Решение № 87 от 17.06.2025, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бяла, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100943 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.493, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и насрещни възражения с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

Ищецът Д. Е. М. твърди, че на 19.01.2021 г. като пътник в лек автомобил „Фолксваген голф 4“ с рег.№ ****, с валидна към тази дата застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, управляван от водача К. А. И., претърпял неимуществени вреди, чиято обезвреда желае. Търди, че на посочената дата, на бул.„С.С.“ в гр.Б., при управлението на лекия автомобил водачът К. А. И. не се съобразил със състоянието на пътя, като се движил с несъобразена скорост, автомобилът напуснал пътя в дясно, ударил се в предпазна ограда и паднал в канал за отводни отпадни води /дере/. По реда на чл.145, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ищецът уточнява местоположението си в автомобила - предна дясна седалка. Твърди още, че пътнотранспортното произшествие било документирано с констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Твърди, че след инцидента постъпил на болнично наблюдение и лечение в Хирургично отделение към МБАЛ „Юлия Вревска“ Бяла ЕООД гр.Бяла за времето от 19.01.2021 г. до 22.01.2021 г., като бил изписан с диагноза „комоцио церебри и контузио капитис“. Твърди, че търпял болки и страдания по време на оздравителния процес, че почувствал страх за живота си, че често сънувал кошмари, че избягва да се вози в лек автомобил, че не може да спи, че често си припомня за случилото се и че изпитва постоянна тревога. Сочи, че на 24.02.2021 г. предявил претенция при ответника за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за което била заведена щета с номер ***/2021-01, но ответното 1 дружество отказало плащане.

При тези твърдения ищецът претендира ответникът да му заплати сумата 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 24.02.2021 г. – датата на предявяване на претенцията, до окончателното плащане. Претендира и разноски за производството.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Ответникът признава наличието на валидно сключена към датата на инцидента застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ****. Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача К. А. И., като твърди, че същият не е нарушил императивни разпоредби на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на Правилника за неговото прилагане /ППЗДвП/, че единствена и основна причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносните последици имат родителите на ищеца, които виновно са бездействали и не са положили грижи за непълнолетния тогава ищец. Заема становище, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен. Навежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради неизползване на предпазен колан, както и съпричиняване от страна на родителите на ищеца, поради неосигуряване на постоянен и непрекъснат родителски контрол по отношение на непълнолетния им син.

Оспорва сочения от ищеца механизъм на ПТП. Оспорва посочените от ищеца травматични увреждания да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдяните травматични увреждания да са причинили продължително разстройство на здравето на ищеца. Оспорва акцесорната претенция за лихва, поради неоснователност на главния иск, а на отделно основание оспорва и началния момент, от който се дължи лихва, поради непредставяне на активна лична банкова сметка на пострадалия на застрахователното дружество. Във връзка с направеното уточнение по реда на чл.145, ал.1 от ГПК досежно мястото, на което ищецът твърди да се е возил в процесния автомобил, ответникът оспорва местоположението на ищеца в автомобила, алтернативно – навежда възражение за съпричиняване поради нарушение правилата за безопасност на движението по пътищата, свързани със ЗДвП с правото на непълнолетните лица да се возят на предна дясна седалка. Моли за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност моли за намаляване на претендираното обезщетение. Предендира разноски за производството.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковата претенция и подновява искането за присъждане на разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК, в това число адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, като развива подробни доводи и съображение в тази насока. Подновява искането за присъждане на разноски.

По делото е постъпила и писмена защита от страна на ищеца чрез пълномощника му, която съдът не съобразява, доколкото същата е подадена след изтичане на определения от съда срок на страната по чл.149, ал.3 от ГПК.

2

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на увредено лице.

С оглед доводите и възраженията на страните и заетите от тях процесуални позиции, с доклада си по делото на основание чл.154, ал.2 от ГПК съдът е обявил на страните, че с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вината на причинителя на непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното.

Съдът е възложил в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да докаже механизма на настъпване на застрахователното събитие, включително твърдяното противоправно действие на водача на лек автомобил „Фолксваген голф 4“ с peг.№**** при настъпване на застрахователното събитие; че е получил травматични увреждания, техния вид и обем, че е изпитвал болки и страдания вследствие на същите, че същите са в пряка причинноследствена връзка с инцидента, както и продължителността на срока за възстановяване от тези увреждания; че като пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие е преживял стрес, че след инцидента избягва да се вози в лек автомобил, че не може да спи, че често си припомня за случилото се и изпитва постоянна тревога.

