Решение № 358 от 16.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000356 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 098 от 19.01.2021 г. по т.д. № 2758/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 11 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Н.

Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) гр. София, срещу „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София : 1) иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 417 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на банката сумата 317 537.82 лева - част от пълния размер на главница от 807 736.20 лева, представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. 25.09.2015 г. ; 2) иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 49 243.89 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 27.10.2014 г. - 28.12.2015 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в която се твърди, че е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, в подкрепа на което са 1 изложени следните съображения.

Необосновано съдът приел, че макар и обявени за относително недействителни, процесните прихващания са породили действие, което продължило до влизане в сила на конститутивното решение на съда, затова и лихви и неустойки се дължат след влизането в сила на решението по чл.59, ал.5 от ЗБН, но не и преди това. Доколкото в договор между страните това задължение било признато и дори вземането по него било обезпечено от ответника, доводите на съда, че то е недължимо, били несъстоятелни.

Неправилно съдът приел, че решението, постановено по иска с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, има конститутивен ефект и има действие за в бъдеще, поради което поставя длъжника в забава едва след влизането му в сила. Искът по чл.59, ал.5 от ЗБН бил установителен и при уважаването му по отношение на конкретно прихващане, какъвто бил настоящия случай, вземането на банката възобновявало съществуването си и ставало незабавно изискуемо съгласно чл.23, ал. 1 от ЗБН. Прихващанията не били породили правно действие и дългът не бил погасен, затова върху просрочените суми се дължали лихвите предмет на настоящия иск.

Изводът на съда, че на последният падеж от погасителните вноски договорът за кредит изтичал и след тази дата не се дължат лихви и неустойки за забава, противоречал на фундаментални принципи на облигационното и търговското право.

Молбата към съда е да отмени изцяло решението и постанови съдебен акт, с който да признае за установено съществуването в полза на банката на вземане срещу ответника за претендираните в молбата суми.

Ответникът по въззивната жалба „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Твърденията на въззивника относно правния ефект на постановеното по реда на чл. 59, ал. 5 от ЗБН съдебно решение недопустимо опитвали да насочат въззивния съд към превратно тълкуване на цитираната норма. В съответствие със закона съдът приел, че влязлото в сила съдебно решение е с конститутивен характер и че недействителността на процесните прихващания е била прогласена считано от 2.07.2019 г., като до този момент задълженията по кредита са се считали за погасени.

Несъстоятелно било твърдението, че със сключването на договора за встъпване в дълг ответникът е признал наличието на всички задължения по договора за кредит без изключения. Встъпването като съдължинк в определено задължение не било способ за признаване на същото задължение, по смисъла на чл. 116, ал. 1 б. „а“ от ЗЗД.

2

-3-

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит от 24.06.2013 г. банката предоставила на „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД - гр. София сумата 1 500 000 лева с лихва 9 % годишно.

Вземането на банката било обезпечено с учредяването на договорна ипотека върху недвижими имоти в осеметажна масивна сграда в гр. ***, м. „*** - бул. „***“.

С три изявления за прихващане - от 19.09.2014 г., от 16.10.2014 г. и от 30.10.2014 г., „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД уведомило банката, че прихваща придобитите от него по силата на договори за цесия вземания срещу банката до размер на задължението си по договора кредит.

Ответното дружество „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София било учредено на 22.08.2016 г. с капитал от 2 298 130 лева, образуван от апортна вноска на ипотекираните в полза на банката недвижими имоти.

На 1.09.2016 г. „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД прехвърлило на „Строй инвест“ ЕООД всички дружествени дялове от капитала на „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София.

С договор за специални сметки под условие от 15.01.2018 г. „Българска банка за развитие“АД приела по възлагане от страна на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) да открие на името на „Пи Ес Инвест“ ЕООД две специални сметки под условие, в които дружеството да депозира, както следва : в сметка 1 - сумата 1 018 131.17 лева, в сметка 2сумата 366 781.71 лева. Депозираните суми следвало да бъдат освободени в полза на синдиците на банката след представянето на влезли в сила решения по две искови производства, образувани по предявените от банката срещу длъжника искове с правно 3 основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с които посочените по горе прихващания са били обявени за недействителни.

С договор за учредяване на особен залог от 29.01.2018 г., вписан под № 2018013001759 от 30.01.2018 г. при Централния депозитар, „Пи Ес

Инвест“ ЕООД учредило в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) особен залог върху всички свои настоящи, бъдещи и условни вземания в общ размер до 1 384 912.88 лева от двете специални сметки под условие, открити в „Българска банка за развитие“АД.

