Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 21.04.2023, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 185/2023
Вид
Решение № 132
Подписан
21.04.2023
В сила
24.05.2023
Състав
КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И

Е № 132

21.04.2023 г., гр. Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №185 по описа на съда за

2023 г.

Производство по чл. 145 и сл.

АПК, вр. чл. 27а вр. чл. 30, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Образувано е по жалба от Г.Д.С. ***, в качеството й на родител /майка/ на малолетния А. Г. Д. против Заповед №ЗД/Д-СТ-037/20.03.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е постановено временно настаняване на малолетния А. Д. в професионално приемно семейство на Н.Д. *** до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

Жалбоподателката твърди, че въпреки, че дала съгласие за настаняване на детето й преди издаване на жалената заповед, то към настоящ момент приема, че това й съгласие било прибързано и необмислено.

Била обсъдила с биологичният баща на детето възможността да го отгледа съвместно. Заявява, че не желаела детето й да се отглеждало от приемно семейство или да било давано за осиновяване и поради това иска прекратяване на временното настаняване. Допълнително сочи, че тя ведно с биологичният бака на А. имали и още едно дете - М., за която също дала прибързано съгласие да бъде настанено в приемно семейство, поради което била издадена идентична заповед и за това й друго дете. Така в момента, двете деца били разделени, тъй като М. била дадена в друго приемно семейство, а тя желаела да ги отглежда и двамата, ведно с техния биологичен баща. По тези съображения иска отмяна на визираната по-горе заповед.

Жалбоподателката, редовно призована в с.з., се явява лично и с процесуален представител адв. с. К, като поддържат оспорването. В хода по същество процесуалният представител сочи, че доверителката му имала желание да отглежда детето си, заедно с нейния баща и в интерес на детето било то да се върне в семейството на биологичните си родители.

Ответникът, Директор дир. „СП“ Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник ст. юрк. Т., която оспорва жалбата и излага подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на процесната заповед.

Заинтересованата страна – Н.Ф.Д., редовно призована, се явява. Не взема становище по жалбата, като в хода по същество заявява, че не било проблем, че децата били дадени в различни приемни семейства, защото се срещали, като към момента това ставало чрез видео връзка и ако се стигнело до осиновяване, то не било проблем да бъдели осиновени в едно семейство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна /родител/, в законовоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните за това съображения:

Жалбоподателката твърди, че от съвместното й съжителство с лицето И. А.ов Т. родила детето А. Г. Д., ЕГН ******…. и детето М. Г.а Д., ЕГН ******….., което не са припознати от И. Т. за родни. На 13.03.2023г. от Г.Д. *** и пред социален работник заявила, че желаела да остави двете си деца, тъй като нямала подкрепяща я семейна среда, била разделена с техния биологичен баща, а родителите й не я подкрепяли. На 14.03.2023г. Д. посещава за втори път ДСП Стара Загора придружена от малолетните си деца, като отново заявила желание да остави децата за осиновяване и желаела да бъдат настанени в дом, тъй като била разделена с техния биологичен баща, той не ги искал, биел я, употребявал наркотици.

Родителите й също не я подкрепяли и тя не разполагала с никакви средства. Към онзи момент Д. и двете деца живеели с нейните родители, като за тях заявила, че те не желаели децата й и й дали съвет да ги „даде на държавата“. За срещата бил съставен Протокол /л.5-7/. За посоченият от нея биологичен баща- И. А.ов Т., Д. казала, че съжителствала с него на семейни начала в къща, собственост на баба му в кв. Лозенец в град Стара Загора.

Неговата баба полагала грижи за двете деца, но починала и след това никой не й помагал. Майката на И. Т. била в Гърция и докато съжителствала /Г./ с И., те получавали пари, изпратени от майка му, но И. изхарчил всички. Майка му също не искала двете деца. Г.Д. посочила, че имала още четири сестри и двама братя, но те не й помагали и нямали възможност да гледат двете деца. Г.Д. отказала социална подкрепа и ползване на социални услуги и отново потвърдила желанието си за настаняване на децата в приемно семейство.

На

15.03.2023г. Г.Д. отново /за трети път/ посетила ДСП Стара Загора и пак заявила желание за настаняване на децата й в приемно семейство и с нагласа впоследствие да бъдат осиновени. На същата дата бил регистриран устен сигнал с вх. № СИГ/Д-СТ/106/15.03.2023г. /л.8/. На същата дата бил проведен разговор по телефона с мед. сестра М. С., работеща в кабинета на д-р К., към която практика били записани като пациенти децата А. и М.. За разговора бил съставен протокол /л.8а/. съгласно данните от протокола се установява, че децата не били медицински проследявани, тъй като не били водени от родители си за прегледи и имунизиране, независими от многократното информиране. Детето М. имало поставяни някои имунизации, за да можело майката да вземе социални детски надбавки, но А. нямал нито една имунизация и бил воден само веднъж на преглед, защото бил болен.

На

15.03.2023г. от служители на ДСП Стара Загора бил съставен социален доклад относно оценка на потребностите на детето А. Г. Д. /л.9-10/. Със заявление рег.

№ СГ/Д-СТ/105-003/16.03.2023г. /л.13/ Д. декларирала желание децата М. и А. да бъдат настанени в приемно семейство, като посочила и конкретни причини за това си желание /била бита от мъжа си, който използвал наркотици, нямала с какво да храни децата, нямали къде да живея и нямала подкрепяща среда в грижите за децата. В нарочна декларация /л.14/, Д. декларирала, че й били разяснени последиците по чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК.

