Решение № 185 от 07.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от С. П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20225000500301 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2587/21.04.2022 г. от Т. - М. И. К. EГН ********** против решение № 99/01.04.2022 г. , постановено по г. д. № 730/2021 г. по описа на ОС - П., с което е отхвърлен иска, предявен от Т. - М. И. К. EГН ********** от **** против „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за признаване за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РА-**-****/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г. с площ 1 416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен;

****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с построената върху него сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.

Претендира разноски.

1

Ответникът считат, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен от Т. - М. И. К. EГН ********** от **** против „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик, на основание договор за покупко-продажба от 12.02.2003 г., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РА-******/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г. с площ 1 416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен; ****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с построената върху него сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна. Претендира разноски.

Ответникът не признава иска. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът придобила собствеността, на основание договор за покупко-продажба от 12.02.2003 г., върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РА-**-****/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г. с площ 1416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен;

****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с построената върху него сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна.

Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от нотариален акт № **, т.*, рег. № ***, нот. д. № **/12.03.2003г. по описа на нотариус Г. К.Х., рег. №*** (л. 63 и 64 от делото на ОС) и от брачен договор от 13.01.2011 г., Акт № *, т.* по описа на нотариус С.Д., рег. № ***, който е вписан в Службата по вписванията гр. В. на 20.01.2011 г. под № 11, т. І (л. 65 – 67 от делото на ОС). С договора съпрузите уреждат имуществените си отношения възникнали по време на заварения граждански брак, сключен на 30.11.2002 г. като съгласно избират законовия режим на разделност и правата придобити през време на брака да са лично притежание на съпруга, който ги е придобил. В чл. 4 изрично е отбелязано,че процесния имот, закупен от ищеца с нотариален акт № **/12.02.2003 г. е лична собственост на съпругата Т. И. К..

2

Не се спори между страните, а и се установява и от представените по делото писмени доказателства, че изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № *** е образувано по молба на взискател „У.Б." АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. г. д. № 1103/2018 г. по описа на РС - В. срещу солидарните длъжници: „Б.-В.“ ЕООД, Т. И. К. и „Р.-**“ ЕООД - в ликвидация, за сумата от 168 301.45 евро - главница по договор за банков кредит № 067/26.05.2008 г., както суми, представляващи договорна лихва, лихва върху просрочена главница, наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2018 година до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК.

Изпълнението е насочено против процесния имот, ипотекиран в полза на взискателя с договорна ипотека, учредена с нотариален акт №**,т.*, рег. № ****, нот. д. № ***/27.05.2008г., вписан в Служба по вписванията - гр. В. на 27.05.2008 г., под акт № **, том*, № от вх. рег. ***/27.05.2008 г.

Представено като доказателство по делото е постановление за възлагане от 08.10.2020 г. (л. 89 от делото на ОС), с което имота е възложен на купувача „К.Х.-*" ЕООД, като резултат от публична продан, проведена от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г., при начална цена в размер на 369 300.00 лева, съставляваща 90% от стойността на имота и предложена от купувача цена 369 300.00 лева. В постановлението е отразено, че купувачът е извършил плащания по специалната сметка на ЧСИ в „У.Б." АД, с титуляр ЧСИ Д.Д., по изпълнително дело № **************, както следва: платен задатък на 06.10.2020 г. в размер на 36 936.00 лева и плащане на 08.10.2020 г. в размер на 332 524.00 лв. - сума, представляваща остатък от предложената цена, след приспадане на внесения задатък.

Няма спор по делото, че постановлението за възлагане е обжалвано от тримата солидарни длъжници по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК. С влязло в сила решение № 260121/10.12.2020 г., постановено по в. г. д. № 767/2020 г. по описа на ОС - П. (л. 37 - 43 от делото на ОС), съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни.

Постановлението за възлагане от 08.10.2020 г. е вписано в Службата по вписванията - гр. В. след постановяване на определение № 260367/25.02.2021 г. постановено по ч. г. д. № 89/2021 г. по описа на ОС - П., с което е отменен отказа на съдията по вписванията за вписване на постановлението, обективиран в определение от 06.01.2021 г.

При това положение така предявеният установителен иск е допустим, доколкото ответникът чрез вписването на постановлението за възлагане и в хода на съдебното производство оспорва правата на ищцата.

Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Ищецът твърди, че купувачът не е станал собственик, а това право се е запазило в нейния патримониум и до настоящия момент, тъй като постановлението за възлагане не е влязло в сила и проданта е недействителна, тъй като не е внесена продажната цена.

В настоящото производство не е предявяван иск за недействителност на 3 публичната продан на основание невнасяне на продажната цена по смисъла на чл. 496, ал. 3 от ГПК.

Следва да бъде отбелязано, че тази цена е внесена, както вече беше прието погоре, което означава, че твърденията в този смисъл са неверни.

Спорът се концентрира върху обстоятелството дали постановлението е влязло в сила.

Постановлението за възлагане е съставено от ЧСИ на 08.10.2020 г. и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК е било обжалвано от ищеца и другите двама солидарно отговорни длъжници.

С решение № 260121/10.12.2020 г., постановено по в. г. д. № 767/2020 г. по описа на ОС - П. (л. 37 - 43 от делото на ОС), съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Този съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.

С определение № 260113/17.11.2020 г., постановено по в. ч. г. д. № 593 по описа на АС – Пловдив (л. 25 – 26 от делото на ОС) е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Д.Д..

Този акт на съда е обжалван пред ВКС. С определение № 125/02.04.2021 г., постановено по ч. г. д. № 602/2021 г. по описа на ВКС (л. 29 – 31 от делото на ОС), не е допуснато касационно обжалване на определение № 260113/17.11.2020 г., постановено по в. ч. г. д. № 593 по описа на АС – Пловдив. Следователно допуснатото обезпечение е стабилизирано и запазва своето действие от момента на неговото постановяване.

Съгласно чл. 396, ал. 3 от ГПК, определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Налице е предварително изпълнение на определението за допускане и то произвежда действие, като спира изпълнителното производство от момента на постановяването – от 17.11.2020 г.

Това определение е постановено преди решението на ОС - П. от 10.12.2020 г., с което е решен въпроса за законосъобразността на процесното постановление за възлагане.

Но това обстоятелство не е от значение за началния момент на спирането.

След като изпълнителното производство е спряно на 17.11.2020 г., то от тази дата спират да текат и всички срокове, свързани с влизане в сила на извършени изпълнителни действия. Този ефект е налице и към настоящия момент, доколкото допуснатото обезпечение не е отменено.

След като постановлението за възлагане не е влязло в сила, то и купувачът на публичната продан не е станал собственик на имота, съобразно чл. 496, ал. 2 от ГПК.

Следователно ищецът все още е собственик на процесния имот и така предявеният иск следва бъде уважен.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот.

4

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдено „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на Т. - М. И.

К. EГН ********** от **** сумата от 2 250.72 лева, представляваща разноски за производството пред двете инстанции.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 99/01.04.2022 г. , постановено по г. д. № 730/2021 г. по описа на ОС - П., с което е отхвърлен иска, предявен от Т. - М. И. К. EГН ********** от **** против „К.Х.-*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за признаване за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РА-**-****/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021 г. с площ 1416.000 кв. м., с адрес: ****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен;

****, квартал: ***, парцел *, при граници и съседи: *****.***.**, *****.***.**.**, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.****, *****.***.**** с построената върху него сграда с идентификатор *****.***.****.*, със застроена площ от 256 кв. м., брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна и вместо това ПОСТАНОВЯВА: