Решение № 4237 от 14.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 09.07.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.

Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 16 951по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.10.2019 г. по гр.д. № 69472/18 г.,

СРС, ІІІ ГО, 85 с-в е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че М.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД,

ЕИК********, с адрес: *** 418,64 лв. главница и възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв. от 06.03.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК на 14.03.2018 г. по гр.д. № 14925/2018 г. на СРС, 85 състав, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му размер.

Осъдил е М.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес: *** сумата 179,40 лв. разноски в заповедното и 728,48 лв. разноски в исковото производство. Осъдил е М.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СРС сумата от 369,01 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице Осъдил е „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес: *** да заплати по сметка на СРС сумата от 230,99 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му особен представител адвокат А.И. от САК, със служебен адрес: ***/надпартерен/, офис 7 в частта, в която съдът е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че М.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД,

ЕИК********, с адрес: *** 418,64 лв. главница и възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв. от 06.03.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК на 14.03.2018 г. по гр.д. № 14925/2018 г. на СРС, 85 състав, в частта в която съдът е осъдил М.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес: *** сумата 179,40 лв. разноски в заповедното и 728,48 лв. разноски, а по сметка на СРС сумата от 369,01 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че съдът неправилно е приел, че възнаграждението за ползване на заетия ресурс под формата на възнаградителна лихва, възлизаща в размер на 41,17 % годишен лихвен процент/ГЛП/ и годишния процент на разходите/ГПР/ от 49,89 % не са уговорени във вреда на потребителя,отговарят на изискванията за добросъвестност, тъй като размерът им е съответен на заетия ресурс и като елемент от общия процент на разходите по заема е в рамките на допустимата граница по чл.19, ал.4 ЗПК, както и предизвиква неравновесие на правата на търговеца и потребителя. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит/ДПК/ е ГПК и ГЛК. Лихвата е възнаградителна-за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът за справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника , следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Счита, че в случая договорената между страните годишна лихва надхвърля значително размера на законната такава за периода, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР също обосновават нейната нищожност.

Посочените клаузи в ДПК нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Сочи, че не е налице нито една от двете хипотези-нищожните клаузи на ДПК относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че ДПК би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Ето защо е неприложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на ДПК обуславя недействителността на целия договор. Следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то ДПК е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР.

След като клаузите в ДПК, като нищожни не пораждат правно действие, то договорът на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД се явява недействителен.

Договорът за потребителски кредит се явява и недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като се установява, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на ГЛП и ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, без обаче да е ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в тях и как се формират/. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони. възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния ДПК, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора, а ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Предвид гореизложеното счита, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите на този тип сделка правни последици. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и реши спора по същество, като разноските да бъдат възложени в тежест на насрещната страна.

Въззиваемото дружество „П.К.Б.“

ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Г.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск с правно основание 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с с чл.240 ЗЗД, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК******** твърди, че на 27.04.2017 г. сключил с ответника М.С., ЕГН ********** ДПК, по силата на който предоставил на ответника паричен заем с уговорка за връщането му. Ответникът не изпълнил задължението си за връщането на заема, поради което дължи претендираните суми, ведно с лихви и разноски.

Ответникът М.С., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адвокат А.И. от САК е оспорил предявените искове по основание и размер.

СГС констатира следното от фактическа страна

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е кандидатствал за отпускането на потребителски кредит и за целта му е бил предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги. На 27.04.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор, от една страна и ответника като длъжник от друга страна, съгласно който ищцовото дружество е предоставило парична сума от 5000 лева за срок от 24 месеца, при размер на вноската по кредита: 309,11 лв., годишен процент на разходите ГПР 49.89 %, годишен лихвен процент ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден: 0.11 %, дата на погасяване: 20-то число от месеца, и обща дължима сума по кредита: 7418.64 лв. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, при цена на закупения пакет от допълнителни услуги: 4643.76 лв., дължима от кредитополучателя. Плащането на тази сума е разсрочено за срок от 24 месеца, при размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 193.49 лв., дължима ведно с дължимата месечна вноска по кредита, при което общото задължение по кредита и размера на вноската за закупения пакет допълнителни услуги е 502.60 лв. месечно .

Договорът бил подписан при Общи условия/ОУ/, които са неразделна част от Договора, подписани са от ответника и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. В чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, е уговорено ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост... “ В ОУ страните са уговорили и неустоечна клауза, като размерът на неустойката се определя на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяване на договора като процент, посочен в ОУ.

По делото е установено, че ищецът е превел паричната сума в размер на 5 000 лв. по посочената от ответника банкова сметка, ***, че ответникът не е изпълнявал задълженията си и не е върнал дължимите по договора за заем парични суми, поради което кредитът е обявен за изцяло изискуем.

На 22.08.2017г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.“ ЕООД, а до длъжника е били изпратено писмо уведомление на 04.09.2017г.

По делото е била приета съдебно-графологична ескпертиза, от която се установява, че ДПК и стандартния европейски формуляр са подписани от ответника. Била е приета и съдебно счетоводна експертиза, от която се установява изпълнението на задълженията на ищеца и по договора и неизпълнението на задълженията по него от страна на ответника, който не е извършил каквито и да било погашения по кредита, като и размера на дължимите суми по договора-главница и лихви.