На същата дата /16.03.2023г./ била проведена среща с Г. и нейните майка, и сестра, съотв. М. С. и З. С., със социални работници от ДСП

Стара Загора, за която бил съставен протокол /Л.15-16/. З. С. заявила, че не желаела да полага грижи за внуците си, поради липса на необходими условия. М. С.

/сестра на Г./, заявила, че имал свои две деца, за които полагала грижа със съжителя си и не получавала помощ, като също отказала да полага грижи за децата на Г.. З. С. заявила, че от самото раждане на децата биологичните им баща и майка не полагали грижи за тях, посочила данни и за предходен физически тормоз от И. над Г., в следствие, на който тя загубила първото си дете. Такъв тормоз бил упражняван от И. към Г. през всичките й четири бременности, като М. допълнила, че М. била стресирана от това, защото била техен свидетел. Били изнесени данни и за осъществен от И. спрямо децата физически тормоз, тъй като им удрял шамари, когато се прибирал изнервен в къщата. Според М. С., И. не бил единствен, за който знаела, че вземал наркотици. При това поредно посещение Г. потвърдила желанието си да остави децата да бъдат осиновени, като Последната подписала и декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване на двете деца пред Нотариус. З. С. и М. С. подписали декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл.24, ал.3 от ППЗЗдет. /л.17-18/.

Г.Д. подписала декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване. /л.19/.

Във връзка с постъпилия на 15.03.2023г. сигнал за деца в риск, социалните работници изготвили социален доклад за оценка сигнал за дете в риск /л.20-22/, с който било дадено заключение за дългосрочно настаняване на детето А. Д. в приемно семейство.

На

20.03.2023г. бил съставен и социален доклад за работа по случай на дете в риск /л.28-32/, с който бил направен извод, че А. е дете в риск и спрямо него следва да се предприеме незабавна /спешна/ мярка за закрила – настаняване в приемно семейство. Бил съставен от социален работник на 20.03.2023г. и план за действие относно детето А. Д.. Били направени проучвания за намиране на подходящи приемни семейства, като в следствие на това било установено, че на територията на област Смолян имало свободни приемни семейства, които отговаряли на профила на двете деца /л.23, гръб/. На 20.03.2023г. Директорът на Д“СП“ Стара Загора издал и процесната Заповед № ЗД/Д-СТ/037 за спешно настаняване на А. Г. Д. в приемното семейство на Н.Ф.Д., с настоящ адрес *** Загора /л.33/, като се удостоверява, че същата била съобщена на жалбоподателката на същата дата. Жалбата пред съда е подадена на 30.03.2023г.

По делото се прилага още: заповед №21-РДСП-0016/20.12.2017г.

/л.24/; удостоверение за раждане /л.26/; молба до РС Смолян по чл.26 от ЗЗдет. /л.48/; заявление до Кмет на Община Стара загора от И. А.ов Т. от 29.03.2023г. /л-53/; декларация от Г.Д. от 29.03.2023г. /л.54/;

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като направена от лице с правен интерес от оспорването /майка на детето/, в преклузивният срок за оспорване на заповедта пред съда, против годен за съдебен контрол административен акт. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

По същество на оспорването, Съдът го намира за неоснователно:

По валидността на процесната заповед - същата е постановени от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал.

1 ЗЗДет., вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗдет., временно настаняване извън семейството при спешни случаи се извършва по административен ред със заповед на директора на ДСП по настоящ адрес на детето, който в конкретният случай е бил на територията на община Стара Загора, която се включва в териториалният обхват на Дир. „СП“ Стара Загора. Ето защо не е налице основание за обявяване на заповедта за нищожен административни актове.

Съдът не установи нарушение на общите /налице е подробно фактически и правно мотивиран писмен акт/ и специалните производствени правила, установени в ЗСП, ППЗСП /глава трета/ и АПК. Заповедта съдържа конкретни фактически основания за издаването й, като на тях е дадена определена правна обосновка. Ето защо не са налице основания по см. на чл.146, т.2-3 от АПК за отмяната на процесната заповед като незаконосъобразна.

Относно съответствието й със закона, Съдът приема следните изводи:

Фактическите основания в процесната заповед сочат, че майката на малолетното детето А., обективно не е можела да полага/не работи и няма свои финансови средства/ адекватни грижи за малолетното дете, чийто баща се води неизвестен, а роднинският кръг на Г. също отказвал да полага грижи за А.. Сочи се, че майката Г. многократно посещавала ДСП Стара Загора и изразила желание за оставяне на детето за отглеждане от други и осиновяване. В заповедта се сочи, че от проведеното социално проучване, било установено, че детето А. Д. било „дете в риск“ по см. на §1, т.11, б.“а“ и „б“ от ДР на ЗЗДет., тъй като било оставено без родителска грижа и съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, а основна неговата потребност било отглеждането му в семейна среда.

Фактът на липса на възможности за майката да полага адекватни грижи за детето си А., който е на възраст под 24 месеца, Съдът приема за установен по несъмнен начин от приложените писмени доказателства по преписката. Налице са не оспорени писмени доказателства за няколко кратни посещения на Г.Д. в СДП, където тя е заявявала желание да остави детето си А., ведно с неговата сестричка М., която е на около 3 години. Самата майка е само на около 20 години, няма доходи, няма работа, няма дом, в който да полага грижи за А. и сестричката му. Удостоверява се също по несъмнен начин, че соченият от Г. за биологичен баща на А. /и на М./ И. Т. никога през краткият живот на децата не е полагал грижи, напротив има данни за рисково поведение от негова страна /употреба на наркотици, упражняване на насилие към майката/. Също за удостоверено пред Съда последният приема и обстоятелството, че нито в разширения роднински кръг на И. Т., нито в този на Г. е установено лице, което да има желание да полага грижи за А. и сестричката му.