Определение № 32938 от 14.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32938 гр. София, 14.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110121696 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца Т. М. П. за изменение на решение от 20.06.2024 г. по гр.д. № 21696/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските. Поддържа се, че неправилно съдът не е присъдил разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащане на което се твърди да са приложени по делото.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника ***“, с който сочи, че искането за присъждане на разноски не е било заявено своевременно, а наред с това – че не се установява заплащане на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая се иска изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските на ищеца, по отношение на които съдът е изложил мотиви за недължимост.

Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на своевременно представен списък на разноските по чл.80 ГПК (който в случая се явява предпоставка за допустимост на искането), поради което същото е процесуално допустимо.

Ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в 1 размер на сумата 1 980 лв.

Искането за присъждане на разноски е заявено още с исковата молба, с оглед на което не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че такова не е било своевременно направено.

С исковата молба и още веднъж – в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът представя фактура от 24.04.2023 г., изд. от адв. Ц. на ищеца за посочената сума, като в същата е посочен начин на плащане: в брой.

Не са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Не е представена разписка за заплащане на сумата. Такова не може да се установи и от неподписаната от страните фактура.

Не могат да бъдат споделени доводите на молителя, че във фактурата се сочело, че сумата е била платена в брой. Във фактурата се сочи уговореният начин на плащане, без същата да доказва получаването на сумата.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

При съобразяване на горното се налага извод, че в случая заплащането на адвокатското възнаграждение не е доказано. По изложените съображения искането следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца Т. М. П. по чл.248 ГПК за изменение на решение от 20.06.2024 г. по гр.д. № 21696/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 2 едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3