Решение № 2736 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2736 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100509335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 10761 от 07.06.2025 г., постановено по гр. д. № 29446/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 59-и състав, „А1 България“ е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 2,40 лева, представляваща недължимо платена такса за мобилен интернет, начислена от ответника за мобилен номер ******** във фактура № 0434474034, с период на фактуриране 28.06.2021 г.

– 27.07.2021 г. във връзка със сключен между страните договор № 503554975 и Приложение № 1 към него от 14.10.2019 г.

Със същото решение „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 50 лева – разноски по делото, заплатена държавна такса.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника "А1 България" ЕАД в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил стигнал до извода, че процесната сума е платена от ищеца "Минолби" ЕООД. Фактът на плащането бил в тежест на ищеца и същият останал недоказан, поради което не било доказано и че имуществото му било намаляло. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че евентуалното плащане от трето лице било ирелевантно за спора, защото подобно плащане би довело до намаляване имуществото на третото лице, а не на ищеца. Това се установявало и от данните в ТРРЮЛНЦ, според които дружеството не обявявало финансови отчети считано от 2020 г., когато била подадена декларация за липса на осъществявана дейност. От това следвало, че дружеството нямало служители, които могли да заплатят задължението с негови средства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът "Минолби" ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна поддържа, че тя е била единственото задължено лице по фактурата и 1 било ирелевантно кой е фактическият платец на сумата. Доказването на възражението за плащане от трето лице на процесното задължение било в тежест на ответника. Счита, че процесната сума била начислена от ответника без основание, както и че с кредитното известие към фактурата била обявена за "върната" на "Минолби" ЕООД на основание чл.

115, ал. 2 ЗДДС, което до момента не било сторено. Сочи, че издаденият от ответника фискален бон бил негоден да послужи като доказателство, но дори същият да бил в добро състояние, той не съдържал данни кой е физическият платец, поради което представянето му нямало да доведе до различен извод. Сочи, че съгласно Наредба № Н-18/2006 г. фискалният бон не съдържал лични данни на съответното задължено лице или на физическия платец. С оглед на това, счита, че тъй като в кредитното известие било посочено наименованието на въззивника, то установявало извършеното от него плащане и при твърдения за плащане от трето лице, те следвало да бъдат доказани от ответника. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с оплакванията във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт за заплащането на сумата от 2,40 лева с ДДС. Първите две предпоставки трябва да бъдат установени от ищеца, а правнорелевантното обстоятелство, че това имуществено разместване на блага от патримониума на ищеца в имуществения комплекс на ответника се основава на годен юридически факт, следва да бъде установено от ответника.

Не е спорно между страните, че между "А1 България" ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и "Минолби" ЕООД, в качеството му на клиент са налични договорни отношения относно електронно- съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера ********, ********, ********, ********, както и че във връзка с посочения договор ищецът е издал фактура № 0434474034 с период на фактуриране 22.07.2021 г. – 26.07.2021 г., както и че стойността на последната е заплатена. Не е спорно между страните, че е заплатена включително и сумата от 2,40 лева с ДДС, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Във въззивната жалба не са наведени оплаквания във връзка с формирания от първоинстанционния съд извод за липса на правно основание за заплащане на процесната сума, като спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху възражението на ответника за липса на обедняване от страна на ищеца с оглед твърденията, че не последният, а трето за спора и правоотношението лице е заплатило процесната сума. В тази връзка следва да се посочи, че фактът на плащане от трето лице не може да се предполага, а подлежи на установяване от страните по делото. Поначало, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск, ищецът, който твърди неоснователното разместване на блага, носи процесуалното задължение да докаже пълно и главно, че именно той е извършил плащането. При успешно провеждане на това доказване, обаче, ищецът не е длъжен да опровергава възражението на ответника чрез изключване на всички възможни хипотези на плащане от трето лице. Ангажираните от ищеца доказателства, че плащането е извършено от него, опровергават възражението на ответника 2 за плащане от трето лице и ако ответникът продължава да го поддържа, той следва да проведе свое собствено доказване в тази насока.

В конкретния случай събраните по делото доказателства сочат на това, че плащането е извършено от длъжника, доколкото процесната фактура е издадена от „А1 България“ ЕАД в полза на „Минолби“ ЕООД. Това доказателство, издадено от ответника и отнасяшо се за неизгодни за него факти, сочи, че процесното плащане е извършено от ищцовото дружество, като е достатъчно за изпълнение на процесуалното задължение на ищеца да докаже имущественото разместване между страните, в това число и собственото си обедняване съобразно разпределената му доказателствена тежест. При това ищецът не е длъжен да опровергава възражението, че плащането е извършено от трето лице, а ответникът следва да го докаже. Доколкото такова доказване ответникът не е провел и доколкото по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемата страна. Във въззивното производство същата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, платено изцяло в брой, което не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. с чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година, разноските следва да бъдат присъдени в евро, а именно 25,56 евро.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10761 от 07.06.2025 г., постановено по гр. д. № 29446/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 59-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 25,56 евро разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3