Определение № 488 от 11.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Плевен, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500161 по описа за 2024 година С определение на Плевенски РС №4989/02.11.2023г.,постановено по гр.д.№2213/2023г.по описа на същия съд е оставена без уважение молбата по чл.83 ал.2 ГПК на Г. В. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски.

Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът пред ПРС Г. В.,който го обжалва с частна жалба,вх.№32265/27.11.2023г. пред ПОС като неправилно .Изложени са доводи,че от наведените от състава на ПРС данни по никакъв начин не се установява наличие на доходи за ищеца.Неправилно ПРС е отъждествил притежанието на имущество с доход, като жалбоподателят отрича подписването на договор за наем,както и получаването на такъв.В заключение жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение на ПРС и същият на основание чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободен от ДТ и делото да бъде върнато за продължаване на производството.

С разпореждане на ПРС №13660 от 28.11.2023г.по гр.д. №2213/2023г. така депозираната частна жалба от Г. В. е върната като просрочена.

С определение на ПОС №263 от 06.02.2024г.,постановено по в.ч.гр.д.

№864/2023г.,влязло в сила на 06.02.2024г.горепосоченото разпореждане на ПРС е отменено и делото е върнато на ПРС за администриране на частната жалба с вх.№32265/27.11.2023г. срещу определение №4989/02.11.2023г.,с 1 което е оставена без уважение молбата по чл.83 ал.2 ГПК.

Тази именно частна жалба е предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед влязлото в сила определение на ПОС по гр.д.№864/2023г. частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Гр.д.№2213/2023г. по описа на ПРС е образувано на основание постъпила искова молба от Г. В. В. срещу Б. В. И. ,служител в ГДИН към затвора Плевен ,като е предявен иск за заплащане на сумата 10 000 лв.,претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди ,в резултат на осъществено от ответника в качеството му на служител към затворническата администрация противоправно поведение за периода 27.05.2022г. до завеждане на ИМ-21.04.2023г. Към исковата молба е приложена и нарочна молба по чл.83, ал.2 от ГПК от ищеца Г. В. ,ведно с декларация към нея.

С определение №2027 от 09.05.2023г.по гр.д.2213/2023г., ПРС е съединил на основание чл.213 ГПК за общо разглеждане още 3 гр.дела, съответно гр.д.№2216/2023г.;гр.д.№2214/2023г.и гр.д.№2218/2023г.,като е постановено производството по съединените дела да продължи под

№2213/2023г.по описа на ПРС.

С определение на ПРС №2150 от 15.05.2023г. е прекратено производството по гр.д.№2213/2023г. и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Плевен,като пред ПОС е образувано гр.д.№395/2023г. ПОС е повдигнал препирня за подсъдност.С определение на ВТАС №347 от 05.07.2023г.,по в.ч.гр.д.№248/2023г.по описа на същия съд е постановено,че компетентен да се произнесе по предявените искове е РС Плевен,комуто делото да се изпрати.

След връщане на делото в ПРС,съдът е изискал справки от МВР за притежавани МПС-та,информация от БНБ за открити банкови сметки и сейфове; справка от АВ за притежаваните недвижими имоти,както и справка от търговския регистър за дялове и акции от капитала на търговски дружества. Въз основа на представените справки Плевенски Районен съд е 2 приел ,че Г. В. притежава значително по обем имущество ,което макар и запорирано /възбранено не е лишило същия от възможността да получава доходи от него.Съдът е счел, че макар и недвижимото имущество на Г. В. В. да е възбранено, той не е възпрепятстван да извършва действия по неговото управление,че на 03.09.2020г.е сключен анекс към договор за наем с наемодател Г.В. и наемател дружество,с който договорения наем е променен в размер на 1200лв.за обект в гр.Велико Търново.Прието е,че ищецът е имал качеството на кредитор,като една от наложените в негова полза възбрани през 2021г. е вдигната,което обуславя извода,че спрямо собственика на имота молителят В. е имал ликвидно вземане.Посочено е,че банковите сметки на името на молителя са с наложени запори,притежаваните от него автомобили са продадени през 2022г,че същият притежава дялове от капитала на регистрирани и действащи търговски дружества.

