Решение № 4352 от 11.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4352 гр. Пловдив, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330121597 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 222, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Т. Е. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „***********“ № ***, чрез пълномощник адв. Б. П., е предявил против „Университет по хранителни технологии“, ЕИК:

000455440, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 26, представляван от ректора Г. И., обективно съединени искове за осъждането му да заплати на ищеца следните суми: сумата от 807 лева (осемстотин и седем лева) - обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за оставане без работа за 1 месец след уволнението, в размер на разликата между получаваното на новата длъжност възнаграждение и последното БТВ при работодателя, както и сумата от 8 202 лева (осем хиляди двеста и два лева) обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на шест брутни ТВ, дължимо поради това, че ТПО на ищеца е прекратено след придобито право на пенсия в намален размер, ведно със законната лихва върху сумите от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

В с.з. искът по чл. 222, ал. 1 от КТ е изменен, като е увеличен на сумата от 1367 лева, а искът по чл. 222, ал. 3 от КТ е увеличен на 8282 лева, съгл. закл. на в. лице С..

В исковата молба е посочено, че считано от 27.06.2024 г. с влязло в сила решение било отменено наложено на ищеца дисциплинарно наказание - ************. След възстановяването му на работа ищецът бил отново освободен от работа, съгласно заповед № ********* г. Работодателят обаче не бил изплатил посочените в заповедта обезщетения по чл. 224 от КТ, по чл. 220 ал. 1 от КТ и по чл. 222 ал. 1 от КТ. Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, защото към датата на прекратяване на ТПО ищецът вече отговарял на условията за отпускане 1 на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. На 15.10.2024 г. подал в тази връзка заявление в ТП на НОИ- П. Според чл. 228 ал. 3 от КТ обезщетенията се изплащали не по- късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който ТПО е прекратено, като към датата на депозиране на исковата молба работодателят вече бил в забава. На 26.11.2024 г. ищецът подал заявление за изплащане на дължимите му обезщетения, но работодателят бездействал. В тази връзка се моли за осъждането му да заплати следните суми: сумата от 4 032, 65 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в общ размер на 59 дни: за 2023 г.- 33 дни в размер на 2 255, 55 лева и за 2024 г.- 26 дни в размер на 1 777, 10 лева; сумата от 1 367 лева- обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на БТВ; сумата от 807 лева- обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за оставане без работа, респ. работа на по-ниско платена длъжност (претендира се разликата във възнаграждението между предходната и настоящата длъжност); сумата от 8 202 лева- обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, дължимо поради прекр. на ТПО след придобито право на пенсия в намален размер, в размер на 6 БТВ. Сумите се търсят ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендират се и разноските по делото.

В срока за отговор ищецът е подал молба за оттегляне на първите два иска, поради изплащането им от ответника в хода на делото, като в тази връзка с определение № ************ г. съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по делото в частта досежно исковете по чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 220 ал. 1 от КТ. Определението за прекратяване е влязло в сила на 16.01.2025г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Твърди, че за плащането на претендираното обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ ответникът не бил изпаднал в забава и не бил дал повод за завеждане на делото, защото това обезщетение се изчислявало като разлика между получаваното БТВ на лицето при единия и при другия работодател. Ищецът не бил представил фиш за заплатата си при другия работодател, за да се изчисли разликата, като в тази връзка ответникът с писмо в обратна разписка поискал от ищеца да му представи необходимите документи. Отделно, била изискана информация и от НАП за доходите на лицето, но такава още не била изпратена. Затова този иск следвало да бъде отхвърлен.

По отношение на другата претенция- по чл. 222 ал. 3 от КТ, ответникът също не бил изпаднал в забава. Доколкото се касаело за пенсия в намален размер, такава се дължала на работника само по негово желание, поради което работодателят не можел едностранно да го „пенсионира“. В тази връзка ищецът следвало да представи подобна молба за ранно пенсиониране, каквато нямало. Дори НОИ по- късно изискал от ответника образец УП-3, което означавало,че дори и тогава още не се знаело дали лицето отговаря на изискванията за ранно пенсиониране. В тази връзка до представяне на съответните документи пред работодателя, удостоверяващи правото на лицето да се пенсионира по- рано, ответникът не дължал търсеното обезщетение. Посочва се още, че по отношение на оттеглените искове обезщетенията били платени на 16.12.2024 г., т.е. преди получаване на препис от исковата молба, поради което разноските тук не следвало да се дължат.

Твърди се, че исковете за тези две обезщетения следвало да се предявят заедно с иска за уволнението, а не да се водят няколко дела само за разноски, което било недобросъвестно поведение. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. На свой ред претендира разноски. Счита, че не дължи разноски, защото не бил дал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалния си представител, поддържа 2 становището си. Ищецът претендира разноски, ответната страна моли да не се присъждат такива, вкл. и за оттеглените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 222, ал. 1 от КТ, следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника; че ТПО е прекратено на основание, на което му се дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на оставане без работа, но не повече от един месец, времето, през което е останал без работа, респ. работил е на по-ниско платена длъжност и размера на БТВ при новия работодател за тази длъжност.

