Определение № 4716 от 21.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4716 гр. Варна, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502047 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 70514/09.09.2026г. на Д. Й. К., чрез процесуалния си представител срещу определение № 10775/20.08.2026г. постановено по ч.гр.д. № 6045/2026г. по описа на ВРС, 8-ми състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл.390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск предявим срещу Д. Х. Д. с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, за сумата от 12781,79 евро, представляваща част от общо вземане за вреди в размер на 62 000 евро, чрез налагане на обезпечителна мярка „Възбрана“ върху 1/2 ид. част от правото на собственост на бъдещия ответник върху следните недвижими имоти: Апартамент № 64, находящ се в гр. Варна, ж.к. „****** със застроена площ 79,89 кв.м., заедно с избено помещение № 64 с площ 3,37 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, придобит по нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - Варна, том 9, акт № 167/1993г.; Поземлен имот, находящ се в с.

Равна гора, общ. Аврен, обл. Варна, представляващ ****** кв. 32, с площ по документ 650 кв.м., имотна партида *******, заедно с жилищна сграда с площ 58 кв.м., имотна партида № ******* второстепенна сграда / стопанска постройка с площ 42 кв.м., имотна партида № 90207 и гараж с площ 14 кв.м., имотна партида № 9*******, придобити по нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - Варна, вх. рег. № 33570/20.12.2016г., дв. вх. рег. № 33216/20.12.2016 г., том 90, акт № 26/2016г.; Самостоятелен обект в сграда - подземен гараж № 14, находящ се в гр. София, район „*******, с площ по документ 26,710 кв.м., стара имотна партида № 497578, имотна партида № ******* придобит по нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - София, вх. рег. № 652128/18.04.2008г., дв. вх. рег. № 26801/18.04.2008г., том 64, акт № 121/2008г.

1

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск е редовна и съдържа необходимите твърдения за страните и основанието на бъдещия иск, както и посочване на обезпечителния интерес и исканата обезпечителна мярка. Поддържа, че бъдещият ответник Д. Д. като лице - едноличен управител на „Канет“ ЕООД е организирал дейността на дружеството и е разпоредил на молителя да отстрани настъпила авария по кабелната мрежа. Счита, че посочената обезпечителна мярка – налагане на възбрана върху притежаваната от бъдещия ответник ½ ид.част от посочените недвижими имоти съответства на обезпечителния интерес на молителя и е съразмерна с него. Посочва, че имотите, чиято възбрана се иска са индивидуализирани в достатъчна степен съобразно справката от Агенция по вписванията, като липсата на представени скици и схеми на имотите не прави молбата нередовна. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне обезпечение на бъдещият частичен иск за обезвреда.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с молба с правно основание чл.390 от ГПК от молителя Д. Й. К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу ответника Д. Х. Д. за обезвреда на претърпените от молителя неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на настъпил инцидент на 18.09.2025г. – токов удар и падане от височина 3-3,5 метра. Посочва, че молителят е бил в трудово правоотношение с „Канет“ ЕООД, по силата на което е заемал длъжността „касиер“. Излага, че на посочената дата бъдещият ответник Д., който е управител и едноличен собственик на капитала на „Канет“ ЕООД му е възложил да отстрани авария на кабелна /интернет/ мрежа в гр.******а, по време на която работейки на височина е получил електрически удар, загубил е равновесие и е паднал от височина, в следствие на което е получил множество травматични увреждания. Уточнява, че настъпилата злополука е призната за трудова от ТП на НОИ-Варна. Твърди, че работата по отстраняване на аварията е извън трудовата му функция, възложена е от ответника в лично качество, поради което не се ангажира отговорността на работодателя по реда на чл.200 от КТ. Уточнява, че противоправното поведение на бъдещия ответник се изразява в това, че е възложил на молителя извършването на технически опасна работа, без последния да разполага с необходимата квалификация, правоспособност, без проведено обучение и инструктаж и без да е осигурил безопасни условия за изпълнението й. Посочва, че възнамерява да предяви частичен осъдителен иск за обезвреда за сумата от 12781,79 евро, представляваща част от общо вземане за вреди в размер на 62000 евро. Моли да бъде допуснато обезпечение на бъдещия деликтен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху притежаваната от ответника ½ ид.част от 2 посочени недвижими имоти – апартамент в гр.Варна, застроено дворно място в с.Равна гора и гараж в гр.София. Излага, че е налице обезпечителна нужда както с оглед паричния характер на иска, така и предвид на извършени разпоредителни сделки от Д. Д. и съпругата му с техни имоти след настъпване на злополуката, с което обективно е намалено имуществото, което може да послужи за реализиране правата на молителя при уважаване на обезпечавания иск.