За да остави без уважение молбата по чл.83, ал.2 от ГПК,ПРС се е позовал и на съдебната практика на ВКС /обективирана в определение №194/25.04.2018 г. по ч.гр.д. №422/2018 г. на IV г.о.; определение №856/18.11.2014 г. по ч.гр.д. №6531/2014 г. на IV г.о.; определение №50/17.02.2021 г. по гр.д. №2460/2020 г. на III г.о./, според която правото по чл.83, ал.2 от ГПК не възниква, когато ответникът по иска за отнемане на имущество в полза на държавата разполага с активи, върху които са наложени обезпечителни мерки, но които активи могат да бъдат освободени от обезпеченията с цел осребряването им за заплащане на разноските /вкл. и адв. възнаграждение/ и таксите в съдебното производство по специалния закон.

Въззивната инстанция не споделя изводите на Плевенски Районен съд и счита за неприложима съдебната практика, на която той се позовава. За да се произнесе по молбата за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски, съдът следва да прецени конкретните данни относно доходите на лицето , имущественото му и здравословно,състояние,трудова заетост и възраст , актуални към момента на искането.Преценката по чл.83 ал.2 ГПК не може да се прави на база предположения и доводи за хипотетични възможности на лицето да заплати следващата се ДТ.Установено е с оглед представената от ищеца Г. В. декларация,че същият от 14 години изтърпява наказание „лишаване от свобода“,понастоящем в затвора в гр.Ловеч,а преди това в затвора в гр.Плевен.Фактът ,че същият притежава недвижими имоти,които са 3 възбранени,банкови сметки върху които са наложени запори и дружествени дялове в различни търговски дружества, не означава,че същият реално реализира някакви доходи от това имущество. Вписването на 03.09.2020 г. на анекс към договор за наем, съгласно който наемът се променя на 1 200 лв., не обуславя извода,че към настоящия момент този договор е действащ,че наемателят изпълнява задължението си да плаща уговорения наем и в крайна сметка, че Г. В. като наемодател реално получава месечен доход от наем в размер на 1200.Няма данни ищецът като кредитор да е събрал конкретни вземания. Вдигането на наложена в негова полза обезпечителна мярка не обуславя подобни изводи.Липсва актуална информация за предмета и хода на делото, по което КОНПИ е внесла срещу Г. В. В. искане за налагане на обезпечителни мерки и иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.Посочената в обжалваното определение съдебна практика е неотносима към конкретната хипотеза,тъй като касае приложението на чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД /отм./ и чл.40, ал.1 от ЗОПДНПИ.Тази съдебна практика касае освобождаването на ответник по иск,предявен от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от заплащане на разноските и таксите в конкретното съдебно производство по специалния закон ,а не освобождаването на същото това лице от ДТ и разноски в друго съдебно производство.

С оглед изложеното Окръжният съд приема,че ищецът Г. В. В. като лишено от свобода лице ,което от 14 години изтърпява наказание лишаване от свобода,не реализира доходи от трудова заетост, търговска дейност или от използване на притежавано от него имущество и не разполага с финансови средства и възможности да заплати следващата се ДТ и разноски по делото.Налице са предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК и същият следва да бъде освободен от внасяне на ДТ и разноски по гр.д.№2213/2023г.по описа на ПРС.

Изводите на ПРС не съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което обжалваното определение като неправилно следва да се отмени,а Окръжният съд се произнесе по същество в горния смисъл.

Водим от горното ,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение на Плевенски Районен съд № 4989 от

4

02.11.2023г.,постановено по гр.д.№2213/2023г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищецът Г. В.

В.,ЕГН ********** от заплащането на ДТ и разноски по гр.д.№2213/2023г. по описа на ПРС.

ВРЪЩА делото на Плевенски Районен съд за последващи процесуални действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5