Решение № 371 от 17.11.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. гр. Червен бряг, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20224440100833 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** против Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата в размер на 7 265.28 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 16.03.2017 г. в Германия, причинено от ответника при управление на лек автомобил "БМВ" *** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявена на 30.08.2017 г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок по щета № 120527/30.08.2017 г., ищецът Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган сумата от 7 265.28 лв чрез банков превод на 11.09.2017 г., като парична равностойност на 3714.68 евро по курса за деня, от които: 3118.97 евро обезщетение и 565.07 евро такса обработка по фактура № 3000007691/08.08.2017 г. И 30.64 банкови такси.

На осн. чл. 559, ал. 2 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия.

Сочи се, че към датата на образуване в Гаранционен фонд на щета № 120527/30.08.2017 г.

1 международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, чрез изплащане на обезщетение в размер на 3714.68 евро и всички разходи за щетите по увреденя л.а. Ауди А3 *** е било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ, като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС, с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл. 559, ал. 2 от КЗ Гаранционният фонд задължително възстановява.

Твърди се, че виновен за щетите е ответникът Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, който на 16.03.2017 г. в Германия, при управление на лек автомобил "БМВ“ *** извършил маневра – движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря, намиращият се зад него л.а. „Ауди А3“ ***, като по този начин е причинил процесното ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл. 461 във вр. чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия лек автомобил "БМВ“ *** без действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата и часа на ПТП. Твърди се, че с регресна покана ответникът е бил поканен да възстанови платеното от Гаранционния фонд обезщетение, но не е погасил задължението си.

По изложените съображения ищецът моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Б. Д., чрез назначения му особен представител адв. Т. В. В. - АК – Плевен.

Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Не ставало ясно как е формиран размера на исковата претенция. Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Т. В. В.- АК Плевен, моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ищецът Гаранционен фонд, редовно призован, не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, с което поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде изцяло уважена. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Уведомление за ПТП от 16.03.2017 г. на Полицейска инспекция Хомбург, *** /заверен препис от оригинала и превод на български език/ се установява, че на 16.03.2017 г. в Германия, при управление на лек автомобил "БМВ“ *** извършил маневра – движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря, намиращият се зад него л.а.

„Ауди А3“ ***, като по този начин е причинил процесното ПТП.

От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на основа на подадени данни от застрахователни компании на 2 застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за моторно превозно средство с *** е сключена застраховка на 16.03.2017 г. в 17:37 с начало 16.03.2023 г. 18:36 към ЗД "Бул Инс" АД, като към датата и часа на ПТП - 16.03.2017 г. в 15:30 часа, за посочено МПС не е имало сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По повод отправено искане от Националното бюро на автомобилистите в Германия - Дойчес Бюро Грюне ***, с писмо-отговор от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) *** до Националното бюро на автомобилистите в Германия - *** Ф., е предоставена информация на немското бюро, че към дата 16.03.2017 г. в 15:30 часа лек автомобил "БМВ", с ***, не е застрахован и е с обичайно местодомуване в България.

От представената Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от *** по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 1-2107/25.08.2017 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от *** сума в общ размер на 3714.68 евро, от които: 3118.97 евро – обезщетение, 565.07 евро разходи по фактура и 30.64 евро банкови такси.

Изготвен е Доклад по щета за имуществени вреди № 120527/30.08.2017 г. от ГФ с посочена сума за предявяване по "регрес" в рамер на 7 265.53 лв., като за сумата от 7 265.28 лв е бил извършен превод на НББАЗ на 11.09.2017 г. по щета с реф. № *** видно от представеното преводно нареждане (л. 20).

Видно от представената по делото регресна покана с изх. № *** г., ищецът ГФ е поканил ответника Д. Б. Д. да му заплати сумата от 7 265.53 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с управлявания от него лек автомобил "БМВ", с *** , без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на 16.03.2017 г. на територията на Германия. От представеното по делото известие за доставяне се установява, че пратката е непотърсена и върната.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3, вр., ал. 1, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Съгласно чл. 25 от посочената Директива, ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай и при спазване на разпоредбите на член 24, 3 параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към Гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено.

Съобразно КЗ, за България този орган е НББАЗ, който съгласно чл. 517, ал. 3 от КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 561, ал. 1 от КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото по чл. 506 от КЗ, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди.

Съгласно разпоредбата на 559, ал. 1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, а съгласно, ал. 3 на същата норма след изплащането на обезщетението по, ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

Следователно фактическият състав на предвидената в чл. 559, ал. 3 от КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на застрахователно събитие - ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от ГФ. При наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно поведение, обаче е необходимо да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане.

Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от правото на държавата, на чиято територия е настъпил деликта. Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Германия, приложимо е немското право.

Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс - § 823 до § 853. Съгласно основния текст на § 823 от Немския граждански кодекс всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За уважаване на предявения иск по чл. 559, ал. 3, вр., ал. 1, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл.

154, ал. 1 от ГПК, следните материалноправни предпоставки: 1) настъпило ПТП на територията на друга държава-членка (Германия) по вина на ответника, който е управлявал 4

МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 2) причинени от виновното поведение на ответника щети и техния размер; 3) причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети; 4) че ищецът е възстановил сумите, изплатени от съответния компенсационен орган като застрахователно обезщетение в полза на увредения.

В случая от събраните по делото доказателства - уведомление за ПТП от 16.03.2017 г.

(протокол за ПТП), съдът намира за безспорно установено, че на 16.03.2017 г. гр. Хомбург, Германия, е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил "БМВ" *** като водачът е извършил маневра – движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря, намиращият се зад него л.а. „Ауди А3“ ***, като по този начин е причинил процесното ПТП. Вина за настъпилото ПТП има ответника. Причинените щети са в причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на ответника.