Решение № 7375 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7375 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100500452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 14648/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 173 състав, СТОЛИЧНА ОБЩИНА /ЕИК 000696327/ е осъдена да заплати на М. Л. П. /ЕГН **********/ на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 2 587.50 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди при падане на дърво върху притежавания от него автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег.№ ********, през периода 10.01.2023 г.- 18.01.2023 г., докато същият е бил паркиран, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /21.03.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата 663.50 лева- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и сумата 1 070 лв.- разноски по ч.гр.д. № 3410/ 2023 г. на СРС- по обезпечаване на доказателства, на основание чл.78, ал.1 вр. чл.209 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М. Л. П. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 1

ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от М. П. срещу Столична община иск по чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Установява се въз основа на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства и експертно заключение на автотехническа експертиза, че през периода 10.01.- 18.01.2023 г. притежаваният от ищеца М. П. лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ******** /син цвят/, който бил паркиран на паркинга пред бл.№ 216 в кв. Борово- гр. София, бил увреден вследствие падането на дърво върху него, при което били увредени тавана на купето, челното стъкло, десния фар, вътрешното огледало, рамките на десните врати, предният капак, предната дясна врата и рамките на левите врати на автомобила. Обстоятелствата относно настъпването на процесния инцидент не са оспорени от ответника, като възражения срещу изложените от ищеца в тази връзка фактически твърдения не са направени от него /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/.

Спорни между страните са въпросите относно наличието на предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община, в частност- наличието на противоправно виновно бездействие на лицата, на които същата е възложила дейността по поддържане на зелената система на общината.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лица, на които е възложено извършването на работа, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителия бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

За да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.61 ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението.

Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение- паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение- гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според чл.61, ал.4 ЗУТ, озеленените площи по ал.2 от цитираната норма и площите със специфично предназначение по ал.3- собственост на държавата и общините, са публична собственост.

Съгласно чл.31 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената 2 система на Столична община /НИПОЗССО, приета с Решение № 950 на СОС по Протокол № 120 от 11.10.2007 г., в приложимата редакция- изм. с Решение № 4324/ 27.06.2022 г. по адм.д.№ 636/ 2022 г. на АССГ/, поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско предприятие; тя е непрекъснат процес с агробиологичен строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система- ал.1, общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове- ал.2. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и специализираните служби към районните администрации. Съгласно чл.42 от Наредбата /в приложимата редакция/, всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка по реда на чл.46, ал.3 от Наредбата. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата гласи, че на територията на Столична община се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им, като в ал.2 са предвидени следните изключения: при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура; при реконструкция на съществуващата растителност и озеленени площи, при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти; при строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект; при премахване на последици от природни бедствия, производствени аварии, в т.ч. аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни съоръжения. Съгласно чл.51 от Наредбата, контрол по изпълнението на наредбата се осъществява от кмета на Столична община, от заместник- кмета по направление "Зелена система, екология и земе-ползване", главният архитект на Столична община, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат.

Анализът на тази нормативна регламентация налага извод, че вменените на горепосочените субекти задължения включват мероприятия по отреждане на зелените площи и тяхната профилактика, включая премахване на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи сигурността на гражданите. Бездействието на служителите на общината при осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху гражданите и тяхното имущество. Ответникът Столична община като юридическо лице осъществява дейностите по чл.31, ал.2 и чл.42 от Наредбата чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението им. В случая именно бездействието на последните е довело до неизпълнение на задължението по чл.31, ал.2 и чл.42 от цитираната наредба, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът Столична община носи отговорност за причинените вреди.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя- ответник, че падането на дървото, увредило притежавания от ищеца М. П. лек автомобил, се дължи на проявлението на непреодолими обстоятелства, каквото е наличието на временно силен поривист вятър със скорост над 15 м/с през периода 17.01.- 19.01.2023 г., за което е представено доказателство по делото- писмо на Националния институт по метрология и хидрология /НИМХ/ от 24.01.2023 г. /л.16 от делото на СРС/, което води до невъзможност отговорността му за обезвреда да бъде ангажирана.

3

Непреодолимата сила /каквато са природните бедствия- земе-тресения, наводнения и др. подобни/, която изключва отговорността на длъжника /вкл. деликтната отговорност/, се характеризира с извънредност, непредвидимост и непреодолимост, т.е. в тази категория попадат събития, които не са могли да бъдат предвидени и не могат да бъдат предотвратени в рамките на дължимата от служителите на ответника грижа за добросъвестно изпълнение на задълженията им по поддръжка на зелената система на София. Тъй като наличието на временно силен поривист вятър със скорост над 15 м/с не може да бъде квалифицирано като непреодолима сила, основание за освобождаване на ответната община от деликтна отговорност в случая липсва.

Задължение на служителите на Столична община е да поддържат растителните видове от зелената система в гр. София, така че същите да не представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности, в т.ч. и паркиране на автомобили, да извършват съответни проверки за стари и болни дървета и при необходимост да предприемат мерки за обезопасяването им.

Според дадените от св. Г. В. /живущ в съседство, установил състоянието на увредения автомобил и падналото върху него дърво непосредствено след инцидента/ показания процесното дърво било счупено в основата си, счупени били основните корени на нивото на терена, като „видимо дървесината била със следи от деградация, не била свежа, здрава дървесина, а имала леко загнил вид“. Доказателства, опровергаващи така установената фактическа обстановка, или доказателства, че общината е положила дължимата грижа на добър стопанин и респ. че е спазила посочените по- горе нормативно установени задължения по поддържането на зелената система на София, от страна на ответника не са ангажирани и събрани. При това положение падането на процесното дърво при наличието на поривист силен вятър е следствие от противоправното бездействие на служители на ответната община, което е довело до причиняването на процесните имуществени вреди. Дори събитието, довело до увреждането, да са гнилостни процеси, влиянието им върху процесното дърво би следвало да е предвидено, а последиците- избегнати, поради което и основание за освобождаване на Столична община от отговорността да заплати обезщетение за причинените на ищеца вреди в случая не е налице. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, тъй като така се постига целта на закона- добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа, и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.