Решение № 3431 от 14.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3431 гр. София, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110207172 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на жалбоподателя СВ. В. В., ЕГН: ********** с вх. № 107229 от 27.05.2022 г. чрез адвокат К. М. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-398 от 17.05.2022 г., издадена от СВ. Б. КЮЧ. на длъжност „полицай“ – разузнавач във 04 РУ-СДВР, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя СВ. В. В., ЕГН: **********.

В жалбата на жалбоподателя В. и в съдебно заседание от адвокат М. се излагат подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата СВ. Б. КЮЧ., редовно призован, оспорва в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Не се претендират разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 04 РУ-СДВР редовно призована, не изпраща процесуален представител и не се представлява в производството. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан 1 правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на 04 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата, жалбоподателят В. е възвел правен интерес от разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на 04 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят СВ. В. В. е роден на 02.07.1973 г. в гр.София. Същият е неосъждано лице. Има постоянен адрес в гр.София, ул. „Кирил Пърличев“ № 58. Настоящият му адрес е в гр.София, ж.к. „Стрелбище“ № 19А, вх.А. Срещу жалбоподателят В. на 09.01.2018 г. е било образувано наказателно производство за престъпление грабеж по състава на чл.198, ал.1 от НК, като на 24.07.2020 г. влязла в сила постановената от СРС по НОХД 4596 от 2019г. на основание чл.304 от НПК оправдателна присъда, потвърдена с решение по ВНОХД № 391 от 2020 г. по описа на СГС. Жалбоподателят В. нямал криминални регистрации за други престъпления и обществени прояви.

Н а 03.05.2022 г. на дежурен ОДЧ в 04 РУ-СДВР е било регистрирано криминално събитие срещу пострадалата *** *** за отправена закана за убийство.

Във връзка с проведени оперативно издирвателни мероприятия като извършител на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК срещу пострадалата *** бил установен бащата на две годишното им дете в лицето на жалбоподателя СВ. В. В.. Жалбоподателят В. бил търсен на адрес в гр.София, ж.к. „Стрелбище“, ***, вх.Б, ет.6, ап.36, където се намирал по оперативни данни. Жалбоподателят В. бил търсен на 03.05.2022 г. и на 04.05.2022 г. на посочения адрес, където се помещавал офисът на охранителната му фирма „Секюрити къмпани“, ЕИК: 202471840 и на личния му адрес в същата кооперация в ап.31, който обитавал. Жалбоподателят В. не бил намерен и на двата адреса, доколкото липсвали и личните му автомобили „Волво В40“ с рег.№ СВ 1333 РМ, „Ауди А8“ с рег. № СВ 1333НС и „Порше 2

Кайен“ с рег. № СВ 03333МХ, с които се придвижвал. Целта на провежданите ОИМ била задържането на жалбоподателя В. по реда на ЗМВР.

В разпита си пред разследващия полица, проведен на 04.05.2022 г. в сградата на 04 РУ-СДВР пострадалата *** *** изложила възприятия, че срещу нея е било извършена закана за убийство по описания начин от дееца СВ. В. В.. С показанията си пострадалата *** уличавала жалбоподателя В..

На 04.05.2022 г. пострадалата *** предоставила на разследващите органи съдебно медицинско удостоверение, посочващо наличие на претърпени от нея телесни увреди – кръвонасядания в областта на горния ляв клепач и долния десен клепач, дължащи се на удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничени контактуващи предмети и отговарящи на начина, съобщен от пострадалата за получаването им от нанесен побой от бащата на детето й в лицето на жалбоподателя В..

На 05.05.2022 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването по повод на осъществен на 04.05.2022 г. в сградата на 04 РУСДВР разпит на пострадалата *** *** било образувано досъдебно производство № 562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. № 19019/2022 г. по описа на СРП, за това че на 01.05.2022 г., около 00.00 часа в гр.София, ул.

„Златни врата“ № 15, вх.Б, ет.6, ап.36 е била отправена закана за убийство спрямо пострадалата *** *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването й, като деецът насочил огнестрелен пистолет срещу ***, който опрял в главата й и й казал многократно, че щя убие, заплашил я с отнемане на живота й, като започнал да я бута от терасата на жилището и че щя я залее с киселина, след която й нанасял удари с юмруци в главата, заявявайки че живота й струва 4000.00 лева – престъпление по състава на чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК.

