Решение № 143 от 21.10.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Бяла, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510101761 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „БЕТОН 05“ ООД, представлявано от управителя А.Р. З., действащ чрез адвокат К. К. от АК-Русе, срещу И. И. И..

Ищецът твърди, че на 12.05.2025 г. сключил с ответника трудов договор за неопределено време със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, както и уговорен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор три месеца. Твърди, че по силата на трудовия договор И. приел да изпълнява длъжността „машинен оператор бетон помпа” в дружеството и от 13.05.2025 г. започнал изпълнението на трудовите задължения. Сочи, че на 16.07.2025 г. И. го предизвестил с писмена молба, че прекратява трудовия си договор с дружеството на основание чл.326, ал.1 от КТ, като изрично заявил, че няма да отработва тримесечното предизвестие.

Сочи, че във връзка с молбата на И. издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 17.07.2025 г., ръчена на И. на същата дата. Твърди също, че брутното трудово възнаграждение на И. за месец юни 2025 г. се равнява на 3248 лв.

При тези твърдения „БЕТОН 05“ ООД претендира осъждане на И. да му заплати сумата 9744 лева, с равностойност в евро съгласно официалния курс на БНБ: 4982,03 евро – обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Прeтандира и разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. И.

И., с който се заема становище за неоснователност на исковата претенция на „БЕТОН 05“ ООД и се моли за отхвърлянето й. И. признава, че страните са 1 били в трудово правоотношение, по силата на което е работил при „БЕТОН 05“ ООД на длъжност „машинен оператор бетон-помпа“, при уговорен срок за изпитване в полза на работодателя и тримесечно предизвестие при прекратяване на договора. Сочи, че работата му като „машинен оператор бетон-помпа“ била свързана с работа с тежка машина, качване и слизане по стъпала на машината, манипулиране с тежки метални „трупове“, утежняващи стабилизаторите на машината и движение в среда с повишен риск, поради което работодателят бил задължен да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че на 14.07.2025 г. при работа на обект при слизане от бетон-помпата се подхлъзнал на стъпалото, паднал от машината, а заедно с него паднал и тежкият метален „труп“ на стабилизатора, при което изпитал остра болка в областта на гърба/кръста, която болка се засилила в следващите дни. Сочи, че независимо от това на 15.07.2025 г. продължил да работи, но на 16.07.2025 г. подал писмено изявление до „БЕТОН 05“ ООД, с което твърди, че е прекратил едностранно трудовото правоотношение считано от тази дата.

Сочи, че в писменото изявление посочил като основание „чл.226, ал.1 от КТ“, което счита, че представлява „очевидна правна грешка“ и че релевантната разпоредба се явява чл.327, ал.1, т.3 от КТ, даваща право на работника да прекрати договора без предизвестие, когато работодателят не изпълнява задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Също сочи, че брутното му трудово възнаграждение за месец юни 2025 г. се равнява на 3248 лв.

При гореизложените твърдения, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК И. И. И. предявява насрещен иск за осъждане на „БЕТОН 05“ ООД да му заплати сумата 9744 лева, с равностойност в евро съгласно официалния курс на БНБ: 4 982,03 евро, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. Претендира и разноски за производството.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с която „БЕТОН 05“ ООД заема становище за неоснователност на насрещния иск. Оспорва твърдението И. да е отправял едностранно волеизявление в писмена форма за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Твърди, че подадената до него молба по ясен и недвусмислен начин обективира волята на И. за прекратяване на трудовия договор без отработване на предизвестие. Счита, че трудово правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ считано от 17.07.2025 г.

В съдебно заседание страните поддържат исковите си претенции и отговорите на претенциите на насрещната страна. С писмени защити развиват доводи и съображение по съществото на спора.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.220, ал.1 вр.чл.326, ал.1 от КТ и насрещен иск с правно основание чл.221, ал.1 вр.чл.327, ал.1, т.3 вр.чл.127, ал.1, т.3 от КТ.

2

Съгласно чл.220, ал.1 вр.чл.228 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, като дължимото обезщетение се изчислява към деня на прекратяването на трудовото правоотношение на база брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, през който работникът или служителят е отработил най-малко десет работни дни.

По правилото на чл.221, ал.1 от КТ пък при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение, като и тук по правилото на чл.228 от КТ при безсрочно трудово правоотношение дължимото обезщетение се изчислява към деня на прекратяването на трудовото правоотношение на база брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, през който работникът или служителят е отработил най-малко десет работни дни.

С доклада си по чл.146, ал.1 от ГПК съдът е приел и обявил за безспорни между страните по делото и за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 12.05.2025 г. „БЕТОН 05“ ООД като работодател, а И. И.

И. като работник са сключили трудов договор за длъжността „машинен оператор бетон-помпа“, при уговорен срок за изпитване в полза на работодателя и тримесечно предизвестие при прекратяване на договора; че И.

И. И. е изпълнявал трудовите си задължения като работник „машинен оператор бетон-помпа“; че на 16.07.2025 г. И. е подал писмена молба до „БЕТОН 05“ ООД във връзка със сключения помежду им трудов договор; че размерът на брутното трудово възнаграждение на И. за месец юни 2025 г. е 3248 лв.; че трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Спорът по делото е концентриран върху основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а именно - дали същото е по чл.327, ал.1, т.3 от КТ (каквито са твърденията на работника И.), или по чл.326 от КТ (каквито са твърденията на работодателя БЕТОН 05“ ООД), съответно – във връзка с произтичащите от това последици и права на страните.

