Решение № 4452 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4452 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100511893 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба К. К. Ф., действаща чрез упълномощената адв.

Ю. Н. М. от САК срещу съдебно решение № 20116688 от 14.05.2021г., постановено по гр. дело № 51718/2019г. и гр. 56877/2019г. по описа на СРС, 86 състав.

Първонистанционното решение се обжалва изцяло.

Въззивникът К. К. Ф. твърди, че обжалваното решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Иска съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Б. Б., роден на *******г. на неговата майка К. К. Ф. и да бъде определено местожителство на детето при неговата майка на адрес: София, кв. *******; да бъде осъден Б. М. Б. да заплаща на детето Д. Б. Б. чрез неговата майка и законен представител К. К. Ф. месечна издръжка в размер на 280.00 лева, платими на всяко първо число на месеца, за който се дължи, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на тази издръжка. Въззивният съд да определи режим на лични отношения на бащата с детето Д. Б. Б., всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 18.00ч. неделя, с преспиване, както и 20 дни 1 през лятото, с преспиване, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; За Коледните празници през четните години детето да прекарва с бащата, за времето от 18.00 ч. на 24 декември /Бъдни вечер/ до 18.00 ч. на 26 декември - денят след Коледа; Всеки родител да има право да бъде с детето си на личните си празници /рожден ден, имен ден/; Новогодишните празници детето да бъде с бащата през нечетните години, за времето от 18.00ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари;

Великденските празници детето да бъде с бащата през четните години, за времето от 18.00ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на понеделник - първия ден след Великден; За Рождените дни на детето всяка четна година, детето да бъде с баща си, като не се възпрепятства присъствието на майката на празника. Иска бащата да бъде задължен при упражняване на мерките да взема детето от дома на майката на адрес: гр. София, кв. ******* и да го връща отново там. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Б. М. Б. е подал отговор на въззивната жалба, като я оспорва, като неоснователна.

Постъпила е и въззивна жалба от Б. М. Б., чрез упълномощения адв. Я. В. С. от САК. С тази въззивна жалба се обжалва съдебно решение № 20116688 от 14.05.2021г., постановено по гр. дело № 51718/2020г. и гр. 56877/2020г. по описа на СРС, 86 състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на детето Д. Б. Б. и майката К. К. Ф.. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и се постанови друг режим на лични отношения, като предлага да бъдат изменени определените от съда мерки на лични отношения между майката и детето по следния начин: майката да има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване, първата половина от зимната и пролетната ваканции, както и всяка първа седмица през м. юли, всяка първа и втора или всяка трета и четвърта седмица през м. август по време на лятната ваканция през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката ще взема детето от дома на бащата и ще го връща обратно там. Направени са и доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата К. К. Ф. е подала отговор на въззивната жалба, като я оспорва по основателност.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез пълномощниците си поддържат въззивните си жалби и оспорват жалбата на другата страна. Сочат доказателства. Претендират и направените разноски, като всяка представя и списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК от адв. М. е депозирана писмена защита по съществото на спора. Поддържа доводи за основателност на въззивната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение № 20116688 от 14.05.2021г., съдът е изменил мерките определени с решение по гр.д. № 68315/2016 г. на СРС, както следва: майката К. К. Ф. да има право да вижда и взема детето Д. Б. Б., роден на *******, всяка първа, трета и последна събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване, първата половина от зимната и пролетната ваканции и един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Б. М. Б., като бащата Б. М. Б. ще води детето в дома на майката К. К. Ф. и ще го взима отново от там.

Съдът е изменил решението по гр. д. № 68315/16 г. на СРС и в частта за издръжката на осн. чл. 150 от СК, както следва: осъдил е К. К. Ф., да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Д. Б. Б., роден на *******г., чрез 2 неговия баща и законен представител Б. М. Б., в размер на 175 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 09.09.2019 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, като е отхвърлил искането за издръжка в останалата част до 300 лева, като неоснователно.

Осъдил е К. К. Ф. да заплати държавна такса от 100.80 лева по сметка на СРС и е отхвърлил искането на страните за присъждане на разноски.

От първа съдебна инстанция е приет социален доклад от ДСП-Пловдив в който е изразено становище, че основните грижи за детето Д. Б. Б. се полагат от неговия баща, като носител на родителските права, а детето е привързано и към двамата си родители.

В заключението на доклада е отразено, че потребностите на детето са посрещнати съобразно възрастта и индивидуалното му развитие, а детето изразява привързаност и се чувства добре и при двамата си родители. В интерес на детето е да общува както с близките си по майчина линия, така и с тези по бащина линия.

Пред въззивната съдебна инстанция са депозирани два актуални социални доклада: от ДСП-Младост с изх. № ПР/Д-С-М/288-004 от 12.06.2024г. и от ДСПМарица с изх. № ПР/Д-РВ-М/4-001 от 21.06.2024г.

