Решение № 301 от 21.09.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. гр. Лом, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. В.а като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20241620100822 по описа за 2024 година

Производството е по правилата на глава XXIX от ГПК – втора фаза на делбеното производство.

С влязло в сила съдебно решение № 229 / 01.07.2025г., постановено по делото, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между следните съделители при следните права: Г. Б. Г. с ЕГН ********** от **********- при права 3/8 ид.ч., В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ********** – при права 2/8 ид.ч., П. Ц. Г. с ЕГН ********** от ********** – при права 2/8 ид.ч., С. С. К.

ЕГН ********** от ********** – при права 1/8 ид.ч., на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ по КККР, одобрени със заповед **********г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 3001 кв. м. /три хиляди и един кв.м./, пета категория в местността „**********”, номер по предходен план: **********, при съседи: **********, **********, **********, **********, поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ по КККР, одобрени със заповед **********г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползвай „нива“, с площ от 9765 кв. м. /девет хиляди седемстотин шестдесет и пет кв.м./, четвърта категория в местността „**********”, с номер по предходен план:

**********, при съседи: **********, **********, **********, **********3.

Съдът с решението по първа делбена фаза е отхвърлил предявения иск за делба срещу Н. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес **********, ул. „**********.

Производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като е била допусната и назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза и делото е насрочено в съдебно заседание за събиране на доказателства.

В законоустановения срок страните не са направили искания по реда на 1 чл. 346 и сл. ГПК.

В съдебно заседание ищецът Г. Г. не се явява, а се представлява от адв.

Р.Б. и иска извършване на делбата.

Ответниците В. К. и П. Г., редовно призовани, не се явяват и не се представляват, а ответницата С. К., която също не се явява, се представлява от адв. Д.Ц., който иска извършване на делбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна следното:

Страните се легитимират като съсобственици на процесните имоти, видно от доказателствата по делото, въз основа на които е постановено решението по допускане на делбата. С влязлото в сила решение в първата фаза на производството съдът е допуснал извършване на съдебна делба между тях, като е установил имотите, страните и техните права в съсобствеността.

Настоящото делбено производство се намира във втората фаза.

Същинското извършване на съдебната делба във втората фаза на делбения процес е дейност на съда, при която окончателно се ликвидира състоянието на съсобственост между страните по делото по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, чрез използване на изрично предвидените в закона и изчерпателно изброени способи за съдебна делба. Основният принцип, от който съдът се ръководи, е всеки от съделителите да получи дял в натура, доколкото това е възможно /Решение 433 – 88 г. на І г.о. на ВС/. Неравенството на дяловете се уравнява парично /чл. 69, ал. 2 от ЗН/.

В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос следва да се реши съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК. От този основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно.

По делото има изрично направени искания от страна на П. Г., С. К. и В.

К. да получат в общ дял реална част от делбените имоти съгласно притежаваните от тях идеални части.

По настоящото дело след решението по допускане на делбата по делото е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза касателно установяване цената на допуснатите до делба земеделски имоти и обособяването на дялове от тях, чийто брой да е съответен на броя на съделителите. Видно от постъпилата справка от АГКК подялба по посочения начин не отговаря на изискванията на закона. Предвид това е била допусната и 2 назначена повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза, която е приета без възражения от страните в нейния вариант А1 и се кредитира от съда като ясна, обективна, безпристрастна и изготвена от лице, притежаващо необходимите знания.

Съобразно заключението на вещото лице по втората експертиза Г. Г. с права 3/8ид.ч. следва да получи в дял реално 4,788 дка, а П. Г., В. К. и С. К. – с общо притежавани от тях 5/8 ид.ч. – 7,978дка. Общата площ на допуснатите до делба имоти е 12,766кв.м., като ПИ с идентификатор ********** е с площ от 9,765кв.м, а ПИ с идентификатор ********** – 3,001 кв.м. пазарната цена на имотите е общо 16595.80 евро (или 1300 евро/дка).

Съдът възприема оценката на имотите, изготвена от вещото лице, доколкото съгласно съдебната практика, изразена напр. в решение на ВКС № 100/1997г., имотът се оценява по действителната му цена, а според поясненията, дадени в т. 9 от ППВС/1964г., това е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е определило цената на процесните имоти към момента на изготвяне на експертизата.

Заключението е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за обективно.

По делото са приложени скици-проекти от СГКК Монтана съгласно изготвен и приет проект за поделяне на имот с идентификатор ********** съобразно експертизата.

Съгласно експертното заключение, одобрения вариант А1, са обособени следните дялове:

Дял I

Г. Б. Г. с права 3/8ид.ч.

Получава 4,788дка от поземлен имот с идентификатор **********, през който е предвидено учредяване право на преминаване (до пътя) Стойността на дела е 6224,40 евро.

Дял II

В. Ц. К. с права 2/8 ид.ч. от наследствената маса, П. Ц. Г. с права 2/8ид.ч. от наследствената маса и С. С. К. с права 1/8 ид.ч. от наследствената маса или общо 5/8ид.ч.

Получават 4,977дка от поземлен имот с идентификатор **********, до който е предвидено осигуряване на достъп чрез учредяване право на преминаване, както и 3.001 дка - поземлен имот с идентификатор **********.

Стойността на дела е 10371.40 евро.

При това разпределение не се дължи парично уравнение на дяловете.

Настоящият състав съобрази указаното в Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, т.5 - разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий. Делбата се 3 извършва чрез теглене на жребий, когато от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата, са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.

Предвид горното съставянето на разделителен протокол настоящият състав на съда намира за неприложимо, тъй като в случая посочените предпоставки не са налице.

Налице е разлика в идеалните части на съделителите и обособените два дяла са различни, поради което съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК – чрез разпределение на наследствените земеделски имоти (вкл. новообразуваните) между съделителите без да се тегли жребий, тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно поради разликата в дяловете. В този аспект е ориентирана и съдебната практика. Освен това тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете и така би се стигнало до необосновани усложнения по уреждане на сметки и уравняване на дялове, което съдът намира за ненужно (в т.см. и ППВС 7/73; Решение №397/24.10.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1499/2010 г. на I г.о. на ВКС; Решение №832/06.07.2011 г., също по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 219/2010 г. на I г.о. на ВКС).

Наред с това от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че съществува възможност да бъдат обособени два самостоятелни дяла от допуснатите до делба имоти без парично уравняване и при съобразяване желанието на тримата съделители, посочили, че желаят да получат общ реален дял.

С оглед горното, съдът намира, че следва да пристъпи към разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК в съответствие с предложения в заключението на експертизата от вещото лице вариант, одобрен от АГКК, СГКК Монтана. Съдът приема, че прилагането на чл.353 ГПК обезпечава всички съделители с реален дял съобразно квотите им и правото на всеки от тях да получи дял в натура, като е спазен и принципът на равноправие на съделителите.

По отговорността за разноски и дължимите държавни такси:

В Определение № 103 от 6.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2020 г., I г. о., ГК е синтезирана трайната и последователна практика на ВКС, съгласно която производството по съдебна делба е особено исково производство, а регламентиращите го процесуални норми са специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес. При наличие на съсобственост върху вещи и вещни права съдебната делба е винаги възможна и е недопустим 4 отказ от иск за делба, поради което предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Последните намират приложение и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения /т. 9 на Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС, определение № 55/20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр.д. № 542/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 46/23.02.2017 г. по ч. гр. д. № 4824/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. /.

Така съгласно чл. 355 от ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Разноските следва да са реално направени, да са във връзка с делото и да са представени доказателства за размера им.