За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. чл. 222, ал. 3 от КТ за присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца е необходимо ищецът да установи, че е работил по ТПО в ответното дружество, че същото е прекратено, че към датата на прекратяването му ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, размерът на последното получено за пълен работен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение, на база на което да се изчисли обезщетението, и продължителността на трудовия стаж на ищеца при ответника, с оглед определяне размера на обезщетението – дали същото е в размер на две или шест брутни трудови възнаграждения.

Оттук насетне в тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила търсените суми, респ. че не се дължат на друго основание.

От приложените към исковата молба писмени доказателства – заповед № ************ *********. на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, връчена на 14.10.24г., заявление от 26.11.24г. за изплащане на обезщетение за неползван ПГО и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, тр. договор от 31/01.24г., сключен по чл. 111 от КТ и ДС към него, справка за АС на действащи ТД, справка за осигурителен доход, се установява, че между ищеца и ответника е съществувало ТПО, което е било прекратено с посочената заповед на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 14.10.24г., че един месец след уволнението ищецът е работил по друг трудов договор на длъжност „************“ с осигурителен доход 560 лева и че ищецът е поканил работодателя да му заплати разликата във възнаграждението между двете длъжности с покана от 26.11.24г. Представен е фиш за заплата за м. 02.22г., за който не сес пори, че е пълен раб. месец на ищеца още преди пртедходното прекр. на ТПО, съгл. който последното получено БТВ за пълен раб. месец е това за м. 02.22г. и възлиза на 1367 лева.

Работодателят представя справка от 12.12.24г. за това какъв е размерът на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ – 1407, 01 лева нето, и и 224 от КТ – 4220, 75 лева нето, общо 5627, 76 лева, както и че е платил същите. като разход са одобрени за плащане на 13.12.24г. – два месеца след прекр. на ТПО.

Събрани са още писмо от ТП на НОИ П. до ищеца и до ответника, с което се изискват определени УП, както и работодателят изрично да посочи изплатил ли е обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, като писмото е от 03.12.24г. Представени са два болнични листа на ищеца, както и изходящо от ответника до ищеца писмо, получено от ищеца в деня на завеждане на исковата молба, за това, че трябва да представи фиш за заплата за периода 14.10.24г. – 14.11.24г., за да му се изчисли обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Указано му е,че двете обезщетение, за които делото е прекратено, ще се изплатят през м. 12.24г. Също така ответникът с писмо от 19.12.24г. е изискал от 3

ТД на НАП П. информация за размера на БТВ и осигурителния доход на ищеца за времето от предходното уволнение до м. 11.24г. Ищецът с писмо от 12.12.24г. е представил на работодателя справките и фишовете, представени и по делото с исковата молба.

От ТД на НАП П. са изпратили по делото справка за действащи тр. договори на ищеца за периода, за който се търси обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и данни за осигуряване за този период – за 14 дни по ТПО по услуга „асистентска подкрепа“ ищецът за м. 10.24г. е получил 340, 87 лева, а за 21 дни за октомври – 560 лева.

Според справките, ТПО на ищеца с ответника е продължило от 21.12.2012г. до 14.10.2024г., т. е. повече от 10 години.

Що се отнася до обстоятелството придобил ли е ищецът към датата на прекр. на ТПО с ответника – 14.10.24г., право на пенсия за осиг. стаж и възраст и каква – пълна или в намален размер, са събрани доказателства от пенсионната преписка от ТП на НОИ П. и е изискана от тях информация имал ли е ищецът придобито право на пенсия за ОСВ към тази дата и поради каква причина и до момента пенсия не му е отпусната.

В тази връзка са прието като доказателства по делото заявление от ищеца за отпускане на пенсия по чл. 68а от КСО от 15.10.24г., разпореждане на ТП НОИ П. от 12.02.25г. за спиране работата по преписката поради непредставяне на документи от осигурителя УХТ П., на вещото лице е издадено СУ за снабдяване с документи по пенсионната преписка, като и са приети представени от ТО на НОИ П. документи. С Писмо до РС П. от 07.07.25г. ТП на НОИ П.в посочват, че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 68а от КСО, считано от 15.10.24г., като това е сторено с разпореждане от 02.12.24г. самата пенсия била отпусната в намален размер поради неиздадени от УХРТ П. документи образец УП -2 и УП-3, за периода на ***********, както и поради неяснота дали от тяхна страна е изплатено на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и в какъв размер, както ич е действителният размер на пенсията ще се определи след тяхното представяне.

От приетите и неоспорени от страните основно и допълнително заключение на в. л. Д.

С. се установява, че при прекр. ТПО на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в р-р на 4689, 72 лева за 63 дни неползван ПГО, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в р-р на 1563, 35 лева. Според вещото лице С., обезщетението, което се дължи на ищеца по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа за 1 месец, възлиза на 1367 лева, а обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, което му се полага при пенсиониране, е в размер на шест брутни ТВ и възлиза на 8282 лева. Според в. л. С., при прекр. ТПО на ищеца на 14.10.24г. същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 от КСО, като е упражнил това си право, и е подал документи за отпускане на пенсия, една година по-рано от възрастта му за отпускане право на пенсия по общия ред, като е придобил изискуемия осигурителен стаж, като стажът му към момента на прекр. на ТПО е бил 39 години, 8 месеца и 12 дни.