Определение № 2343 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2343 гр. София, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502051 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Б. Н., ищец пред първата съдебна инстанция, срещу определение № 102 от 18.03.2026 г. по т.д.№ 123 по описа за 2025 г. на ОС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, съдържаща искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса по искова молба, вх. № 7955 от 18.11.2025 г.

С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправилно съдът приел, че ищеца разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса в пълен размер. За да достигне до този извод, съдът приел, че ищеца е в работоспособна възраст, не страдал от заболявания, които да са пречка за упражняване на трудова дейност, получавал доходи от „частна работа“ в размер на 650 лв., както и при служебна справка било установено наличие на безсрочен трудов договор в „Тозон“ ООД, което обстоятелство не било попълнено в представената декларация. Намира изводите на съда за неправилни, първо защото съдът не бил анализирал здравословното състояние на ищеца. Относно финансовото състояние на ищеца преценката била „формална“, не била извършена съпоставка между доходите на ищеца и дължимата държавна такса.

Последната само по иска за неимуществени вреди възлизала на 3 067,75 евро, 1 която държавна такса ищецът не можел да заплати с доходите си. Следвало да се отбележи, че работата „на частно“ била несигурна и непредвидима относно месечния доход. Освен това поради получените травми вследствие на ПТП ищецът бил затруднен да полага физическа дейност. Затова оставало неясно защо ищецът фигурира като безсрочно нает в посоченото от съда дружество, но същият след ПТП бил нетрудоспособен и не получавал доходи. Представя епикриза от 16.09.2025 г. относно здравословното си състояние.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде освободен от заплащане на държавна такса по така предявените, искове.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното определение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 08.04.2026 г.

Частната жалба е подадена на 14.04. 2026 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно жалбата е допустима.

По основателността на жалбата

За да откаже да освободи ищеца от заплащане на държавна такса, първоинстанционният съд е констатирал, че ищеца е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е посочил, че не е трудово ангажиран. Ищецът бил в трудоспособна възраст, не страдал от заболявания, нямал доходи и имущество, нямало лица, които да издържа. Посочено било, че получава доходи от работа на частни начала в размер от 650 лв. След служебно извършена справка съдът установил, че ищеца към момента е трудово ангажиран по безсрочен трудов договор във „Тозон“ ЕАД на длъжност „работник строителна изолация“. Този факт опровергавал декларираните от ищеца обстоятелства за липса на доходи и имущество. Пред вид това, както и, че ищеца е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да са пречка да упражнява трудова дейност, декларирал бил, че получава доход от работа на частни начала в размер от 650 лв., както и към момента е трудово ангажиран по безсрочен трудов договор, съдът е счел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса.

2

Затова и молбата е оставена без уважение.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите в частната жалба, както и данните по делото приема следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото.

В конкретия случай ищецът/ жалбоподател е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК . В декларацията е посочено, че не притежава недвижимо имущество и МПС, влогове. Не получава заплата. Като източник на средства е посочено „частна работа 650 лв.“. Не издържа непълнолетни деца.

Декларацията е подадено под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК.

След извършена служебна справка първоинстанционният съд е установил, че ищеца работи по безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1,т.1 КТ като „работник строителна изолация“, считано от 16.03.2026 г.

Така събраните от съда служебно данни опровергават тезата на молителя/жалбоподател, че същият не получава заплата, както и, че е нетрудоспособен. От данните по делото е видно, че ПТП се е състояло на 26.03.2025 г., а трудовият договор е сключен на 16.03.2026 г.

Действително, ищецът няма лица, които да издържа.

Основателен е, обаче, доводът на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не е извършил съпоставка между размера на дължимата държавна такса и доходите, които ищеца получава, а именно: при цена на иска в размер на 150 000 лв. за обезвреда на неимуществените вреди и за имуществени в размер на 9 109,83 лв., държавната такса възлиза съответно на : 6000 лв./3 067,80 евро и 364,40 лв./186,31 евро.

При това положение настоящата инстанция намира, че ищеца ще бъде материално затруднен да заплати дължимата държавна такса в пълен размер.

3

Обжалваното определение се явява частично неправилно- ищецът следва да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса по иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди.

По иска за имуществени вреди въззивната инстанция намира, че ищеца може да заплати дължимата държавна такса с оглед установения негов доход; в тази си част обжалваното определение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 102 от 18.03.2026 г. по т.д.№ 123 по описа за 2025 г. на ОС-Враца, в частта, в която е оставена без уважение молбата на К. Б. Н., съдържаща искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса по искова молба, вх. № 7955 от 18.11.2025 г., по иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди с цена на иска в размер на 150 000 лв./76 694,96 евро.

И вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА К. Б. Н., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса по иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди с цена на иска в размер на 150 000 лв./76 694,96 евро, в размер на 3 067,80 евро/6000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 102 от 18.03.2026 г. по т.д.№ 123 по описа за 2025 г. на ОС-Враца, в частта, в която е оставена без уважение молбата на К. Б. Н., съдържаща искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса по искова молба, вх. № 7955 от 18.11.2025 г., по иска по чл.432, ал.1 КЗ за имуществени вреди с цена на иска 9 109,83 лв./4 657,85 евро, като правилно.

Определението може да се обжалва в 1-седмичен срок от 4 съобщението пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5