С доклада си по делото съдът е указал на ответника, че може да проведе насрещно доказване на фактите, за които доказателствената тежест е възложена на ищеца, както и връзките между тези факти, като в тежест на ответника е да установи, че е платил обезщетение, както и оборването на презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. А с оглед заетата по делото процесуална позиция съдът е указал, че в тежест на ответника е да установи и че твърдяните от ищеца травматични увреждания не биха настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, както и че във връзка със заявената от ищеца застрахователна претенция е поискал допълнително представяне на данни за активна лична банкова сметка на пострадалия, срокът, в който да бъдат представени и датата, на която ищецът е бил уведомен за това.

С доклада си по делото съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.01.2021 г. в гр.Б., на бул.„С. Стамболов“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф 4“ с peг.№ Р1878КА, управляван от К. А. И., че по време на инцидента ищецът е бил пътник в лекия автомобил и че към 19.01.2021 г. за лекия автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.

По правилото на чл.498, ал.3 вр.ал.1 от КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск от увреденото лице е преди сезирането на съда, то да е отправило към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 от КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Провеждането на извънсъдебна процедура, както и липсата на изплатени застрахователни обезщетения не се 3 спори между страните, като с доклада си по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че във връзка с настъпилото на 19.01.2021 г. ПТП ищецът е предявил при ответника извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, по която застрахователят е отказал плащане. Ето защо, съдът намира производството по делото за допустимо.

От ангажираното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична община, р-н „Овча купел“ въз основа на акт за раждане № 133/25.05.2006 г., е видно, че ищецът е роден на 21.05.2006 г., с оглед на което към датата на инцидента същият е бил на навършени 14 години. По данни от пациентското досие на ищеца за периода 28.11.2018 г. – 28.11.2023 г., предоставени от Националната здравноосигурителна каса, последният преглед на ищеца за оценка на състоянието на развитието при общопрактивущ лекар преди датата на инцидента, е от 25.11.2020 г. За прегледа е издаден амбулаторен лист от д-р С. М. с № 008914, видно от който теглото на ищеца към датата на прегледа е 55 кг., а ръста му – 170 см., с оглед на което по отношение на същия не са приложими специалните изисквания на чл.137б 137в от ЗДвП за използване на специален клас системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото и ръста им, които обхващат случаите на деца до 36 кг. и до 150 см., както и забраната за превозване на предна седалка, поради което наведеното от ответника чрез процесуалния му представител възражение в тази насока се явява неоснователно.

Механизмът на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило, се установяват от приобщените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допусната от съда за изясняване на спора от фактическа страна съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/.

В представения от ищеца констативен протокол за ПТП с пострадали № 3/19.01.2021 г., съставен от полицейски служител при РУ-Бяла към ОДМВР – Русе, като видими щети са посочени охлузвания и деформации по целия автомобил, както и седем метра предпазна ограда. Посочено е още, че автомобилът е напуснал пътя в дясно, удряйки предпазна ограда и е паднал в канал за отпадни води /дере/. Като пострадали лица са посочени водачът на автомобила с диагноза три счупени ломбални прешлена, както и ищецът с диагноза контузия на глава и гръден кош. Посочено е още, че на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение № 962104/19.01.2021 г. Към доказателствения материал е приобщен заверен препис от последния, както и от издадено въз основа на него наказателно постановление № 21-0247-000045/17.03.2021 г. за допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП – управление на МПС с несъобразена със стоянието на пътя скорост на движение, за което е наложено наказание глоба, заплатена с разписка от 07.06.2021 г.

Съгласно заключението на САТЕ, изготвено при съобразяване на наличните по делото доказателства и след оглед на вещото лице на мястото на инцидента, се установява, че произшествието е настъпило в края на прав и равен пътен участък, преди началото на десен завой. Експертът сочи липсата на данни по делото, чрез които да се определи конкретното състояние на пътната настилка към момента на произшествието, като конкретно състояние на пътя не е посочено и в съставения от органите на полицията АУАН, респективно в издаденото НП. Като причина за настъпване на инцидента от технически характер вещото лице сочи действията на водача на лекия 4 автомобил с органите на управление, поради които същият губи контрол върху управляваното МПС и го насочва надясно, напускайки платното вдясно по посоката на движението си, преминавайки през тротоар, удряйки се в метална ограда, последвано от падане в канал за отпадни води. Експертът дава заключение, че произшествието е било предотвратимо, ако водачът е управлявал автомобила по начин, че да запази устойчивото му движение, за да не излезе от платното за движение, с оглед липсата на данни по делото за препятствия или други участници в движението, чието поведение да е налагало водачът да извършва рязко спиране или друга маневра, както и на данни за движение със скорост по-висока от максимално разрешената за тази категория МПС в населено място /по делото не са налице данни в процесният участък към процесната дата да е било въведено чрез съответните пътни знаци ограничение на скоростта под максимално разрешената такава за движение в населено място/, данни за техническа неизправност на автомобила, в това число на осветителната уредба, доколкото произшествието е станало в тъмната част на денонощието.