Определение № 49093 от 27.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49093 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110123827 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от ДП «Н....» , с която са предявени осъдителни искове срещу П. С. П. по чл. 54,ЗЗД, вр. с чл. 49,ЗЗД и по чл. 86,ЗЗД.

Ищецът поддържа, че с ответника са били в трудовоправни отношения , като по силата на допълнително споразумение №2499/14.07.2014г. ответникът е преназначен от длъжност „Ръководител движение ж.п. гара Искър“ на длъжност „Ръководител движение ж.п. гара Волуяк“. На 09.10.2014г. настъпило железопътно произшествие на прелез „Обеля“, в резултат на което била причинена смъртта на С Е С. След проведен наказателен процес и осъдителна присъда за ответника С., трудовото му правоотношение било прекратено. Поддържа се с исковата молба, че с влязло в сила Решение на СГС от 06.08.21г. по гр.д. 12873/17г. съдът осъдил ищеца като работодател на ответника да заплати на наследниците на починалия С Е С / съпруга , деца и родители/ посочените в същото решение суми като обезщетение за причинени на посочените наследници неимуществени вреди. Поддържа се , че въз основа на образувани изпълнителни дела ищецът е заплатил, както следва : 66 381,97лева – по изп.д.20247810400295/24г. ; 193 825 ,42лева- по изп.д. №20247810400296/24г., разноски в размер на 4800лева, такса за вещо лице по водените срещу ищеца дела в размер на 1588,92лева, такса за касационно обжалване в размер на 30лева, държавна такса в р-р на 2400лева за въззивно обжалване; както и 7860 лева – разноски за адвокатско възнаграждение; лихва върху сумата от 66 381,97лева за периода от 1

16.04.24г.- 25.04.25г. в р-р на 9447,28лева ; лихва върху сумата от 193 825,42лева за периода 16.04.24г.- 25.04.25г. в размер на 27 584,64лева; лихва върху неплатени разноски за държавна такса от 4800лв.- за периода от плащането – 10.01.24г. до 25.04.25г. в размер на 861,47лева; лихва върху внесена такса за вещо лице в р-р на 1588,92лева за периода 10.01.24г.25.04.25г. в размер на 285,17лева;, лихва върху такса от 30лв. за касационно обжалване , начислена за периода от 26.10.22г.- 25.04.25г. в размер на 9,78лв.; лихва върху сума за държавна такса в размер на 2400лева за въззивно обжалване за периода от 21.09.21г.- 25.04.25г. в размер на 1049,09лева; както и лихва върху сума от 7860лева за разноски за адвокатско възнаграждение за периода от 07.03.25г.- 25.04.25г. в размер на 148,79лева.

От посочените като заплатени от ищеца суми, същият претендира на основание предявения регресен иск от ответника частично сумата от 19 818,92лева главница / от заплатена и дължима в общ размер на 276 886,31лева/ , както и на осн. чл. 86,ЗЗД частичен иск за лихва в размер на 4255,51лева / от общо заплатена и дължима в размер на 39 386,22лева/ .

Претендира и законна лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда -25.04.25г. до окончателно изплащане на вземането.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в законоустановения срок последният е подал отговор на исковата молба.

Ответникът П. С. П., чрез адв. П.. от САК оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита , че ответникът е заплатил недължимо обезщетение , доколкото нематериалните вреди на пострадалите от същия деликт са били обезщетени от ЗАД „А... – застраховател по „ГО“ на виновния водач на л.а. „Сеат Толедо“. Поддържа, че наследниците на починалия С С са обезщетени по този начин два пъти за едни и същи вреди в разрез със законоустановените правила и доколкото съдебната практика е категорична, че независимо от основанието , пораждащо отговорността на третите лица / в случая работодателя ДП „НКЖИ“ и застрахователя ЗАД „А.../, отговорността на които е гаранционно-обезпечителна, поради което пострадалите могат да получат обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя, а само платилото трето лице има регрес към причинителя. На следващо място, ответникът възразява, че отговорността му следва да бъде само ограничена 2 имуществена спрямо работодателя съгласно чл. 206, вр. с чл. 203, ал.1,КТ , тъй като е бил в трудовоправни отношения с него. Поддържа, че видно от приложената присъда ответникът е осъден за престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„в“, вр. с чл. 342, ал.2, вр. с ал.1,НК, и доколкото формата на вината е непредпазливост, респ. небрежност – следва да отговоря до размера, посочен в чл. 206, ал.1,КТ. Ответникът изрично оспорва и дължимостта на такси към ЧСИ, такса за вещо лице, такса за касационно обжалване, държавна такса, такса за разноски за адвокатско възнаграждение. Счита в тази част претенциите за неоснователни , доколкото ищецът е знаел, че е осъден да заплати съответните обезщетения на наследниците, като не го е направил доброволно и бездействието му е довело до завеждане на две изпълнителни дела и натоварване на същите с такси към ЧСИ и разноски за адвокатски хонорари. Оспорва и акцесорните претенции за мораторни лихви , доколкото не е била отправяна покана за плащане до ответника, поради което счита, че същият не е изпадал в забава.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявен е иск по чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: ищецът, който като работодател е отговорен за вреди / чл. 49, вр. с чл. 45,ЗЗД/ , настъпили в резултат на работа , възложена от работодателя на служителя, причинени виновно от ответника по повод на тази работа , при което ищецът като работодател е заплатил обезщетение в посочения размер, поради което за него възниква правото да получи от причинителя на вредите – ответника заплатеното обезщетение.

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: между него и ответника да е съществувало трудово правоотношение; при или по повод на изпълнение на възложената по трудовото правоотношение работа ответникът да е причинил умишлено или с груба небрежност по време на изпълнение на тази работа или по повод на трудовите задължения / като изпълнител на работата, възложена от работодателя/ увреждане на трето лице , като работодателят е заплатил на пострадалия обезщетение в твърдяния размер.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1,ЗЗД в тежест на ищеца е да 3 докаже началния момент на изпадане в забава на ответника за заплащане на търсените с исковата молба суми.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети.

Поради което и на основание чл.140, ал.1 ГПК Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

П Р И Е М А представените от ищеца писмени доказателства представените от ответника с отговора на исковата молба доказателства. и

О Т Л А ГА произнасянето по искането на ищеца за допускане и назначаване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба от ищеца, за първото по делото открито съдебно заседание.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА ОТВЕТНИКА поисканото с отговора на исковата молба съдебно удостоверение.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г., 11.15 ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – отговора на исковата молба на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4