Определение № 2659 от 26.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 26.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20251100900908 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Н. Д. срещу „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация.

Ищецът твърди, че е вписана като ликвидатор на „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация. Посочва, че едноличен собственик на капитала на дружеството е чуждестранно юридическо лице – „Драгънфлай Биосаянсес Лимитед“, регистрирано във Великобритания и вписано в Регистъра на дружествата на Англия и Улес. Твърди, че по партидата на дружеството са заявени за обявяване промени, първоначално с подадено Заявление Б6, а след това и със Заявление А4, които са взети не от законните представители на британското дружество, а от предходния управител, чиято представителна власт е суспендирана, считано от 04.07.2024 г. Поддържа, че в качеството й на лице /ликвидатор/, както и на едно от лицата, посочено като действителен собственик на „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация на основание притежавани акции, представляващи 31% от капитала на „Драгънфлай Биосаянсес Лимитед“, Великобритания, е активно легитимирана да оспорва по съдебен ред порочните решения чрез иск за обявяването им като нищожни, а при условията на евентуалност за отмяната им като незаконосъобразни. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което на основание чл. 75, ал. 2 ТЗ да се прогласят за нищожни решенията по т. 1, т. 2 и т. 3, обективирани в Протокол-решение на едноличния собственик на капитала на „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация от 15.04.2025 г., взети чрез лицето С.Л.Б. за освобождаване на вписаните до този момент в търговския регистър ликвидатори – С.Б. и Р. Н. Д. и назначаване на нов ликвидатор Й.П.Н., за промяна в адреса на управление на дружеството и за приемане на нов учредителен акт на „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация.

С молба от 06.06.2025 г., във връзка с дадени указания от съда, ищецът поддържа, че взетите на 15.04.2025 г. решения са недействителни, тъй като не са взети от лицата, имащи право да вземат такива решения. В условията на евентуалност счита, че решенията са незаконосъобразни, тъй като противоречат на чл. 9, ал. 4 от Учредителния акт на ответника и на чл. 137, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 2 ТЗ, както и на чл. 156, ал. 2 ТЗ и чл. 19, ал. 2 от Учредителния акт.

1

При съобразяване изложените твърдения от ищеца и заявения петитум съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на взети от едноличния собственик на капитала на ответника решения от 15.04.2025 г. и при условията на евентуалност искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни.

Съдът намира, че предявените искове са недопустими, предвид следните съображения:

1/ Процесуална предпоставка за допустимост на предявените установителни искове, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за ищеца от търсената с иска защита, който интерес трябва да е конкретен.

Съгласно мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на общото събрание може да се установи чрез самостоятелен установителен иск, който не е ограничен със срок, като активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица, като искът е подсъден на окръжния съд по седалището на ответника. Когато се касае за решения, подлежащи на вписване решения, които не са вписани, което в случая е налице, видно от извършената служебна справка в търговски регистър, или решения, които не подлежат на вписване, ищецът има възможност да се защити с общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на правен интерес.

В чл. 124, ал. 1 ГПК е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време на производството. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. Допустимостта на установителния иск е обусловена от наличието на правен интерес за ищеца, като такъв е налице, когато при уважаването на иска, силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще породи за ищеца правни последици и ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от него законни права и правнозащитими интереси в дружествата.

В разглеждания случай изложените от ищеца твърдения не могат да обосноват правен интерес от предявяване на установителни искове срещу ответника. Ищецът не е член на дружеството, а е вписан ликвидатор. Като ликвидатор в лично качество Р. Д. не е легитимирана да оспорва решения на едноличния собственик на капитала.

Наличие на интерес не може да се обоснове и от изложеното от ищеца, че притежава акции от капитала на едноличния собственик на ответника, тъй като дружеството „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация е самостоятелно юридическо лице и от значение е какво качество има Р. Д. в него. Ищецът не защитава собствени членствени права, тъй като не е съдружник в дружеството-ответник, а като представляващ ответника няма право да оспорва решението на едноличния собственик на капитала, тъй като няма гарантирано от ТЗ „право“ да бъде ликвидатор.

2/ Отмяна на решение на общото събрание на дружеството по реда на чл. 74, ал.

1 ТЗ може да иска само съдружник или акционер, което пряко следва и от текста на цитираната разпоредба, а Р. Д. няма това качество.

Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, решенията на органите на управление на търговските дружества могат да се атакуват само от лица, имащи качеството съдружник към датата на вземане на тези 2 решения. В практиката на ВКС /решение № 128 от 19.11.2009 г. по т.д. № 269/2009 г. на ВКС, І Т.О./ се приема, че липсата на това качество води до липса на активна процесуална легитимация като предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Качеството „съдружник“ следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорените решения. Ищецът не твърди, нито установява да е съдружник в ответното дружеството, поради което не е легитимирана да предявява иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 55464/08.05.2025 г., подадена от Р. Н. Д. срещу „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и при условията на евентуалност чл. 74, ал. 1 ТЗ за прогласяване за нищожни, а евентуално за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети от едноличния собственик на капитала на ответника на 15.04.2025 г. чрез лицето С.Л.Б. за освобождаване на вписаните до този момент в търговския регистър ликвидатори – С.Б. и Р. Н. Д. и назначаване на нов ликвидатор Й.П.Н., за промяна в адреса на управление на дружеството и за приемане на нов учредителен акт на „Драгънфлай Биосаянсес България“ ЕООД – в ликвидация и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 908/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3