Прекратяването на трудов договор по българското трудово право става само на основания, предвидени в закона, и в изискуемата писмена форма. По правило трудовият договор се прекратява писмено, а моментът на прекратяването зависи от това дали е с предизвестие или без предизвестие — при прекратяване с предизвестие ефектът настъпва с изтичане на срока на предизвестието, а при прекратяване без предизвестие — от получаване на писменото изявление за прекратяване чл.335, ал.1 и ал.2 от КТ. Трудовият договор може да се прекрати без предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Договорът може да бъде прекратен и в други изрично посочени в закона случаи, в някои от които прекратяването настъпва по силата на закона, в други прекратяването е по инициатива на работодателя, 3 а в трети – по инициатива на работника/служителя. По правилото на чл.326, ал.1 от КТ работникът или служителят има право едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя. Работникът или служителят може да прекрати договора писмено и без предизвестие в изброените в закона случаи, сред които и при неизпълнение на задълженията на работодателя чл.327, ал.1, т.3 във връзка с чл.127, ал.1, т.3 от КТ за осигуряване на работника/служителя на здравословни и безопасни условия за труд.

По делото е представено писмено предизвестие от 16.07.2025 г. от И. И.

И., адресирано до управителя на „БЕТОН 05“ ООД, именовано молба, със следния текст: „С настоящата молба Ви предизвестявам, че прекратявам трудовия си договор по чл.226, ал.1 от Кодекса на труда. Няма да отработвам тримесечното предизвестие.“. Страните не спорят, че това изявление на работника е стигнало до работодателя, като видно от самия документ, същият е заведен под вх.№ 1 от 16.07.2025 г.

Преценката какъв е характерът на направено от работника/служителя волеизявление за прекратяване на трудов договор следва да се извършва от съда във всеки отделен случай въз основа на конкретното съдържание на волеизявлението и на фактите и обстоятелствата по конкретното дело.

Съдебната практика е категорична в становището си, че когато предложението за прекратяване на трудовия договор е подадено от работник или служител, без в него да са посочени условията на прекратяването, искането следва да се приеме за предизвестие по инициатива на работника или служителя съгласно чл.326, ал.1 от КТ /Решение № 50173/23.03.2023 г. по гр.дело № 4041/2021 г. на IV ГО на ВКС, Решение по гр.дело № 171/2020 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 4/21.02.2012 г. по гр.дело № 278/2011 г. на IV ГО/.

С оглед съдържанието на волеизявлението на работника и тъй като в него не са посочени условия на прекратяването на трудовото правоотношение, съдът в настоящия си състав намира, че в случая волеизявлението на И. от 16.07.2025 г. следва да се квалифицира като предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. В тази насока е и съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 82/07.02.2024 г. по гр.дело № 4133/2023 г. на IV ГО, Решение № 357/03.12.2015 г. по гр.дело № 1656/2015 г. на IV ГО, Решение № 4/21.02.2012 г. по гр.дело № 278/2011 г. на IV ГО, Определение № 68/03.02.2021 г. по гр.дело № 3047/2020 г. на III ГО, съгласно която когато работникът подаде молба за освобождаване без да поставя условия за приемане или заяви, че прекратява незабавно и няма да спазва предизвестието, волеизявлението следва да се квалифицира като предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ.

Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че в молбата на работника като правно основание е посочено „чл.226, ал.1 от КТ“, която норма регламентира отговорността на работодателя за вреди, причинени на работника или служителя, поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и поради вписване на неверни данни в издадените документи. Решаващото в случая е дали от документа ясно и недвусмислено се установява каква воля упражнява работникът и до кого е адресирана тя. В случая се касае за изрично заявена до работодателя от работника воля за прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна, с изричното 4 уточнение, че няма да бъде спазен срокът на предизвестието. Тоест неточното посочване на правна норма в случая не опорочава волеизявлението на работника след като волята му е ясна.

Изводът на съда, че в случая волеизявлението следва да се квалифицира като предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, не се променя и от обстоятелството, че на 17.07.2025 г. на И. е осъществен медицински преглед, при който същият е заявил оплаквания за болка в областта на кръста с давност три дни, като при снемането на анамнезата е съобщил, че по време на работа се подхлъзнал и падал отстрани на камион, удряйки кръста си, като на същия е поставена диагноза „травма на лумбосакралните плексуси“ /лист за преглед на пациент при д-р Й.С., УМАБЛ „КАНЕВ“ АД № 015126 от 17.07.2025 г., представен с отговора на исковата молба и приобщен към доказателствения материал по делото/. За да се квалифицира волеизявлението на работника като такова по чл.327, ал.1, т.3 във връзка с чл.127, ал.1, т.3 от КТ в същото следва да са посочени факти, сочещи именно на неизпълнение на задължението за безопасни и здравословни условия на труд, тоест нужно е от съдържанието на волеизявлението да може да се разбере в какво се състои неизпълнението на работодателя /например: липса на необходимите мерки за безопасност; работа при опасни условия без защитни средства; допускане до работа при риск за живота и здравето; неизпълнение на задължения по осигуряване на безопасна работна среда; продължаване на работа при констатирани опасни условия/ и че работникът прекратява договора без предизвестие именно защото работодателят не е изпълнил задължението си. В процесното волеизявление не са посочени условия на прекратяването на трудовия договор, нито причина, която може да се вмени във вина на работодателя като страна в трудовото правоотношение. По делото липсват данни и преди прекратяване на трудовия договор работникът да е сигнализирал работодателя за неизпълнение от негова страна на задължението му за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.