Решение № 1989 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110203018 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

„***“ООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:град София, район“Красно село“, ул.“Дамян Груев“ № 38, представлявано от *** обжалва наказателно постановление (НП) № 29-2300136/26.01.2024г., издадено от *** Главен директор на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”Инспекция на труда ” , с което е наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди / лева, за това, че на 01.11.2023г. в цех за изработка на сладкарски изделия, находящ се в град София, район“Красно село“, ул.“Дамян Груев“ № 38, стопанисван от „***“ООД, дружеството, в качеството си на местен работодател по смисъла на & 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е допуснал лицето ***, с дата на раждане 08.01.2004г., гражданин на Ливан, притежаващ паспорт № LR 1980706, със статут на краткосрочно пребиваване в Република България, да предоставя работна сила за работодателя, без да има право на достъп до пазара на труда-нарушение по чл.75а, ал.5 във вр.с чл.75а, ал.2 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, представител поддържа жалбата. чрез процесуалния си

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На

01.11.2023г. служителите на Изпълнителна агенция”Главна инспекция по труда”, сред които свидетелките *** Я. извършили проверка на място, в обект на контрол- цех за изработка на сладкарски изделия, находящ се в град София, район“Красно село“, ул.“Дамян Груев“ № 38, стопанисван от „***“ООД, като проверката продължила до 04.12.2023г. и приключила в сградата на ИА“ГИТ“.

Проверяващите установили, че в качеството си на местен работодател, дружеството допуснало гражданина на Ливан ***, със статут на краткосрочно пребиваване в България да предоставя работна сила за работодателя, без да има право на достъп до пазара на труда.До този извод проверяващите стигнали, тъй като *** бил единственото лице в обекта, който се отзовал, когато проверяващите влезли, изкачил се по стълби от по-долен етаж, за да дойде при тях и в помещението, от което дошъл имало включена фурна, машина за смес, готови торти, еклери, кроасани.На английски език той обяснил на Спасова и Я., че е син на един от собствениците на сладкарския цех, както и, че дошъл в обекта, за да го нагледа и, за да помага на баща си, попълнил декларация, на основание чл.68, ал.1,т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност - на английски език.В декларацията *** записал, че е син на ***, дошъл да го види и посетил фабриката, за да види как върви работата.Към момента на проверката *** бил управител на проверявания „Цех за изработка на сладкарски изделия“, както и на „***“, което е отразено в изготвения Протокол за извършена проверка № ПР2341311 2 от 04.12.2023г.*** телефонирал на управителя и негов баща - ***, който след около петнадесет минути дошъл на мястото на проверката.След справка в МВР Дирекция „Миграция“, проверяващите установили, че *** е гражданин на Ливан с паспорт № LR 1980706, краткотрайно пребиваващ в Република България – до 18.01.2024г. – с Решение № 1035884 от 20.10.2023г.на Дирекция“Миграция“.

За констатираното нарушение свидетелката *** съставила АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели- *** и Ц. Я..

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.

Жалбата е допустима предвид следното:От представеното по делото копие на обратна разписка/л.16/не може да се направи извод относно надлежно връчване на процесното НП

- на представител на дружеството – жалбоподател - липсва четливо отбелязано име и фамилия на получателя.В обратната разписка не е посочен номера на наказателно постановление (НП) № 29-2300136/26.01.2024г., а в графата»описание на пратката»са изписани други номера.Ето защо, предвид липсата на доказателства, че обжалваното НП е връчено на датата 30.01.2024г.на представител на „***“ООД, не може да се направи извод и за подаване на жалбата, извън законоустановения срок и след неговото изтичане.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Различните алинеи на чл. 75а от ЗТМТМ се отнасят до различни хипотези на нарушение с оглед дееца, а именно, ал. 1 се отнася до чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация; ал. 2 се отнася до работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила, а ал. 5 предвижда налагане на наказанията по ал. 1 и 2, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец който няма право на достъп до пазара на труда.

3

АУАН и наказателното постановление са издадени при наличие на задължителните реквизити визирани в чл.42 и ч.57 от ЗАНН, но от събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин извършването на описаното в НП нарушение от страна на жалбоподателя.

Безспорно установено по делото е, че *** – ливански гражданин, е син на *** – управител на проверявания обект“сладкарски цех“към момента на извършване на проверката.В предоставената на английски език декларация, на основание чл.68, ал.1,т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, той е посочил, че е син на ***, дошъл да го види и посетил фабриката, за да види как върви работата, т.е.категорично не е заявил, че работи там.В показанията си, дадени в о.с.з.на 31.10.2024г./л.29/свидетелката Спасова твърди, че извода й, че лицето е правило сладкарски изделия, се основава не на това, че е видяла *** да идвършва такава дейност, а на факта, че“му се наложи да се измие, за да попълни представената декларация“, както и на факта, че в помещението, от което *** дошъл, по принцип се изготвяли сладкарски изделия.От показанията на свидетелката Я., се потвърждава записаното в собственоръчно попълнената от *** декларация, а именно, че е син на един от собствениците на фирмата и отишъл в обекта, за да го наглежда и да помага.Изводът на проверяващата Я. за това, че *** правел торти, се основава не на възприети от нея негови действия по изработването на торта, а на фактът, че имало изкаран блат на единия плот.Твърденията на свидетелките, че не са видели *** да извършва действия по приготвяне на тортата, а че са възприели само, че е изцапан, че имало изкаран блат на единия плот, разколебават записаната в т.24 от протокола от проверката(№ ПР2341311/04.12.2023г./ констатация, че на място, в обекта на контрол, лицето е заварено да полага труд, приготвяйки сладкарски изделия – торти и пасти.

С оглед данните по делото не може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.До констатациите за обратното, АНО е достигнал дори без да са налице данни относно това, в работно време на проверявания обект ли е извършена проверката, бил ли е *** част от персонала, бил ли е записан в предварително изготвен месечен график за работниците от санкционираното дружество.

Ето защо не може да се приеме за доказано, че нарушението е 4 извършено от жалбоподателя-че от страна на дружеството е допуснато извършване на трудова дейност от ***. Достигайки до различен извод, АНО е постановил незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 29-2300136/26.01.2024г., издадено от *** Главен директор на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”Инспекция на труда ” ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, с което на „***“ООД, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди / лева, за това, че на 01.11.2023г. в цех за изработка на сладкарски изделия, находящ се в град София, район“Красно село“, ул.“Дамян Груев“ № 38, стопанисван от „***“ООД, дружеството, в качеството си на местен работодател по смисъла на & 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е допуснал лицето ***, с дата на раждане 08.01.2004г., гражданин на Ливан, притежаващ паспорт № LR 1980706, със статут на краткосрочно пребиваване в Република България, да предоставя работна сила за работодателя, без да има право на достъп до пазара на труда-нарушение по чл.75а, ал.5 във вр.с чл.75а, ал.2 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО

ТРУДА“да заплати на „***“ООД, ЕИК: *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

6