Определение № 25677 от 20.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25677 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110173746 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************” ЕАД срещу К. Т. Б. и Е. Т. Б., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата К. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от която сумата 1115,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата К. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от която сумата 1115,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила 1

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж. к. „*********“, бл.

************, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**********” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г. по ч. гр. д. № 55828 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците К. Т. Б. и Е. Т.

Б., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. П.К..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност – като неоснователни. Твърди, че ответниците нямали качеството потребители на топлинна енергия и между тях и ищеца не съществували договорни отношения за доставка на топлинна енергия през исковия период за процесния имот. След придобиването на собствеността върху жилището от ответниците прехвърлителят продължил да го полза, като поел задължението да заплаща консумативните разходи за него, включително потребената топлинна енергия, и оставал титуляр на откритата партида.

Следователно, Т.З.Б. се явявал единствен клиент на топлинната енергия, доставена до процесния имот. Възразява, че ищецът нямал правен интерес да установява наличието на чужди вземания, каквито се явявали претендираните суми за дялово разпределение. Освен това между ответниците и „**********“ ООД липсвал сключен договор и първите не били ползвали предоставяната от дружеството услуга. Оспорва претенцията на ищеца за мораторна лихва, тъй като срокът за изпълнение не бил изтекъл, доколкото данните за дължимите суми не били публикувани на страницата на ищцовото дружество. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо 2 моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството и да обезсили издадената срещу ответниците заповед за изпълнение, а в условията на евентуалност – да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „**********” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците не оспорват, че са били собственици на процесния имот – апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „*********“, бл. ************, през исковия период, поради което съдът намира, че посоченото обстоятелство не се нуждае от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период, както и че ответниците са притежавал качеството потребители на топлинна енергия през този период;

2. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

3. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл. *********** ж. к.

„*********“, гр. София;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения, включително че през исковия период ползвател на имота и титуляр на партидата за процесния имот е бил трето за спора лице – Т.З.Б..

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и за изискване от третото лице – помагач на изброените в исковата молба документи.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след 3 осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответниците да уточни адреса на топлоснабдения имот, доколкото има противоречие между твърденията в титулната част и в обстоятелствената част на исковата молба.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „**********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85, представлявано от управителя Николай Георгиев Жечков, като трето лицепомагач на страната на ищеца „***************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата К. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от която сумата 1115,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата К. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от която сумата 1115,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г.

ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ ОСПОРВАТ , че са били собственици на процесния имот – апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. „*********“, бл. ************, през исковия период, поради което съдът намира, че посоченото обстоятелство не се нуждае от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

4

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период, както и че ответниците са притежавал качеството потребители на топлинна енергия през този период;