В доклада по местоживеене на въззивницата Ф. - ДСП-Младост се сочи, че основните грижи за детето се полагат от неговия баща в гр. Пловдив, а между майката и детето се провеждат видеоразговори. Майката живее в жилище на адрес: ж.к.

*******. Жилището представлява гарсониера - спалня и кухня, което е наела от 8-9 години. Отглежда домашен любимец – куче. Майката работи като „административен мениджър“ в архитектурна фирма с доход от около 1600 лв. и работно време всеки делничен ден от 09:00 до 18:00 часа. При социалното проучване е установено, че родителите на детето не могат да се договорят помежду си по отношение на отглеждането, възпитанието и създаването на личен режим на детето, поради което майката желае тя да упражнява родителските права, а бащата да има регламентиран режим на лични контакти с детето. Отразено е, че в интерес на детето е да се осигури отглеждането му в условия осигуряващи, психически, физически и емоционален комфорт.

В доклада на ДСП-Марица от 21.06.2024г. се сочи, че към настоящия момент детето Д. живее със семейството си в гр. Пловдив, ул. „******* ап. 71. Апартаментът се състои от две спални, хол, кухня и санитарен възел, а Д. ползва обща стая с доведената си сестра. Основната грижа за детето се полага от Б. Б. и втората му съпруга. През учебната 2023/2024 година момчето е било ученик в пети клас в СУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Пловдив и успешно е адаптирано в класа си, като се чувства по-добре в сравнение със старото училище. Детето споделило, че има приятели сред съучениците си и е завършил учебната година с много добър успех.

Бащата работи на граждански договор с месечен нетен доход от около 2000 лв. При социалното проучване е отразено, че е изградена емоционална връзка между детето и баща му. Д. се чувства добре и споделя, че се разбира с по-малката си сестра и дъщерята на Т. Б.а от предишно съжителство, но понякога възникват конфликти.

Детето е споделило, че се чува с майка си по телефона и има желание да се вижда с нея. Социалната служба счита, че за нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на Д. Б. е необходимо той да общува и с двамата си родители, както и с близките си по майчина и по бащина линия.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Б. К.Ш., както и В.Г.В. – двамата без дела и родство със страните, доведени съответно от Б. Б. и К.

Ф.. От показанията на св. Ш. – учителка на детето Д., се установява, че през м. ноември 2019г. е била потърсена от бащата на Д. за да може детето да преодолее пропуските в учебния материал по математика, като първата среща е била през м.

3 ноември 2019г. когато детето е било спокойно и имал мотивация, стремеж и желание, а от м. ноември 2020г. уроците са се провеждали в дома в гр. Пловдив. Заявява в показанията си пред съда, че при посещенията на детето в дома е забелязала, че понякога ставало по-емоционално, отказвало да учи и му липсвала мотивация. Тогава детето е споделяло, че е било при майка си. Забелязала е, че бащата на детето държи то да има изграден режим и да се храни здравословно, а по отношение на уроците да се развива и да бъде самостоятелен. Детето е споделяло, че при майка си има приятели – котета и кученце.

От показанията на св. В. се установява, че майката се отнасяла с детето като с възрастен човек, а детето се държало нормално с майка си. В останалата част съдът не обсъжда показанията на този свидетел, тъй като същият преразказва науменото от страната Ф., а не пресъздава собствените си възприятия за конкретни факти и обстоятелства, които да са от значение за спора.

Въззивният състав кредитира обсъдените показания на свидетелите, като ги намира за обективни и безпристрастни, неоспорени от страните, дадени под страх от наказателна отговорност, кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност.

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала съдебно психологична експертиза (с определение № 7767/23.06.2023г. лист 140-141 от делото). Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ (лист 194207 от делото), изготвено от вещото лице З. В. М., кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установява, че детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, която продължава да се развива само между него и баща му поради създаване на условия от страна на бащата за прекъсване на връзката с майката. Връзката с майката е прекъсната поради поставените условия от бащата и поставените еднолично правила за отглеждането и развитието на детето. Със заключението си вещото лице препоръчва спешно възстановяване на връзката дете-майка.

От заключението на експерта се установява, че бащата е с изразен позитивен /социален/ резонанс и има доминантна нагласа във взаимоотношенията с другите хора.

Майката се чувства приета, адаптирана и оценена според своите способности, като има слаба тенденция на подчиняемост. Двамата родители са авторитетен /коопериращи/ тип родители. Те са окуражаващи към самостоятелност родители, без да снемат ограниченията и контрола върху поведението на децата. Отнасят се с топлина и придружават ограниченията с подробни обяснения. Децата на този тип родители се отличават със социална компетентност, отговорност и положителна самооценка.