Н а 05.05.2022 г. пострадалата *** дала показания в 04 РУ-СДВР, посочвайки че желаела ДП да бъде прекратено, тъй като отношенията й със жалбоподателя В. са се стабилизирали. Същата заявявала, че от ревност е подала сигнал на телефон 112 и че не се е чувствала застрашена за живота си.

Пострадалата *** оттеглила показанията си.

Н а 07.05.2022 г. жалбоподателят В. напуснал пределите на Р България през ГКПП в посока Р Гърция с лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № СВ 1333НС.

В рамките в ДП били приложени ОИМ от органите на МВР за установяването на местонахождението на жалбоподателя В..

На 10.05.2022 г. бил проведен телефонен разговор с жалбоподателя В. на телефонен № 0888336533 с цел призоваването му като участник в образуваното ДП № 562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. № 19019/2022 г. по описа на СРП. Жалбоподателят В. заявил, че се намира на екскурзия в Р Гърция, заедно с пострадалата *** *** и общото им дете, след което щял да се върне в страната на 15.05.2022 г., а на 16.05.2022 г. щял да се яви в 10.00 часа в сградата на 04 РУ-СДВР.

На 11.05.2022 г. прокурорът по образуваното ДП № 562/2022 г. по описа 3 на 04 РУ-СДВР и пр.пр. № 19019/2022 г. по описа на СРП обективирал указания към разследващите органи за събиране на доказателства и доказателствени средства за извършеното престъпление по чл.144, ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК.

На 17.05.2022 г. жалбоподателят СВ. В. В. сам се явил в сградата на 04 РУ-СДВР с упълномощен защитник.

На 17.05.2022 г. в 11.20 часа в присъствието на свидетеля Ц.

Е. Ц. – полицейски инспектор „разузнавач“ от 04 РУ-СДВР жалбоподателят СВ. В. В., с ЕГН: ********** бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-398 от 17.05.2022 г., издадена от СВ. Б. КЮЧ. на длъжност „полицай“ – разузнавач във 04 РУ-СДВР. В 11.30 часа на 17.05.2022 г. жалбоподателят В. попълнил писмена декларация, в която е заявил, че желае да ползва адвокатска защита за своя сметка, че не желае служебен защитник, че страда от хипертония като здравословен проблем, че не желае медицински преглед, че иска да бъде уведомен член на семейството му, че е задържано лице – Александър Гелргиев, че е уведомен за правата си на свиждане и получаване на колетни пратки.

Н а 17.05.2022 г. в 11.40 часа полицейският служител СВ. Б. КЮЧ. извършил личен обиск на жалбоподателя В. по ЗМВР, при който били установени притежавани син колан за панталон и 1 чифт връзки за обувки.

В писмено сведение от 17.05.2022 г. жалбоподателят В. заявил, че изложените в жалбата на пострадалата В.а за извършена от него закана за убийство не отговаряло на обективната истина.

На 17.05.2022 г. в последващ разпит пострадалата ***, проведен в 13.50 часа, заявила, че причините за оттегляне на показанията й срещу жалбоподателя В. са основани на ревност, несигурност и нестабилност.

В разпит пред съдия по чл.223 от НПК от 17.05.2022 г. проведен в 16.10 часа по НЧД № 6143 по описа за 2022 г. пострадалата *** заявила, че спрямо нея не е била осъществена закана за убийство по описания от нея начин от разпита й от 04.05.2022 г.

Н а 18.05.2022 г. в 11.15 часа жалбоподателят В. бил освободен като задържано лице от полицейския служител от 04 РУ-СДВР Кристиан Руменов Г. (разпитан като свидетел по делото). Обискираните вещи на същия му били върнати.

По образуваното ДП № 562/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. № 19019/2022 г. по описа на СРП прокурорът не е привличал жалбоподателят В. като обвиняемо лице, поради липсата на доказателствена съвкупност, с оглед диаметралните показания на основния свидетел по делото, която доказателствена съвкупност, ако бе налична, да може да докаже по реда на НПК извършеното спрямо пострадалата *** престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от 4 показанията на свидетелите Ц. Е. Ц. – полицейски инспектор „разузнавач“ от 04 РУ-СДВР, от показанията на полицейския служител от 04 РУ-СДВР Кристиан Руменов Г. и от удостоверението за компетентност на въззиваемата страна СВ. Б. КЮЧ. , които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Ц. и Г. кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основа на показанията им, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на решението си. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.

Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.