Решение № 159 от 24.11.2023, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр. Шумен, 24.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- гр. Шумен, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в следния състав:

Съдия:

Бистра Бойн при участието на секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АД № 291 по описа за 2023г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл.118 ал.3 КСО.

Делото е образувано по жалба на адв.Д.Д., в качеството на упълномощен процесуален представител на С.Л.С. с ЕГН: ********** ***, депозирана против Решение № 2153-27-104 от 16.10.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена негова жалба срещу Разпореждане № 271-00-2442-4 от 23.06.2023г., издадено от Ръководител по осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получени суми за парично обезщетение за безработица. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и на оставеното в сила разпореждане. Сочи се, че не е било съобразено, че сключеният трудов договор е задължителен за страните, като в случай, че същият е преценен за недействителен, е следвало да бъде сезиран районният съд, който да се произнесе, което не е било направено. Твърди се, че контролиращият административен орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.114 ал.1от КСО за възстановяване на получено обезщетение за безработица. При липса на съдебен акт относно недействителността на трудовото правоотношение на жалбоподателя с „У **“ЕООД, дадените задължителни предписания на осигурителя били незаконосъобразни. С оглед на това, твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния закон и на съдебната практика, в каквато връзка отправя искане за отмяна на оспорения административен акт и на потвърденото с него Разпореждане, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание оспорващият се представлява от процесуален представител адв.Д., който поддръжа жалбата и аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр.Шумен, се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б-И., която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 18.10.2023г. и обжалвано на 27.10.2023г./, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателят бил назначен на трудов договор в „У **“ ЕООД- гр.Нови Пазар с

ЕИК ******* на длъжност „технически сътрудник“ и видно от справки в информационната система на НОИ работил в периода- от 16.10.2018г.- 24.10.2018г. в продължение на пет работни дни. Били му изплатени парични обезщетения за безработица по подадено от него Заявление вх.№ 271-00-2442/24.10.2018г./стр.50/, на осн.чл.

54ж ал.1, във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО в размер на 5232,50лв., видно от приложено Разпореждане № 271-00-2442-1 от 20.11.2018г. на стр.46 по делото и справка на стр.19

Със Заповед №

ЗР-5-27-00662804/15.10.2019г., издадена на осн.чл.107 от КСО от Ръководител на ТП на НОИ била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „У **“ЕООД с управител Р.И./стр.42 по делото/.

Проверката приключила с Констативен протокол № КП-5-27-00786732 от 21.07.2020г./стр.43 и сл./, с който било установено, че основната дейност на дружеството е счетоводни услуги и, че за периода 01.01.2011г.- 31.12.2019г. същото назначило общо 39 лица по трудови правоотношения на длъжности: „технически сътрудник“, „продавач-консултант“, „оператор въвеждане на данни“, „ръководител отдел в бизнес услугите“, „пазач, невъоръжена охрана“, „чистач, хигиенист“, всички за кратки периоди, след което са получавани парично обезщетение от лицата за безработица или за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 години.

С нова Заповед № ЗР-5-27-01071877/08.02.2022г., издадена на осн.чл.107 от КСО от Ръководител на ТП на НОИ била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „У **“ЕООД/стр.29 по делото/. Проверката приключила с Констативен протокол № КП-5-27-01075497 от 15.02.2022г./стр.30 и сл./, с който било установено, че дружеството е в неплатежоспособност от 31.05.2012г., назначените лица в него не са осигурени лица по смисъла на чл.4 ал.1 от КСО.

В рамките на проверките, от жалбоподателя била изискана Декларация относно трудовите му правоотношения, приложена на стр.74 по делото, в която същия не посочва дата на начало на трудово правоотношение от декларираните от осигурителя, не помни длъжност и работно време, а като място до училище “И.Б.“ в гр.Шумен.

С оглед на констатациите по извършената проверка във връзка с данни за фиктивен осигурител и за извършване на документална измама с трудово-правни документи целящи облагодетелстване на лица с обезщетения за безработица и възможност за получаване на обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете бил изпратен сигнал в Районна прокуратура- Шумен. В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която към датата 31.05.2012г. дружеството било изпаднало в неплатежоспособност. Наказателното производството било прекратено поради изтекла абсолютна и относителна давност с Постановление от 29.03.2021г. на заместник районен прокурор/стр.33 по делото/.

Били дадени Задължителни предписания №

ЗД-1-27-01075515 от 15.02.2022г., влезли в законна сила на 03.03.2022г., с което на осигурителя е предписано да заличи подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за назначени по трудови договори лица в дружеството, включително под № 31 за С.С. за периода от 16.10.2018г.- 24.10.2018г.

Заличаването било извършено служебно по реда на чл.3 ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки– неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.

С оглед установеното при извършената проверка, влезлите в сила задължителни предписания и заличените данни от органът по обществено осигуряване било прието, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО от „У **“ ЕООД, поради което няма право на парично обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване на основание чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО. С Разпореждане № 271-00-2442-2 от 14.10.2022г. било отменено Разпореждане № 271-00-2442-1 от 20.11.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и с допълнително Разпореждане

№ 271-00-2442-3 от 21.10.2022г. бил постановен отказ по подаденото от него заявление.

Издадено било Разпореждане № 271-00-2442-4 от 23.06.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което същият бил задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за безработица за периода от 24.10.2018г. до 23.04.2019г. в размер на 5232,50лв.- главница и 2338,50лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Актът бил връчен на 03.08.2023г.

Срещу Разпореждането в законоустановения срок жалбоподателят подал Жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-88/09.08.2023г., с която изразил несъгласие с разпореждането. С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-104/16.10.2023г.

Директорът на ТП на НОИ- Шумен, заместван от Д.Ч., съгласно приложена Заповед № 1015-27-7/28.01.2020г., отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил атакуваното пред него Разпореждане, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10 ал.1 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. Направил подробен анализ на доказателствения материал по административната преписка. В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на трудов договор, чиято валидност не се оспорва от контролните органи, не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Въпреки, че дружеството работодател е изпаднало в неплатежоспособност и не е било действащо предприятие от 2012г., същото е регистрирало сключени множество трудови договори. В този смисъл и въз основа на горното обосновал извода си, че жалбата е неоснователна.

Недоволен от така постановеното Решение, жалбоподателят го обжалвал в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-24 от 27.10.2023г. по описа на ТП на НОИ-Шумен пред Административен съд Шумен, с която инициирал производството по настоящото административно дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител на контрола по разходите, според приложената Заповед № 1015-27-187/09.12.2022г. на Директор на ТП Шумен/стр.17/. Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно наличието на трудов договор сключен между жалбоподателя и осигурителя и размера на обезщетението и лихвата, подлежащи на възстановяване, а се оспорва констатацията, че жалбоподателя не е осъществявал трудова дейност, като се твърди, че е полаган труд по валидно възникнало трудово правоотношение, което не е било прогласено за недействително по предвидения в закона ред. Следователно, единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателят е упражнявал труд през декларирания период, понеже административният орган не твърди недействителност на съществувалото трудово правоотношение, като не е инициирал и съдебно производство относно валидността му.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби, поради следното:

Легална дефиниция за понятието

„осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че по отношение на него е налице валидно трудово правоотношение с осигурителя, за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност по декларираното трудово правоотношение.