на община Аксаково.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4