Определение № 244 от 24.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Пазарджик, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500076 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№4555/29.08.2025г. подадена от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. против Определение №422/31.07.2025г., постановено по гр.д.№810/2022г. по описа на РС- Панагюрище, с което е оставена без уважение молбата на дружеството, да се измени Решение №62/22.04.2025г., постановено по същото дело в частта за разноските.

Твърди се, че определението в неговата обжалвана част е неправилно. В тази насока се визира, че е невъзможно да се установи, дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело.

Сочи се, че пред първоинстанционния съд с молба по хода на делото от 08.03.2024г. дружеството е представили документи с които изцяло се опровергава декларираните от страните по депозирания договор за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на Б., извършена от страните при злоупотреба с право, целяща да се печелят пари от разноски в тежест на „Сити Кеш“ при образуването на отделни производства.

Визира се, че същите не са оспорени от ищеца по делото- Б..

Твърди се, че правото на иск по делото е упражнено превратно с цел 1 увреждане на ответното дружество. В този смисъл се застъпва становище, че в молбата по чл.248 от ГПК, а и в хода на делото е обърнато внимание на първоинстанционния съд, че ищецът е подал четири искови молби срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.

Цитира се съдебна практика която приема, че когато е налице общ материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение. Също така, практика която проследява цялостното процесуално поведение на ищеца и при хипотеза на един и същи процесуален представител, с пет еднакви иска с общ материален интерес. Също така се сочи и практика касаеща отговори относно злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК.

Взето е становище относно размера на присъденото обезщетение, като се счита, че той неправилно е бил определен. В този аспект се счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по- нисък размер от посочения ориентир в Наредба №1 за адвокатските възнаграждения.

В заключение се сочи, че първоинстанционният съд при постановяване на своето решение в частта на разноските не е оценил правилно представените доказателства опровергаващи материалната затрудненост на ищеца, приложимите процесуални правила, съдебната практика и обстоятелството, че е нарушен принципът на добросъвестност по чл.3 от ГПК.

Искането е да се отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 от ГПК и се постанови друго, с което се откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски. При условията на евентуалност се моли същите да бъдат намалени значително.

С частната жалба са направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от И. Г. Б., чрез неговия процесуален представител ЕАД Е. И..

В него е заявено становище, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен, а подадената жалба се явява неоснователна. Изложени са 2 подробни съображения в тази насока.

Искането е да се остави без уважение подадената частна жалба, а обжалваното определение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Видно от Решение №62/22.04.2025 г., постановено по гр.д.№820/2022г. по описа на РС- Панагюрище, съдът е прогласил за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем „Кредирект“ №660692/10.04.2022г., сключен между И. Г. Б. и „Сити Кеш” ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1602,81лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално- правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Осъден е „Сити Кеш” ООД, представлявано от управителя Н. П. П. да заплатят на И. Г. Б., чрез адвокат Е. И. от Пловдивска адвокатска колегия, сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 682,00лв., която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 532лв., държавна такса в размер на 50,00лв. и депозит за изготвяне на съдебносчетоводната експертиза в размер на 100лв.

Решението е връчено на страните.

Видно от Молба с вх.№2542/08.05.2025г. подадена от ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата И. Г. Б. се установява, че със същата се моли постановеното решение да бъде изменено, в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на представляващия адвокат, съобразно направеното искане, а не на страната И. Б..

От Молба с вх.№ 2707/19.05.2025г. подадена от ответника „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. от САК е депозирана молба по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №62/22.04.2025г., също в частта за разноските, с искане да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, предвид опроверганата материална затрудненост на ищцата, 3 както и да не бъдат присъждани разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар за повече от едно производство, предвид злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК. Излагат се аргументи, че е невъзможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита и съдействие е свързан с първоинстанционното гражданско дело. В представения договор за правна защита и съдействие било посочено само, че адвокатското възнаграждение се заплаща по чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като не са посочени конкретното дело, спорещи страни и предмет. Излагат съображения, че в случая е налице злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на четири производства пред Панагюрския районен съд, вместо на едно.