С обжалваното определение № 10775/20.08.2026г. постановено по ч.гр.д. № 6045/2026г. по описа на ВРС съдът е приел, че бъдещият иск е процесуално допустим, но молбата за обезпечение се явява нередовна, както и поради липса на индивидуализиране на имотите предмет на посочената обезпечителна мярка по действаща кадастрална карта и непредставяне на актуални скици/схеми за тях.

Съдът намира обжалваното определение за допустимо и правилно.

Предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск са допустимостта на последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда.

Преценката за допустимост на бъдещия иск е функция от редовността на молбата за допускане на обезпечение, на наведените с нея фактически твърдения и обусловения от тях петитум на претенцията.

В случая правилно първоинстанционния съд е достигнал до извод, че пострадалото от инцидент лице може да избере дали да упражни правата си да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.200 от КТ чрез предявяване на иск срещу работодателя за обезвреда в следствие на настъпила трудова злополука, или да ангажира отговорността на прекия причинител на вредата по реда на чл.45 от ЗЗД. Преценката за допустимост на обезпечавания иск изисква да бъдат изложени конкретни твърдения относно всички елементи от фактическия състав на конкретната искова претенция, въз основа на които да се направи обоснован извод за квалификацията му.

В случая молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск е нередовна, тъй като не става явно основанието, въз основа на което на молителят е било възложено и той е приел да изпълни дейностите по отстраняване на аварията по кабелната мрежа в с.Връбница.

Твърденията за наличие на трудово правоотношение между молителя и „Канет“ ЕООД, за възлагане извършването на дейности от неговия управител и едноличен собственик на капитала Д. Д., както и за настъпването на призната от компетентен орган „трудова злополука“ с молителя обуславя фактически състав на искова претенция с правно основание чл.200 от КТ. Изричното посочване в молбата, че „бъдещият иск няма да се основава на отговорността на работодателя по чл.200 от КТ“, автоматично води до несъответствие между изложените в молбата фактически основания на бъдеща исковата претенция и твърдяната от ищеца квалификация на бъдещият иск по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на бъдещия ответник в лично качество.

В молбата не са изложени конкретни твърдения за виновно противоправно поведение 3

/действия или бездействия/ на посочения като бъдещ ответник Д. Д., извършено от него в лично качество /не като представляващ дружеството/, в следствие на което да е настъпило увреждането на молителя – да е наредил извършването на очевидно опасна, незаконна или забранена от закона дейност, да е извършил лично увреждане на молителя и т.нат.

Възложената работа е в кръга на извършваната от дружеството „Канет“ ЕООД дейност по отстраняване и ремонт на авария по кабелната мрежа, същата е възложена на молителя, който е служител на дружеството от лице представляващо работодателя /управителя на дружеството/, като инцидентът е възникнал при и по повод изпълнението й. Установеният трудов характер на злополуката настъпила на 18.09.2025г. обвързва с констатацията, че дейността, при изпълнението на която е настъпил вредоносния резултат, е възложена на пострадалото лице от неговия работодател, а не от трето лице в лично качество. Именно поради това, за да се обоснове правен интерес от предявяване на деликтен иск по чл.45 от ЗЗД за обезвреда на настъпили неимуществени вреди следва да бъдат изложени твърдения за конкретни противоправни действия на бъдещия ответник различни от тези, които се покриват от отговорността му като представляващ работодателя. Такива в случая липсват, а посочените в молбата задължения за провеждане на обучение, инструктаж както и осигуряване на безопасни условия на труд са все задължения на работодателя като страна по трудовото правоотношение /чл.275 от КТ, чл.281 от КТ и др./.

Налице е следователно нередовност на молбата изразяваща се в несъответствие между изложените фактически твърдения и формулирания петитум на обезпечавания бъдещ иск, което е пречка да се даде коректна правна квалификация, респективно да се направи извод за наличието на обезпечителен интерес и за адекватност на предложената обезпечителна мярка. На това основание молбата по чл.390 от ГПК правилно е била оставена без уважение.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че допълнителният аргумент за липса на представени скици/схеми на имотите, чията възбрана се иска е несъответен на крайния извод за нередовност на молбата за обезпечение на бъдещ иск на това основание. В молбата имотите, чиято възбрана се иска, са индивидуализирани в достатъчна степен с вид, площ, местонахождение и административен адрес, представени са актовете за собствеността им, както и справка от Службата по вписванията, в която имотите са описани по аналогичен начин, което е достатъчно за нуждите на обезпечителното производство, още повече че трето за собствеността им лице, каквото се явява молителя, трудно би могло да се снабди със скици/схеми за тях без съответно съдебно съдействие.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10775/20.08.2026г. постановено по ч.гр.д. № 6045/2026г. по описа на ВРС, 8-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5