С договор за встъпване в дълг от 15.02.2018 г. „Пи Ес Инвест“ ЕООД встъпило като солидарен съдлъжник на кредитополучателя „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД до размер на сумата 1 384 912.88 лева, включително и в дълга, който би възникнал в резултат от обявяване за недействителни на прихващанията, извършени от кредитополучателя.

С решение № 2490 от 17.12.2018 г. по т.д.н. № 429/ 2018 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД с начална дата 31.01.2017 г. и било открито производство по несъстоятелност, а с решение № 1194 от 1.07.2019 г. по същото дело дружеството било обявено в несъстоятелност на основание чл. 710 от ТЗ.

С влязло в сила решение от 2.07.2019 г. по т.д. № 1283/ 2018 г. на ВКС, І т.о. прихващанията били обявени за недействителни.

На 26.07.2019 г. „Българска банка за развитие“ АД изплатила на синдиците сумата 1 018 131.17 лева от сметка под условие № 1, с което били погасени задълженията за главниците - предмет на погасяване с прихващанията.

С оглед недействителността на прихващанията, целеното с тях погасително действие по отношение задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник по договора за кредит не било настъпило. Задълженията били просрочени поради спиране на плащанията от кредитополучателя след извършването на прихващанията и върху просрочените суми се дължали съответните лихви за забава и неустойки по договора.

За периода 27.10.2014 г. - 28.12.2015 г. дължимите лихви върху просрочената главница били 49 243.89 лева, дължимите просрочени лихви върху просрочената главница за периода 27.10.2014 г. - 25.09.2019 г. били 824 241.68 лева, текущите лихви върху просрочената главница за периода 25.10.2019 г. - 7.11.2019 г. били 6 195.62 лева, дължимата неустойка върху просрочените лихви за периода 16.10.2014 г. - 7.11.2019 г. била 210 091.92 лева.

Общият размер на всички дължими лихви и неустойка бил

1 089 773.11 лева.

По заявлението на банката от 8.10.2019 г. на 11.10.2019 г. по ч. гр. д. № 57163/ 2019 г. на 4

Софийския районен съд, 33 състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата 317 537.82 лева, представляваща частично задължение от пълен размер от 807 736.20 лева за просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до 25.9.2019 г. по договор за кредит от 24.06.2013 г., сумата

-5-

49 243.89 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до 28.12.2015 г., ведно със законна лихва от 8.10.2019 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 150 лева възнаграждение на юрисконсулт.

Молбата към съда била да постановите решение, с което на основание чл. 422, вр. с чл. 417 от ГПК да признае за установено, че в полза на банката съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва : 317 537.82 лева - част от пълния размер на главница от 807 736.20 лева, представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. - 25.09.2015 г. ; 49 243.89 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 27.10.2014 г. - 28.12.2015 г.

В писмения отговор ответникът „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София оспорил исковите претенции като неоснователни.

Прихващанията се считали за валидно извършени до деня на постановяване на съдебното решение - 2.07.2019 г., с което са били обявени за относително недействителни, затова обявяването на тяхната относителна недействителност не било основание за начисляване на лихви и неустойки по договора за кредит.

В случай, че исковете се приемели за основателни изтъкнал, че след 23.01.2018г., когато депозирало сумите по откритите сметки под условие в „Българска банка за развитие“АД, дружеството не дължало лихви и неустойки по договора.

В случай, че с постъпването на сумите по сметки под условие задължението не се приемело за погасено, то след 26.07.2019 г., когато „Българска банка за развитие“ АД извършила плащане към ищеца на сумата 1 018 131.17 лева, претенцията за лихви и неустойки била неоснователна.

Заявено било възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Заявлението по чл.417 от ГПК било депозирано на 8.10.2019 г., поради което претенцията за лихви и неустойки, изтекли преди 8.10.2016 г. била погасена по давност.

5

Освен това по силата на договора за встъпване в дълг ответникът се задължил да отговаря за задълженията на длъжника по договора за банков кредит само до размер на 1 384 912.88 лева, като към настоящия момент част от посочената сума в размер на 1 018 131.17 лева била заплатена.

Молбата към съда била обективно съединените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

В допълнителната искова молба и отговора страните изложили допълнителни аргументи в подкрепа на подддържаните тези в процеса.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на спора.

С договор за банков кредит от 24.06.2013 г. „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.

София предоставила на „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД - гр. София сумата 1 500 000 лева с лихва 9 % годишно.

С нотариален акт № 165, том I, peг. № 6587, дело № 145 от 30.09.2013 г. на нотариуса Г. Г.

„Промишлено строителство холдинг“ ЕАД - гр. София учредило в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД договорна ипотека върху недвижими имоти в осеметажна масивна сграда в гр. ***, м. „*** - бул. „***“, подробно описани в акта, за обезпечаване на вземането й по договора за кредит.