Сочи, че адвокатското възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение са Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, а именно, че Наредба №1/2024г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения е изменена на Наредба № 1/2024г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, бр.14/2025г.), като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир.

Визира се, че в Наредбата са изредени и критериите, които следва да се съобразяват с всеки конкретен случай. Сочи се съдебна практика.

Считат, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в значително по- нисък размер.

В условията на евентуалност се моли да не се присъждат разноските за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар по настоящото дело, предвид злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК. Молят да бъде намален размера на първоначално присъдените разноски.

Видно от Определение №422/31.07.2025г., постановено по гр.д.

№810/2022г. по описа на РС- Панагюрище е изменено, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Решение №62 от 22.04.2025г., постановено по гр.д.№810/2022г. по описа на РС- Панагюрище, в частта за разноските, като е осъден „Сити Кеш” ООД, представлявано от управителя Н. П. П., да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, представлявано от Е. Г. И.- М., със съдебен адрес: град 4

П., ул. „Х. К." №*, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 532лв.адвокатско възнаграждение.

Оставена е без уважение Молба с вх.№2707/19.05.2025г. от ответника „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. от САК, за изменение на Решение №62 от 22.04.2025г., постановено по гр.д.№810/2022г. по описа на РС- Панагюрище, като неоснователна.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе в насока уважаване на молбата на ЕАД „Е. И. и респективно оставяне без уважение на подадената молба на „Сити Кеш“ ООД за изменение на Решение №62/22.04.2025г. постановено по гр.д.№810/2022г. по описа на РС- Панагюрище първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото- Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022г. /лист 9 в делото/, че е договорено адвокат Е. Г. И. от Адвокатска колегия- Пловдив да представлява ищцата И. Г. Б. по гражданско дело в РСПанагюрище, при отбелязване относно договорено възнаграждение:

„безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата“, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и с оглед изхода по делото, ответната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Е. И..

Счел е, че направеното искане за присъждане на тези разноски е своевременно, тъй като са поискани преди приключване на устните състезания по делото.

Посочил е, че в мотивите си съдът е обсъдил дължимостта на разноските, приел го е за основателно и е счел, че предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените от същата разноски в общ размер на 682лв., която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 532лв., държавна такса в размер на 50лв. и депозит за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза в размер на 100лв.

Визирал е, че по това искане съдът се е произнесъл в решението си, осъждайки ответниците да заплатят на ищцата разноски на ищцата, която на практика не е сторила такива, вместо на адвоката, осъществил безплатна 5 правна помощ, поради което молбата за изменение на решението в частта на разноските се явява основателна и следва да бъде уважена и решението да се измени в тази част.

Съответно е цитирал нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, съгласно която в нея са уредени случаите когато адвоката оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а именно на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини или близки или на друг юрист. Цитирал е и ал.2 на бл.38 от Закона за адвокатурата където, в случаите по ал.1, ако в съответното производство, насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Настоящата инстанция няма основание да не сподели изцяло така изложените съображения.

В конкретният казус няма основание да се приемат за основателни твърденията относно липсата на връзка между договора за правна защита и съдействие и осъществената по повод на него правна защита на ищеца по гр.д.

№820/2022г. по описа на РС- Панагюрище.

Това е така, тъй като по делото не са налице доказателства в насока, че с така представения договор ищецът е бил защитаван от същия адвокат по друго гражданско дело. Очевидно е от този договор е сключен на 14.12.2022г. което е преди подаването на исковата молба и образуването на гражданско дело на 19.12.2022г., поради което обективно не е било възможно в него да бъде посочен конкретен номер на дело. На практика това е предпоставката няколко дни след сключването му, исковата молба е изготвена и подадена и въз основа на нея е образувано гр.д.№820/2022г. по описа на РС- Панагюрище, по което адв.Е. И. е бил упълномощена да представлява ищцата и е осъществила нейната защита пред районния съд.